fbpx

Русия ще загуби, ако Европа се национализира

Време за четене: 4 мин.

През зимата на 2016-та година руски дипломат, работещ в местното посолство, се разхожда в един от парковете на Будапеща. Внезапно обаче уж разхвърляните хора около него, включително целуващата се на пейката двойка, приключват с небрежната си разсеяност и организирано го заобикалят. Един от „лентяите“ в парка се легитимира на руското дипломатическо лице като служител на Национално-военната служба за сигурност на Унгария (KNBSZ).

В текста, благодарение на който се запознах с този случай, не се споменава името на дипломатическото лице. Уточнява се обаче, че той е бил експулсиран от страната поради това, че е организирал финансирането на една „патриотична“ организация в Унгария – Унгарския национален фронт (MNA).  

От 2010 година насам Унгария е изгонила 10 руски дипломатически лица (общо стават 11, ако добавим още едно, принудено да напусне страната след случая „Скрипал“). Но има нещо специфично в тези действия на Будапеща: те никога не се споделят с медиите. Вероятно, за да не се провокира (и дразни) допълнително Москва, чийто имидж би се компрометирал в рамките на самата Руска Федерация (където съображенията не са свързани с дейността на руските агенти, а с това, че са били хванати докато я упражняват).  

Имайки предвид тази политика на медийно затъмнение, не е изненадващо, че външният министър на Унгария, Петер Сиярто, заяви преди известно време, че страната му не е гонила руски дипломати (преди случая „Скрипал“). „Затворените“ изслушвания на унгарските служби, включително на KNBSZ, пред ресорните комисии на унгарския парламент обаче показват горе-цитираната цифра.

Естествено случаят на руските инвестиции в пара-военни организации, поливани с национализъм, нито започва, нито приключва с Унгария. В България вече са публично известни техните еквиваленти (няма смисъл да ги рекламираме, споменавайки ги).

Въпросът е поради какви причини Москва смята, че има дългосрочни ползи от тази политика на инвестиции в национализъм. Единственото конкурентно предимство на подобна стратегия се крие в това, че тя е сравнително евтина. Ако Китай инвестира в дългове (Debt-Trap Diplomacy), ако САЩ инвестират в мозъци (Brain Drain Diplomacy), то руснаците предпочитат да инвестират, ако не в нещо с дългосрочен резултат, то поне нещо евтино.

Но наистина ли руската страна смята, че ще има по-гладки и добри отношения с една раздразнителна и националистическа Европа, отколкото притежава днес с една безобидна, толерантна и либерална такава?  

Чисто исторически от Наполеон насам европейският национализъм, когато е приключвал с боричкането помежду си, в крайна сметка се е хомогенизирал и се е протягал в източна посока.

Още повече, че и национализмът се глобализира – той не е вече толкова унгарски или полски, колкото е вишеградски национализъм. Днес е време не толкова на локален, колкото на глобален национализъм (помислете за оста Тръмп – Болсонаро, обобщена като необходимост срещу декадентството на либералните елити и срещу Китай едновременно). Не се ангажирам да твърдя, че национализмът може да се окаже спойката, която по-добре да „съедини“ Европа, но със сигурност виждам, че либерализмът се провали в този опит.

И днес, ако либерална Германия прави възможен Северен Поток 2, то консервативно-националистическа Полша иска да вкарва американски шистов газ (и да разполага на територията си американски ядрени оръжия). Не при либералния Обама, а при консервативно-националистическия Тръмп САЩ напуснаха Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег (INF). И Украйна вече получава от САЩ оръжия, които нямаше кой да й даде преди няколко години. Отново днес държавите членки на НАТО в Европа започваха да планират бюджетите си, отделяйки повече за отбрана.

Още повече, че нищо друго не е срутвало империи (като руската) по-бързо от формулата национализъм + въоръжаване. Чрез нея е по-вероятно Руската Федерация да се децентрализира и „разглоби“, отколкото да се екстраполира спрямо Европа. Тъй като Москва може да отглежда милиции като Унгарския национален фронт, но в същото време продължава да е европейският град с най-много мюсюлмани.

А и Путин е националист, но избирателен. Той е националист спрямо Украйна и прибалтийските държави. Спрямо Китай обаче е пазарно-ориентиран космополит и либерал, който не може да си позволи да рискува китайските инвестиции в енергийната инфраструктура на страната си заради някаква си там идеология.  

Разбирам добре карикатурните измерения, до които ЕС се е докарал сам, въртян регулярно в центрофугата на либерализма. Москва усеща слабите места на този ЕС и ги експлоатира.

Но ако ви капе таванът, не обвинявайте дъжда.

Именно Русия обаче ще бъде една от губещите, ако либерална Европа бъде заменена от националистическа Европа. Москва трябва да се радва на пиянството на Юнкер и при всеки удобен случай да го адресира с „Наздраве“. В крайна сметка либерална Европа е мечтан противник: все едно да изтеглиш жребий срещу клуб от по-долните дивизии.   

Но ако вместо либерална се появи националистическа Европа, нещата за Русия ще станат сложни и съмнителни. Тогава Русия ще трябва да бъде внимателна и предпазлива.  

Както и всяко едно руско ченге, което, докато се разхожда в градинка в Будапеща, ще трябва да има едно наум спрямо демонстрираната привързаност на целуващата се до него двойка.  

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