Дейвид Аландете има диплома по аудиовизуална комуникация и магистърска степен по журналистика от Факултета по журналистика El País и по международни отношения от университета Джордж Вашингтон. В момента е кореспондент на Белия дом за вестник ABC . Преди това е бил заместник-редактор на El País и е работил като кореспондент в Близкия изток и Съединените щати. Той е отразявал конфликти в Афганистан, Сирия и Египет и е правил репортажи от Мексико и Бразилия. През 2019 г. той беше удостоен с наградата “Айзенхауер” за свобода на изразяване за разследванията си на руското влияние в Каталуния.
Алваро Пеняс разговаря с Дейвид Аландете по темата за каталунския сепаратизъм.
Какъв е настоящият напредък на съдебното разследване на руското участие в процеса за независимост на Каталуния?
Има ясно усилие от страна на изпълнителната власт да попречи на правосъдието да си свърши работата, но въпреки това има три случая, които се опитват да изяснят случилото се. Първият случай е този на предполагаемите терористични престъпления, които съдия Гарсия Кастелон разследваше, който обвини Карлес Пучдемон и други в тероризъм за организирането на „Демократичното цунами“ [този случай беше отложен поради съдебна грешка]. Вторият, който разследва присъствието на руски шпиони, идентифицирани в Каталуния през 2017 г., беше отхвърлен, въпреки че има информация за тяхното присъствие. И последният, който е най-важен, е този на съдия Агире в съд номер 1 на Барселона.
Този последен случай се появява, защото при разследване на злоупотреби е намерен тефтер, в който има индикации за възможно сътрудничество между определени сектори подкрепящи независимостта на Каталуния и хора в Русия. Виктор Терадеяс и други бяха наети от тогавашния президент Артур Мас да ръководят международните отношения на партия Конвергенция. Те продължават да изпълняват тези функции за Пучдемон. Те направиха няколко пътувания до Русия и приеха хора, идващи от Русия в Каталуния. В книгата пиша, че на Пучдемон е казано например, че е „емисар на Путин“. Те използваха тези думи, което е поразително.
Тези контакти продължиха ли след ареста на Терадеяс?
Когато Терадеяс беше арестуван през 2018 г. и бележникът беше открит, контактите бяха поети от друг екип. С други думи, преминавахме от един президент на друг и от един отбор на друг, но контактите и комуникациите с Русия се запазиха. Съдия Агире се занимава с този случай с много неща, които вървят срещу него, особено след смяната на правителството. Оттогава прокуратурата спря да си сътрудничи, а шефът на съдебната полиция в Каталуния – подполковник Даниел Баена, който разследваше 1 октомври и контактите с Русия – беше преназначен. Това е попречило на разследването.
След новината, че провинциалният съд не е дал на съдия Агире повече време за разследване, поддръжниците на Кремъл в Испания твърдят, че целият случай е лъжа.
Окръжният съд поиска от съдията да приключи разследването на случая, да, защото той продължава дълго време. На свой ред съдията поиска от Националния съд информация по случая с наличието на шпиони; уведомиха го , че случаят е приключен. Това беше представено от някои близки до властта медии като приключен случай, но не е вярно. Вярвам, че след кратко време ще видим съдията да направи мотивирано изявление и да поиска Пучдемон да бъде обвинен. Ако присвояването не се прилага в амнистията, няма да се прилага и престъплението държавна измяна.
Случаят с латвийския евродепутат Татяна Зданока, работила за руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), не е ли доказателство за интереса на Москва към сепаратизма в Испания?
Започнах да пиша по този въпрос, когато работех за El País. През 2019 г. издадох книга „ Фалшиви новини“, в която посветих глава на този евродепутат. Зданока представляваше Руския съюз в Латвия, който беше против латвийската независимост и използването на латвийския език в полза на руския. В същото време тя подкрепяше независимостта на баските и каталунците. В това няма много смисъл. Тази година се разбра, че тя е била на служба във ФСБ от 20 години, както разкри разследването в Латвия и Европейския парламент. Връзката на Зданока с каталунския сепаратизъм датира отпреди 2017 г. и има елементи, които показват, че тя, както и други фигури в руската орбита, като Асанж и Сноудън, са подкрепяли сепаратизма, за да раздвижат гнездото на стършели в Европейския съюз.
Говореше се за войници, криптовалути, разузнаване и много други. Как ще се материализира руската подкрепа?
