Сантяго Абаскал, член на испанския Конгрес на депутатите от 2019 г., е лидер на консервативната партия VOX от 2014 г. Той отдавна е отявлен защитник на националния суверенитет и правото на Испания да защитава собствените си граници. От 2024 г. е председател на суверенната европейска политическа партия Patriots.eu. Серхио Веласко, чест сътрудник на The European Conservative, наскоро говори с Абаскал за испанския социалистически премиер Педро Санчес; ролята на Fundación Disenso, мозъчния тръст на VOX, в Испания и в цяла Латинска Америка; преследването на суверенни лидери в цяла Европа; и предизвикателството за обединяване на десницата в цяла Европа.
Педро Санчес изглежда е притиснат в ъгъла. Въпреки този натиск, ще успее ли да изкара мандата си до 2027 г.?
Педро Санчес ще направи всичко по силите си, за да издържи до 2027 г. И ако имаше възможност да намери някаква „законна“ вратичка, за да анулира изборите, щеше да го направи. Винаги съм казвал, че най-лошото от Педро Санчес тепърва предстои – и, за съжаление, то винаги се сбъдва. Конкурентното му предимство е, че няма скрупули. Той се интересува само от това да остане на власт и да прикрие скандалите на семейството си.
Какво е положението с VOX в Испания? Почти всяка анкета показва, че вашата партия е във възход.
Знаете, че ние не даваме твърде голямо доверие на социологическите проучвания, но положението на партията и проекта, което е единственото важно, е много добро. VOX има национален проект, солиден и последователен, който се основава на неизменни принципи. Ето защо, въпреки опитите на толкова много хора, те не могат да ни унищожат. Претърпяхме брутални атаки от медиите на единствената партия, която съставлява Partido Popular („Народна партия“ – бел. прев.) и PSOE (Partido Socialista Obrero Español, „Испанска социалистическа работническа партия“ – бел. прев.) Те са опитали всичко и няма да спрат да опитват. Но нека загубят всякаква надежда. Няма да направим нито крачка назад.
Какви са отношенията ви с Partido Popular? Може ли да има сближаване или е невъзможно? Вече видяхме какво се случи с партиите, принадлежащи към Европейската народна партия (ЕНП) в Португалия и Германия; може ли испанската PP също да се обедини със социалистите, с изключение на VOX?
Винаги сме показвали желание да постигнем разбирателство. Ние дойдохме да управляваме заедно в регионите на Испания, което е демонстрация, че можем да постигнем споразумения и, в зависимост от силата, която ни дадоха испанците, да защитаваме идеите си без изнудване – и, разбира се, винаги без да излагаме на риск нашите принципи, защото имаме само една стратегия – стратегията на убеждението. Това обяснява защо ние сме единствената партия в политическата история на Испания, която е напуснала правителства – лява власт – защото не сме искали да бъдем съучастници или да сътрудничим в разпространението на нелегалната имиграция в Испания. Настоявам, че имаме национален проект и дължим си на него.
Вие сте председател на „Патриоти за Европа“. Каква е възможността за формиране на силни съюзи между „Патриоти“ и други консервативни партии и групи в Европейския парламент, особено тези на ECR (Европейски консерватори и реформисти – бел. прев.)и ESN (Европа на суверенните нации – бел. прев.)?
Нека го направим стъпка по стъпка. Нашият стремеж – и аз го повторих няколко пъти – е да работим за голяма група, която да измести и да представлява реална алтернатива на социалистическия и народен консенсус, който обеднява Европа, преследва унищожаването на демократично избрани правителства (като унгарското) и се стреми да се намесва в изборите на държавите-членки (както видяхме в Германия и Франция). Накратко, велика партия, която слага край на глобалисткия и федерализиращ дрейф на Европейския съюз, който заплашва самата идея за Европа, нейните национални държави и основополагащите ценности на ЕС.
Въпреки всичко това, от което се нуждаем сега, е преди всичко да консолидираме и укрепим патриотите. Това е нещо, върху което работим и което, трябва да кажа, е относително лесно благодарение на различните партии, които го съставляват, и техните президенти, които са лидери, изковани в хиляди битки и на които съм благодарен за тяхната щедрост и пример.
Прав ли е вицепрезидентът Джей Ди Ванс, че Европа е изправена пред криза, създадена от самия нея?
