fbpx

Сънят

Време за четене: 3 мин.

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като – „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България, която е представена като най-големият враг на Македония и пречката към присъединяване към Европейския съюз. Вместо реално търсене на конструктивен диалог и компромис за изясняване на отношенията между двете държави, се води целенасочена пропаганда срещу нашата страна.

Точно такава, каквато сме свикнали да гледаме от страна на Русия – лесно обяснимо, предвид че тя е верен съюзник, който заедно със Сърбия активно работи за създаване на т.н. „македонска нация“. Ако това оставаше просто в Република Северна Македония, може би не би било такъв проблем, но когато на теория авторитетни европейски издания, като „Политико“  и „Дойче веле“ публикуват статии, недоумяващи защо България така държи на своите позиции за Македония, вече става проблем. Проблем е, когато България иска да защитава националните си интереси, но същите не виждаха такъв, докато Гърция го правеше и категорично отказа какъвто и да е компромис: промяна на името на държавата, летища, премахване на паметници.

На какво разчитат управляващите в Македония – да продължат с познатото ни до момента шикалкавене. От 2017-та година до момента не е постигнат почти никакъв напредък в съвместната комисия по спорните исторически въпроси, която беше създадена след подписването на „Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество” между двете държави.

Няма и да има. Целта на управляващите в Македония е да отлагат взимането на решения възможно най-дълго с крайна цел – консенсус за общото историческо минало да не бъде постигнат.  Притискане от страна на Германия, България да не дава вето за присъединителния процес и накрая отстъпка от страна на България като „Големия брат”, който винаги ще прости „белята на по-малкото братче”.

Да приемем, че тази хипотеза се случи на практика, то какви ще бъдат последиците след приемането на Македония в Европейския съюз? Този цитат от македонски източник мисля, че би онагледил най-точно ситуацията: „БУГАРИЈА Е ФАШИСТИЧКА ДРЖАВА, ОКУПАТОР ВО ВТОРАТА СВЕТСКА ВОЈНА КОЈА ТРЕБА ДА ГО ПРИЗНАЕ МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО”, а именно непрестанни петиции и искания за признаване на македонско малцинство в България и злепоставяне на и без това недобрата репутация на страната пред останалите държави членки на Европейския съюз.

И докато наблюдаваме какво се случва в западната съседка и Европа, да погледнем и ситуацията в България. В Република Северна Македония ежеминутно се публикуват статии и излъчват репортажи от всички медии, изявяват се единодушно министър-председател, президент, министри, лидери на партии, историци, общественици. В България отзвук почти няма – рядкост са новините и коментарите, и то предимно на политици и общественици, пряко свързани с проблематиката. Дори по-лошо: медии с либерален уклон дружно преписват негативните за нас статии от чуждите издания, подкрепящи тезата и недоумяващи защо „някакви си националисти“ са толкова развълнувани за Македония. Защо ли?

 Защото националният интерес трябва да стои над личния и партийния.

Защото има теми, по които трябва да бъдем единодушни и непоколебими.

Защото трябва да се научим да отстояваме позициите си, така както го прави всяка нормална държава и да спрем да се въртим като ветропоказател ту на изток, ту на запад, тогава може и да сме по-уважавани от партньорите си. Робското самосъзнание, че „покорна главица сабя не я сече“ и „България е малка държава, от която нищо не зависи“ са удобни извинения, но това съвсем не е вярно. България е пълноправен член на Европейския съюз и като такава думата и в Европейския Съвет тежи точно толкова, колкото и на всяка останала държава членка. Решенията по чувствителни теми като външна политика и политика на разширяване се взимат с единодушие. Ако една държава членка е против, няма как да бъде взето решение. Tочно затова България не е и не може да бъде малка държава в случая.

Oт  нас самите и държавниците, които избираме, зависи дали ще продължим съня си или ще се събудим.


Източници:

  1. (https://www.politico.eu/newsletter/brussels-playbook/politico-brussels-playbook-another-juncker-intervention-bust-a-cap-he-who-shallA-not-be-named)
  2. (https://www.magazin.mk/%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%B5-%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%BE/),
  3. https://www.vecer.press/%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80/
Споделете чрез

Предишен

Следващ