Големият въпрос е “какво е Русия?” Тук има редица лица, които са свързани с Кремъл и предлагат различни неща. Войниците бяха обсъдени на среща, на която присъства лице, идентифицирано от италианското разузнаване като свързано с ФСБ и руската власт, Николай Садовников. На среща с Пучдемон Садовников представи предложение за криптовалути, 10 000 войници, плащане на каталунския дълг и др. От друга страна, адвокатът Гонсало Бойе и Хосеп Луис Алай, началник на кабинета на Пучдемон, са в контакт с Евгений Примаков, младши, който е много важен човек в Русия. В съобщенията, прихванати от полицията, те самите казаха, че той има повече власт от руския външен министър и всъщност има позиция на доверие, предоставена от Путин. Това, което сепаратистите искат от Русия и което руснаците предлагат за в бъдеще, е признаване на независимост, защото международното признаване е ключов фактор за сепаратисткия процес. За Русия признаването на процеса на независимост ще й даде сателит в рамките на ЕС, на територия, където също има силно присъствие на руска организирана престъпност.
Споменахте адвоката на Пучдемон, Гонсало Бойе, персонаж с доста тъмно минало. Каква роля играе той в цялата тази история?
Бойе става адвокат в затвора, докато излежава присъда за отвличането на бизнесмена Емилиано Ревила (който е отвлечен в продължение на 8 месеца от терористичната група ЕТА). Работил е с противоречиви клиенти като наркотрафиканта Сито Минянко. Според съдията Бойе прави много повече от това да представлява Пучдемон; той участва пряко в контактите с Русия. В заповедта на съдията има и много забележителна част за разговорите на Бойе и Алай с двама високопоставени членове на руската организирана престъпност, Заяр Калашов и Василий Христофоров – двама „крадци на закона“, както наричат босовете на руската мафия. Според публикации в пресата контактите са били за получаване на средства за защита на независимостта и поддържане на начина на живот на беглеца Пучдемон. Бойе — който току-що обвини мен и съдия Агире — беше призован да свидетелства; той има решаваща роля в тези контакти.
На какво основава обвинението си Бойе?
В моя случай той ме обвинява в координация със съдията; и че в книгата ми има параграфи от съдебната заповед, публикувани преди да бъде издадена, което е абсолютно невярно. Нито Бойе, нито Пучдемон разбират от журналистическа работа и за тях всяка независима информация за контактите им с Русия е заговор между съдебната власт и журналистиката. Журналистът има свои източници и при упражняването на свободното си право на информация трябва да цитира тези източници в своите разследвания. Бойе нарече книгата клевета, така че изглежда го е подразнила. Мисля, че не го харесва заради хронологията в края на книгата, която е поредица от неоспорими факти.
На какви факти се позовавате?
Хронологията започва през 2006 г., когато Литвиненко се подготви да разговаря с прокурора Хосе Гринда, за да му каже, както прокурорът призна, че някои руски мафиотски бизнеси в Испания включват хора с голяма власт в Русия, дори някои, които са близки до Путин. Но преди Литвиненко да успее да го направи, той беше отровен. Това беше началото на вниманието на Русия към Испания, където вече имаше голямо присъствие на руска организирана престъпност в Каталуния, Валенсия и източното крайбрежие на Андалусия. По време на среща с американците, за която се съобщава в телеграма на Уикилийкс, прокурор Гринда каза, че е убеден, че Русия е държава, която има собствена организирана престъпност. Не че държавата се бори с организираната престъпност, а че част от държавата контролира организираната престъпност. Когато Русия трябва да елиминира някого, както в случая с руския пилот, който дезертира и живееше в Аликанте, работата се поверява на организираната престъпност.
Преди процеса на независимост има няколко много ярки събития. Например Артур Мас назначи Ксавие Креспо, кмет на Лорет де Мар, за ръководител на каталунската полиция. Креспо не зае поста си, тъй като според разследвания, представени пред Сената на САЩ, той е имал контакти с руската организирана престъпност. По-късно той беше осъден по тази причина. Той щеше да бъде глава на полицията. Нека помислим как би действал той по време на процеса на независимост.
Знаете ли дали е имало други контакти?
По този въпрос има ясно разделение в движението за независимост. Мисля, че Републиканската левица на Каталуния беше ужасенa от контактите на Пучдемон и сега сепаратистите се опитват да се дистанцират от всичко това или да го омаловажат. Идеята за Пучдемон и неговите поддръжници беше да постигнат признание, което нямаше да получат в ЕС или Съединените щати. Разбирам, че не е имало повече контакти, но имаше контакти до 2020 г.
Защо в Испания е толкова трудно да се приеме съществуването на руски заговор?
Всичко се промени много след нахлуването в Украйна. Преди никой не вярваше в руската намеса, защото Съветският съюз вече не съществуваше, но сега видяхме авторитарен режим в Русия, който се опитва да анексира европейска територия с ясен иредентизъм и това създаде повече осведоменост. Вярно е, че извън Испания това беше по-добре признато – независимо дали в Европейския парламент, Сената на САЩ или НАТО, които осъдиха руската намеса в Испания. Проблемът е, че в Испания в момента няма политическа воля в правителството да предотврати това да се случи отново. Всъщност много престъпления са амнистирани и изглежда, че целта е да се гарантира, че престъплението държавна измяна няма да има последствията, които има в други страни.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
