За украинците въпросът е дали ще продължим да съществуваме: Интервю със Станислав Асеев

Основните задачи тук са да оцелееш, след като желанието за живот те е напуснало и нищо на света вече не зависи от теб, да запазиш здравия си разум, когато се намираш на ръба на лудостта, и да останеш човешко същество в условия, които са толкова нечовешки, че вярата, прошката, омразата и дори това, че мъчителят е впил очи в жертвата си, придобиват неясен смисъл.

Станислав Асеев, „Лагерът за мъчения на улица „Рай“

Станислав Асеев е украински писател и журналист. Завършил е философия и магистратура по религиозни науки в Донецкия университет. Автор на публикуван сборник с разкази и на романа „Слонът Мелхиор“. Започва да отразява случващото се в Донецк между 2015-та и 2017-та година. Творбите му са публикувани под псевдонима Станислав Васин във вестник „Дзеркало тижня“(„Седмично огледало“) и други украински медии, заради което е арестуван и държан в таен затвор повече от две години. Асеев е освободен при размяна през декември 2019г. Неговите депеши от Донецката народна република са събрани и публикувани под заглавие „В изолация: Депеши от окупирания Донбас“. По-късно е автор на книга, в която разказва за преживяванията си в лагера за изтезания „Изолaция“ – „Лагерът за мъчения на улица „Рай“.

След освобождаването си Асеев участва активно в борбата за правата на затворниците, държани в незаконни затвори в Русия и окупираните територии, и изнася речи пред форуми като Съвета на Европа и Мюнхенската конференция по сигурността. Основава също така фонд „Инициатива за справедливост“ за издирване на военнопрестъпници като тези, които са управлявали „Изолация“ и други подобни обекти. През 2023г. Асеев постъпва в Силите за териториална отбрана на Украйна като пехотинец. В края на април 2024г., докато служи в 109-а отделна бригада на териториалната отбрана, Асеев е ранен по време на боевете в Донбас и е изпратен в тила, за да се възстанови. Именно в този период, преди завръщането му на фронта, проведохме това интервю.


През 2014г., когато градът беше окупиран от проруски опълченци, защо решихте да останете?

През 2014г. останах в Донбас главно поради семейни обстоятелства. Бях единственият мъж в семейството и отговарях за майка ми и двете ми баби. Ако бях напуснал, те щяха да останат сами насред войната, така че не можех да си го позволя.

През юни 2017г. бяхте арестуван, защото под псевдоним изпращахте депеши за случващото се в Донецката народна република. Как бихте описали случващото се там по онова време? Решаващо ли беше влиянието на руската пропаганда върху населението?

Що се отнася до случващото се там между 2014-та и 2017-та година, то приличаше на завръщане към Съветския съюз с елементи на това, което Оруел пише в „1984“, т.е. масирана бомбардировка на руската пропаганда, целяща да формира населението по образа на homo sovieticus, представяйки епичен образ на съветското минало като модел за стремеж и систематично учейки населението да мрази тези от другата страна на барикадите. Пропагандата присъстваше навсякъде, като се започне от големите билбордове и техния специфичен декоративен стил и се стигне до малките местни медии.

Обвиняваха ви в „шпионаж“ и „екстремизъм“ и ви изпращаха в таен лагер за задържане на улица „Рай“, което със сигурност е по Оруел. Вие го описвате като лагер за изтезания.

Лагерът за задържане, в който бях, се нарича „Изолация“ и все още функционира. Защо се нарича така? Защото по времето на Съветския съюз е бил фабрика за изолационни материали. Фабриката прекратява дейността си през 1990г., а от 2010г. в нея се помещава платформа за културни инициативи, включително фондация за изкуство, която също се нарича „Изолация“. През 2014г., след като съоръженията са окупирани от проруски бойци, фондацията се премества в Киев, а „Изолация“ се превръща в своеобразен концентрационен лагер. Проруските военни преоборудват мазетата и офисите в килии и стаи за мъчения, където обикновено се извършват изтезания с електрически ток.

Какъв е бил животът в лагера? Кой го е управлявал?

В „Изолация“ видях почти всички видове военни престъпления: изтезания, унижаване на човешкото достойнство, а също и убийства на затворници, сексуално насилие и принудителен труд. Това беше много суров режим, който беше установен от местната администрация на ДНР. Директорът беше Денис Куликовски, по прякор Палич*, а подчинените му в администрацията на „Изолация“ бяха предимно местни жители. Повечето от тях са принадлежали към украинските криминални/полицейски служби, но е имало и цивилни. Контролът над лагера обаче е бил в ръцете на Пети отдел на ФСБ, който днес „официално“ действа на тази територия, тъй като Русия я смята за своя.

