fbpx

„Не зная, нима съм пазач на брата си?“
(Бит 4:9)

През изминалите години – а и особено от началото на несправедливата война в Украйна – една съществена част от пропагандата на руската страна се отнася до това, че последната, макар имайки все някакви прегрешения и несъвършенства, като цяло превъзхождала Запада в това, че била православна, люлка на православие и катехон – удържаща настъплението на нечестивия из света.
И докато мнозина изказват своите доводи защо това е или не е така – пресен пример имаме в лицето на белоруския богослов Олег Нагорни, както и на родния такъв Георги Тодоров, застъпващи две радикално противоречащи си гледни точки – нека обърнем внимание на онова, което пожелателното мислене в различни посоки твърде често има склонността да пропуска, а именно че случващото се в Руската Федерация вчера, днес и утре е всичко друго, но не и православие.
Наративът за изправящата се сама срещу „прогнилия империалистически капиталистически кръстоносещ (sic!) либерален Запад“ не е нов, корените му откриваме още в годините на Хрушчовата пропаганда. Новото в случая е епитетът „сатанински“ добавен в коктейла от (иначе считаният от претенциозните русофилстващи за незначителен) псевдоинтелектуалец Александър Дугин, който само съвсем между другото е и телемит – последовател на философията на британският окултист и черен маг Алистър Кроули. Размислите върху този факт оставям на безкористните читатели.
Но стигматизирането на определен топос като „сатанински“ би било всичко друго, но не и православно гледище. Ние знаем, че сатаната „[к]ога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата“, а също и че е „открай човекоубиец“ (Йоан 8:44)
Бидейки човекоубиец и лъжец, врагът на човека се стреми всячески да склони синовете Адамови към гибел – именно това е причината за неговото лично (различно от това на нашите праотци) грехопадение. Светото Писание ни разкрива още и духовната истина, че Бог „произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване“ (Деяния 17:26), като всички индивидуални членове на човечеството са братя и сестри (срв. Римляни 12:5) изправени пред общото предизвикателство на грехопадналото човешко битие.
В този план несправедливата война е човекоубийство, а обвиненията че дадена географска ширина има монопол върху духовното понятие, каквото се крие зад думичката „сатанизъм“ – очевидна прелест, в която за съжаление изпадат и мнозина иначе считани за утвърдени в православната вяра наши съвременници. Нещо повече – това е манихейство, ерес най-тежка и опасна, рискуваща да преобразува духовните битки на едного в талибански джихад срещу неговия брат или сестра и по този начин да го оприличи на някой от опашатите нечестивци с крива гега, изобразени върху иконата Лествица.
Припомням, че в своята книга „Войната в светлината на Библията“, писана преди около столетие, свети Николай Велимирович (същият, хвърлен в концлагер от зловещия Трети Райх и не получил ни йота помощ от съотечествениците си сърби между другото), Божия угодник, ни учи, че:
„Нечестието или безверието неотстъпно е последвано от идолопоклонничество, защото, щом човек отрече Бога, той попълва празнотата на душата си с нещо друго, на което се кланя като на най-висша действителност или ценност. Отпадналият от Бога заменя Божието единство с множество идоли. Един идолопоклонник никога не се е кланял само на един идол. С идолопоклонничеството върви успоредно и хаотичността на човешката душа, докато вярата в единия Бог внася в душата класическо единство, яснота и определеност. Доколкото човек може да се ориентира в сегашната духовна хаотичност на голямото множество образовани европейци и американци, и доколкото могат да се преброят техните най-тежки рани, засега те имат пет главни идола, на които отдават божествена почит, това са:

  • материята като идол;
  • егото като идол;
  • империята като идол;
  • нацията като идол;
  • културата като идол.“

На всеки от нас индивидуално се пада да отговори за пред себе си честно на въпроса дали някои от мотивиращите го в политическите му (или всякакви други) пристрастия отдава неполагаща се почит на изброените неща.
Нелепи са и обвиненията в двойни стандарти – нито знаете къде е бил и какво е мислил някой когато американци убивали хората в еди-коя-си държава (между другото и Югославия не беше православна държава, нито една комунистическа държава не е и няма как да бъде православна, напротив – всички червени, леви и пембяни по правило и изначално са богоборци), нито е ваша работа, а още по-малко има отношение към безправието, което е текущо. Освен, разбира се, ако целта не е отклоняване на вниманието.
Твърди се още, че злото в метафизичен план неминуемо било свързано със Запада в географски – „Ето – казват – вижте папата, правата на малцинствата, Маркс и Енгелс, утилитаризма, световното еврейство и баварските илюминати все идват от Запада като неканени гости у нашата хубава Светая Рус (и по продължение на логиката – България) и се заседяват, та ни вгорчават живота“ и право говорят, само дето пропускат мъничкият, но все пак от изключителна същественост факт, че вскичи тия злини на човечеството нямаше да пуснат ни клонка, ни коренче в Светая Рус (онази, същата на св. Василий Блажени, на св. Серафим Саровски, на св. Йоан Кронщадски, на св. Теофан Затворник, на св. Тихон Задонски, на св. Игнатий Брянчанинов и на Достовески), ако самата Рус (онази на масона Петър I, на нихилиста Чернишевски и на сатаниста Ленин и духовните им наследници) беше действително Светая, ако имаше православещо и вярно на Бога население, което да разпознае и отхвърли сатанинските заблуди, но отпърво с любов, а не с дрънчене на оръжия и петолъчки, както се предлага, ни би търпяло „благочестива“ тирания и безправие – в последното нищо православно няма, даже напротив. Ако нещо в тая работа ви съмнява си припомнете житията на светиите, „блажени са гонените за правда“ и словата на свети Йоан Златоуст.

Споделете:
Default image
Тома Петров
Публицист и християнски апологет с фокус на интересите си върху археологията на Светите земи, патристика и византийското културно наследство. Интересува се също от геополитика и международни отношения. Преводач и автор на текстове с научно-популярна насоченост.