Тиери Бретон ли е най-отвратителната фигура в европейската политика? Със сигурност е един от най-авторитарните. Основният му принос в ролята на комисар по вътрешния пазар – освен че съблюдаваше безпрецедентния спад на европейската конкурентоспособност – беше приемането на множество закони и наредби, като например Закона за цифровите услуги, целящ да контролира какво може и какво не може да се казва онлайн.
Но с последната си високомерна прокламация, отправена към Елон Мъск, той достигна нови дълбини на самодоволен абсолютизъм. Писмото, което по ирония на съдбата е публикувано в X, но за разлика от повечето други постове на Бретон, в него за щастие липсва придружаващата го снимка на лицето на Бретон, се опита да изпревари планираното живо предаване между Елон Мъск и Доналд Тръмп.
Не е ясно какво общо има интервюто с кандидат за президент на САЩ с ЕС. Но истинският контекст на мисълта на Бретон е съвсем ясен от косвеното позоваване на “контекста на последните събития в Обединеното кралство“.
“Последните събития”, разбира се, са избухването на антиимигрантски бунтове и протести след шокиращото убийство на млади момичета, присъствали на танцово парти на Тейлър Суифт. Но Бретон не пише, за да внуши на Мъск, че пита Тръмп за разпадането на закона и реда в Обединеното кралство или за отдавна пренебрегваните недоволства на голяма част от британското население. Вместо това той се стреми да последва примера на Киър Стармър и британския “коментаториат”, които с удоволствие приписват вината за размириците на “дезинформацията” и “речта на омразата”.
Подобен дискурс е музика за ушите на Бретон, като му предоставя още една възможност да се възмути от предполагаемата роля на “дезинформацията” за отклоняването на избирателите от предпочитаните от класата на еврократите политики на безкрайна миграция и безкрайна интеграция в ЕС. В последното писмо на Бретон се говори за “засилване на вредното съдържание” и за ролята на “съдържание, което насърчава омразата, безредиците, подстрекаването към насилие или някои случаи на дезинформация”. Тук булдозерният подход на ЕС към свободата на словото е съвсем очевиден: Бретон смесва обвинението в “подбуждане към насилие” – в повечето юрисдикции отдавнашно и строго дефинирано престъпление – с напълно мъглявите понятия “насърчаване на омразата” и разпространение на “дезинформация”. Но при Бретон двусмислието е съвсем умишлено: това, което той и ЕС искат, е картбланш за премахване на всяко съдържание, което поставя под въпрос разказа на ЕС.
Разбира се, Бретон има допълнителни мотиви за по-нататъшни нападки срещу Илон Мъск. Той все още се вълнува от разкритието на Мъск, че ЕС е предложил на X “незаконна тайна сделка: ако тихо цензурираме речта, без да казваме на никого, няма да ни глобяват”. Обвинението от страна на Мъск последва откровено странна и технологично неграмотна намеса от страна на Бретон, в която той обяви, че действията по прилагане на законодателството срещу X ще се съсредоточат върху използването на сините отметки “Проверено” на X.
Но ако отчаяното подскачане на Бретон е опасно, то реакцията на привържениците на режима на неговото писмо е смущаваща. Група от подлизурковци, които се надигнаха в защита на Бретон. Носещи титли като “професор на Жан Моне” или позоваващи се на работа в държавни или финансирани от ЕС медии, академични среди и неправителствени организации, те се наредиха на опашка, за да поздравят Бретон за това, че е принудил Мъск, както се казва на езика на ЕС, “да играе по правилата” и да се подчинява на “върховенството на закона“. Някои от тези акаунти изглеждат толкова перфектно като карикатура на медийните интелектуалци, че ми се наложи да проверя дали не са пародии. Уви, изглежда, че елитната класа на ЕС е отвъд пародията.
Тонът на самодоволно високомерие е наистина нещо, което трябва да се види. Вместо да представлява икономическата, интелектуалната и политическата стагнация на европейските елити, статутът на ЕС като “регулаторна суперсила” се преформулира като защита на цивилизацията срещу варварството от американски тип. Какво точно е цивилизовано в това безотговорни наднационални органи да определят какво може и какво не може да се казва, остава недоизказано. Европейският антиамериканизъм е толкова инстинктивен, че дори постижението на Първата поправка се разглежда с автоматично подозрение.
Но главното достойнство на Х на Мъск е, че подобни детински прояви всъщност са малцинство. Писмото предизвика широко осъждане и откровено недоверие от страна на коментатори от цял свят. Изглежда, че то е станало особено популярно в Съединените щати, където, разбира се, никога не се пропуска възможност за патриотична проява в защита на Конституцията.
Но за нашите приятели в САЩ, които обичат свободата на словото, съжалявам, че трябва да ви съобщя, но този вид скандална атака срещу словото не е нещо ново за ЕС. Всъщност е много вероятно вече да усещате последиците от огромния цензурен режим на ЕС. Както се отбелязва в доклада на д-р Норман Люис от MCC Brussels, ЕС тайно създава огромна армия от инструменти за открита цензура. И тази система ще се разширява и дори автоматизира през следващите години. Спорът между Бретон и Мъск може и да е нов, но империята на цензурата на ЕС не е. Тя вече оказва влияние върху това, което виждат дори потребителите в САЩ.
Спорът между Бретон и Маск ще продължи. Не са изключени огромни глоби или дори пълна забрана на X в ЕС. За щастие Мъск, при всичките си недостатъци, изглежда има инстинктите да се противопостави на жалкия опит за антидемократичен тормоз от страна на ЕС. Надяваме се, че това ще принуди режима на цензура на Бретон да излезе още явно. Може би тогава европейците ще бъдат принудени да се замислят за ограниченията на свободата на словото, които досега са били приемани едва ли не с мрънкане.
А какво ще кажете за интервюто на Мъск с Тръмп? Въпреки страховитите предупреждения на Бретон, към момента на публикацията не виждаме никъде в Европа дискусията да е предизвикала бунтове. Предполага се, че Бретон ще предположи, че писмото му е осигурило такова спокойствие. Надутите претенции на еврократите не познават граници.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