Как се понасят мъчения в продължение на три години? Възможно ли е да се запази надеждата на такова място?

Това, което ми помогна да издържа, беше подкрепата на близките ми, защото знаех, че макар и да нямах почти никакъв контакт с тях, майка ми и приятелката ми ме чакат. Също така омразата към администрацията на лагера, защото исках да си отмъстя; и накрая да оцелея, да се измъкна оттам и поне да разкажа какво се е случило на това място. В крайна сметка успях и дори написах книга за това.

Разкажете ми за освобождаването си и за завръщането си в Украйна.

Прекарах 28 месеца в „Изолация“, след което бях преместен в официален затвор – заведение в Донецк, което беше част от украинската наказателна система. Там прекарах 18 дни, след което бях изпратен в лагер за престъпници, където имаше дори отделна барака за военнопленници и цивилни заложници. Лагерът се намираше в град Макиевка. Там прекарах половин месец преди размяната в края на декември 2019г. До последния момент не ни казаха нищо за размяната, т.е. разбрахме за нея едва сутринта в деня на самата размяна, но имаше признаци, че нещо се подготвя. Например, в предния ден ни дадоха дрехи на Червения кръст и беше ясно, че хората, които са ги получили, скоро ще бъдат разменени. Просто ни откараха с автобус до контролно-пропускателните пунктове, където всъщност се извършваше размяната. Украинската страна предаде на руснаците затворници, които бяха задържани по членове за тероризъм или колаборационизъм, а от руска страна украинските военнопленници и цивилните заложници като мен бяха върнати на контролираната от Украйна територия.

Колко украинци са изпратени на подобна дестинация след руската инвазия?

Ако говорим конкретно за „Изолация“, от 2014г. насам през нея са преминали няколко хиляди души, може би две или две и половина хиляди; няма точни данни, защото едва през 2017г. се осъществи голям обмен. А има и хора, които са напуснали там сами, индивидуално. Ако говорим за военнопленници, само от „Азовстал“ става дума за няколко хиляди пленници, особено от самото движение „Азов“. За цивилните лица е много трудно да се каже бройка. Възможно е нашите власти да разполагат с някаква статистика, макар че най-вероятно тази информация е засекретена и никой не казва цифри със сигурност.

След всичко, което сте преживели, сте се присъединили към армията и се борите с руския нашественик на фронта. Други, които са преминали през подобни преживявания, са направили същото. Откъде намирате сили да продължите?

За украинците и украинската държава като цяло въпросът е дали ще продължим да съществуваме и да оцеляваме, или просто ще изчезнем от политическата карта на света; затова въпросът откъде да черпим сили не възниква като такъв. Ако не се борим, нашата държава просто ще престане да съществува и на нейно място ще има места като „Изолация“ или други центрове за изтезания, които видяхме на освободената от окупация територия, в Киевска, в Харковска и в Херсонска област. Където и да са били руснаците, там е имало изтезания. Разбираме, че дори и сега да се предадем и да кажем, че прекратяваме войната, и дори да ни отнемат териториите, които искат, те пак просто ще избият всички ни или ще ни вкарат в руски лагери като „Изолация“.

Ето защо борбата срещу Русия за нас е екзистенциален въпрос; защото, както каза Владимир Путин, територията на бившия Съветски съюз е историческа Русия за тях. Това е отговорът на това, което се случва. Той не се нуждае от Донецка област, не се нуждае от Луганска или Херсонска област. Той иска да обедини отново Съветския съюз и Украйна е първото нещо, което му пречи да тръгне по този път, поне първото нещо, което оказва сериозна съпротива. Мисля, че на Запад не разбират това, не чуват тези думи на Путин и все още смятат, че той се нуждае само от някои региони на Украйна. Не, той се нуждае от териториите на бившия Съветски съюз. И ако Украйна падне, тогава Молдова или балтийските държави ще я последват.

– – –

*Палич, който дълго наслаждаваше на изтезанията и мъченията над затворници, е арестуван в украинската столица на 9 ноември 2021г. от Службата за сигурност на Украйна, СБУ, с помощта на Асеев и журналиста Христо Грозев. Осъден е на 15 години затвор за ръководене и участие в незаконни задържания и изтезания, описани в съда от повече от 20 жертви, включително от самия Асеев.


Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative”

Споделете:
Алваро Пеняс
Алваро Пеняс

Алваро Пеняс е редактор на сайта deliberatio.eu и сътрудничи на Disidentia, El American и други европейски медии. Той е международен анализатор, специализиран в Източна Европа, за телевизионния канал 7NN и е автор в SND Editores.