fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Годината на Русия в България

Време за четене: 3 мин.

През 2008-ма година се навършват точно сто години от обявяването на българската независимост. По този повод президентът Първанов, премиерът Станишев, Доган, Слави, народният професор Божидар Димитров и всички останали дежурни по патриотичната част вече нервно загряват на тъч линията, защото по повод празника ще трябва да се усвояват много средства. В тарапаната те дори пропуснаха да поканят за честването коалиционния си партньор и бивш цар, който комай единствен има някакво основание да се пуйчи на първия ред – не по свои, а по дядови заслуги. Това обаче е друга тема…

Та през 2008-ма година независимата българска държава чуква 100 години, което действително е повод за национална гордост. Но на кого, според вас, е посветена българската 2008-ма година? Не е на Независимостта. Не е на свободата, на храбростта, нито дори на цар Фердинанд или Александър Малинов… 2008-ма година официално е обявена от българското правителство за “Годината на Русия в България”. Толкоз.

Именно по тази причина на всеки две седмици софийските улици се заливат от плакати с руски знамена, на които на български и на руски (все едно имаме два официални езика) ни осветляват за поредния десант на някоя “световноизвестна” звезда на руската “естрада” в родината.

Защо 2008-ма година е обявена за година точно на Русия, никой не успя да обясни. Битува мнението, че честта дължим на посещението на Владимир Путин през зимата и на големите енергийни проекти, с които ни ощастливи тогава и които са на път да превърнат България в това, което на жаргон в Кремъл наричат “газова република” или “близка чужбина”.

Годината на Русия беше отпразнувана още по-шумно в една друга страна от “близката чужбина”. Става въпрос за Грузия, в която наместо поовехтели перхидролени певици нахлуха танкове. Това е същата тази Грузия, която е една от най-старите европейски държави, с уникална древна култура и гордо и независимо общество. Най-интересното е, че Грузия е и една от най-старите християнски страни в света, със съхранена мощна православна традиция, чието великолепие е достигало дори до България (Бачковският манастир например е построен през XII в. от грузинския благородник Григорий Бакуриани). Никой от дежурните клакьори на православното единство обаче не повдигна в публичното пространство въпроса, защо Русия нахлува и унищожава една така стара православна страна.

Дали обаче гърмежите от Цхинвали няма да имат и положителен резултат. Дали т.нар. Западна общност няма да се стресне от чудовището, което се роди под носа й. Ще се осмели ли НАТО да отвори вратите си за Украйна и така да предотврати нова “мироопазваща операция”, този път в Крим? Ще скръцне ли със зъби някой от ЕС на българското правителство по повод големите енергийни проекти и ще се отнеме ли на страни членки като България съмнителното право сами да договарят енергийните си доставки с Москва?

Не на последно място положителен резултат би било ако България не чака някой отвън да й каже колко го е загазила, а сама си зададе някои въпроси. Например, нормално ли е министър-председателят да е станал български гражданин преди десет години, а преди това да е бил руски. И въобще това да е петият ли, шестият ли български премиер – руснак, след отчайващата поредица от Леонид Соболев, Казимир Ернрот, Георги Димитров, Васил Коларов и Андрей Луканов (със сигурност пропускам някого).

Независима ли е днес България, сто години след обявяването на независимостта? Имаме ли не правителство и премиер, а народ, който може да отстоява тази независимост и националния си интерес или вече в продължение на сто години живеем в една перманентна година на Русия в България. Ще изненадаме ли най-после себе си и света с нещо решително и наистина независимо, ако не през 2008-ма, поне през следващата година. Може ли 2009-ма да бъде годината на България?

От в-к Седем

Споделете чрез

Предишен

Следващ