fbpx

НОВО

Краят на илюзиите (I част)

Времената на криза – здравна, а вече и икономическа бързо елиминират всички илюзии, които безпрепятствено виреят във времена на възход и мързелив разгул. Сегашната пандемия на COVID-19 не прави изключение и несъстоятелността и ненавременността на много идеи става...

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

Годината на Русия в България

Време за четене: 3 мин.

През 2008-ма година се навършват точно сто години от обявяването на българската независимост. По този повод президентът Първанов, премиерът Станишев, Доган, Слави, народният професор Божидар Димитров и всички останали дежурни по патриотичната част вече нервно загряват на тъч линията, защото по повод празника ще трябва да се усвояват много средства. В тарапаната те дори пропуснаха да поканят за честването коалиционния си партньор и бивш цар, който комай единствен има някакво основание да се пуйчи на първия ред – не по свои, а по дядови заслуги. Това обаче е друга тема…

Та през 2008-ма година независимата българска държава чуква 100 години, което действително е повод за национална гордост. Но на кого, според вас, е посветена българската 2008-ма година? Не е на Независимостта. Не е на свободата, на храбростта, нито дори на цар Фердинанд или Александър Малинов… 2008-ма година официално е обявена от българското правителство за “Годината на Русия в България”. Толкоз.

Именно по тази причина на всеки две седмици софийските улици се заливат от плакати с руски знамена, на които на български и на руски (все едно имаме два официални езика) ни осветляват за поредния десант на някоя “световноизвестна” звезда на руската “естрада” в родината.

Защо 2008-ма година е обявена за година точно на Русия, никой не успя да обясни. Битува мнението, че честта дължим на посещението на Владимир Путин през зимата и на големите енергийни проекти, с които ни ощастливи тогава и които са на път да превърнат България в това, което на жаргон в Кремъл наричат “газова република” или “близка чужбина”.

Годината на Русия беше отпразнувана още по-шумно в една друга страна от “близката чужбина”. Става въпрос за Грузия, в която наместо поовехтели перхидролени певици нахлуха танкове. Това е същата тази Грузия, която е една от най-старите европейски държави, с уникална древна култура и гордо и независимо общество. Най-интересното е, че Грузия е и една от най-старите християнски страни в света, със съхранена мощна православна традиция, чието великолепие е достигало дори до България (Бачковският манастир например е построен през XII в. от грузинския благородник Григорий Бакуриани). Никой от дежурните клакьори на православното единство обаче не повдигна в публичното пространство въпроса, защо Русия нахлува и унищожава една така стара православна страна.

Дали обаче гърмежите от Цхинвали няма да имат и положителен резултат. Дали т.нар. Западна общност няма да се стресне от чудовището, което се роди под носа й. Ще се осмели ли НАТО да отвори вратите си за Украйна и така да предотврати нова “мироопазваща операция”, този път в Крим? Ще скръцне ли със зъби някой от ЕС на българското правителство по повод големите енергийни проекти и ще се отнеме ли на страни членки като България съмнителното право сами да договарят енергийните си доставки с Москва?

Не на последно място положителен резултат би било ако България не чака някой отвън да й каже колко го е загазила, а сама си зададе някои въпроси. Например, нормално ли е министър-председателят да е станал български гражданин преди десет години, а преди това да е бил руски. И въобще това да е петият ли, шестият ли български премиер – руснак, след отчайващата поредица от Леонид Соболев, Казимир Ернрот, Георги Димитров, Васил Коларов и Андрей Луканов (със сигурност пропускам някого).

Независима ли е днес България, сто години след обявяването на независимостта? Имаме ли не правителство и премиер, а народ, който може да отстоява тази независимост и националния си интерес или вече в продължение на сто години живеем в една перманентна година на Русия в България. Ще изненадаме ли най-после себе си и света с нещо решително и наистина независимо, ако не през 2008-ма, поне през следващата година. Може ли 2009-ма да бъде годината на България?

От в-к Седем

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!