Книгата “Самураят от Запада” е бревиарий (или требник), сътворен вследствие на личните размисли на последния Самурай от Запада, който си позволява и получава правото да съди само при условие, че сам плати цената за това.
Съдържанието на тази книга е едно конструктивно обвинение, една хвърлена ръкавица срещу съвременна Европа, която потъва под натиска на неконтролируемата имиграция, срещу Европа, която окончателно губи осъзнатостта си като „люлка на човешката цивилизация“. Тя може да се спаси само като превземе обратно собствената си идентичност чрез революцията на Традицията, чрез връщането към духовните извори на своята същност, чрез нов прочит на нейните основополагащи творби, особено Илиада.
Очертаните в този труд решения не са политически, нещо много повече. Те са изцяло различна концепция за света и живота, която черпи сили и пример от нашите най-автентични източници на човешката история. Те са основата, върху която се гради личният, индивидуалният живот на всеки един от нас и вследствие на това личностно развитие се образуват вече семейството, нацията и жизнените общности. И все пак, в този труд читателите ще могат да открият и принципите, нужни на всеки един политически активен човек.
Авторът на тази книга се застрелва в катедралата Нотр Дам в Париж на 21 май 2013 г., ритуално. Целящ чрез смъртта си да пробуди заспалите в душевно робство европейци. В предсмъртното си писмо изрично подчертава, че не е болен от нищо, нито има финансови затруднения. Вместо това има обично семейство и много близки. Но решава, че трябва да пожертва тялото си в името на Идеала. Извършвайки европеизираното сепуко, Доминик Венер заявява:
“Предавам се на смъртта, за да събудя ленивите духове от дрямката им!”
Венер беше европеец, но, естествено, нямаше нищо общо с бюрократично-изсъхналия ум на съвременниците си. Той не беше и от онези теоретици в стил “оцеляване на всяка цена”. У него се проявяваше до известна степен учението на дзен будизма “да оставиш природата намира”. И именно защото ценеше природата и нейните творения, Венер заяви, че е анти-универсалист, защото “космополитизмът на консуматорските общества означава унищожение за другите култури и цивилизации в полза на една предполагаема глобална култура, на т.нар. имагинерни права на човека, зад които всъщност стоят единствено правата на пазара и търговията”. Философията на французина бе далеч и от “западния етноцентризъм, който отрича другите култури и народи“. Съзнавайки това, което е от най-съществено значение за произхода му, той споделя, че народите трябва да притежават основното право да бъдат суверенни, с власт над собствената си родина, да се разпореждат със собствената си култура, да не напускат кораба при теч, а да се трудят заедно за поправянето на повредата, като по този начин ще съумеят да бъдат господари в собствения си дом, а не нищожества или потисници някъде другаде. Осъзнавайки необятността на европейската криза, на това, което той определя като „летаргията на европейската душа“, той не прави апокалиптично-фаталистични изводи, а вместо това пише: “Но сега, в заника на живота си, забелязвам първите признаци на пробуждане, в което винаги съм вярвал, но не съм се надявал да го видя приживе. Никога не съм приемал, че европейският упадък и залез са неизбежни.”
И тъй като Венер е и практик, в своята книга оставя и идеалното завещание – практически съвети “за да съществуваш и предаваш нататък”. Нима има по-благородна цел за всеки човек от тази?
Ние сме новите европейски поколения, изправени пред задължението да преосмислим изцяло нашата идентичност чрез завръщането към нашата най-автентична и жива древност, чрез която можем да преоткрием творческия си мит. Това не може да се случи само с писания и думи. Съществува, изработва се и се предава единствено в действителността на живота и в смъртта. Книги като “Самураят от Запада” ни напомнят да излезем от съня и да започнем усилено дейността за съхранението на нормалността.