It is not that Vice President J.D. Vance is right, which he is, it is that his magnificent speech in Munich reflects the denunciation that we patriotic,, conservative, and sovereigntist parties have made. The greatest danger facing Europe comes from within our borders, not from outside. More and more often we see rulers taking decisions contrary to the interests of their own people—even those who elected them—at times going so far as to insult them. In Germany, the outgoing parliament—I emphasize outgoing———has passed three constitutional reforms contrary to the will expressed by Germans at the ballot box. The policies of climate fanaticism promoted by the socialist and popular consensus have produced catastrophes such as that of Paiporta, in Valencia, where more than 200 Spaniards died. We have just witnessed aa blackout throughout our national territory.
Не че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е прав, а че великолепната му реч в Мюнхен отразява осъждането, което ние, патриотичните, консервативните и суверенистките партии, направихме. Най-голямата опасност, пред която е изправена Европа, идва отвътре в нашите граници, а не отвън.
Все по-често виждаме управници да вземат решения, противоречащи на интересите на собствения им народ – дори на тези, които са ги избрали – понякога стигат дотам, че да ги обиждат. В Германия отиващият си парламент – подчертавам напускащият си парламент – прие три конституционни реформи, противно на волята, изразена от германците на изборите. Политиките на климатичен фанатизъм, насърчавани от социалистическия и народен консенсус, доведоха до катастрофи като тази в Пайпорта във Валенсия, където загинаха повече от 200 испанци. Току-що станахме свидетели на спиране на тока на цялата ни национална територия.
Френската Марин льо Пен наскоро получи забрана да се кандидатира за пет години. Тя също така получи четири години затвор за предполагаемо злоупотреба със средства и глоба от 100 000 евро. Нейната партия също беше осъдена да плати 2 милиона евро глоби. Това е политическо преследване. Може ли VOX да е следващият? Това заплаха ли е в цяла Европа?
За съжаление, това се превръща в константа в Европа. Не се съмнявам, че те ще се опитат да направят същото с VOX и че търсят начини да го направят.
Видяхме подобно политическо преследване и в Румъния, като независимият кандидат за румънски президент Калин Георгеску беше анулиран от Конституционния съд на страната, както и беше наложена 60-дневна забрана за всички медийни изяви. Също така му е забранено да се кандидатира за президент от Централното избирателно бюро. Какво означават тези събития?
Това е още едно доказателство, че сме изправени пред края на цикъла. Това са признаци, че режимът умира и използва всички лостове на властта, за да отложи неизбежното: идването на нови лидери, които са готови наистина да защитават интересите на своите нации срещу налагането на наднационални органи.
Как виждате трансатлантическия свят, особено предизвикателствата и възможностите в Латинска Америка? Различните дейности и програми на Disenso помогнаха, но какво повече може да се направи?
We prefer the term Ibero-America or Iberosphere, which better reflects the set of values that it comprises, which we share, as well as the historical ties that bind Spain to that region of the world and which revolve around Hispanidad and, therefore, the West. The Iberosphere is recovering its freedom thanks to the drive and leadership of heads of state such as Javier Milei in Argentina, Santiago Peña in Paraguay, Daniel Noboa in Ecuador, and many others. These are governments that we must support, because the criminal organizations of the SSão Paulo Forum and the Puebla Group will not cease in their efforts to cause instability. It is also important to take into account the arrival of the Trump administration, which is taking significant steps against murderous and corrupt regimes—such as that of Venezuelan president and usurper Nicolás Maduro, who also serves as head of the Cártel de los Soles [a criminal organization involved in drug-smuggling and other illegal activities, and formed by Venezuelan government officials and the armed forces]. We find ourselves at a time when we have to choose between two poles: the Atlantic or the Chinese. Unlike many leaders, we are clear: we believe in and work for the strengthening of the free world—and of the Atlantic link. And the Disenso Foundation is wholly dedicated to this task.
Предпочитаме термина Иберо-Америка или Иберосфера, който по-добре отразява набора от ценности, които той включва, които споделяме, както и историческите връзки, които свързват Испания с този регион на света и които се въртят около Испанидад и следователно Запада.
Иберосферата възвръща свободата си благодарение на стремежа и лидерството на държавни глави като Хавиер Милей в Аржентина, Сантяго Пеня в Парагвай, Даниел Нобоа в Еквадор и много други. Това са правителства, които трябва да подкрепим, защото престъпните организации на Форума в Сао Пауло и групата Пуебла няма да спрат в усилията си да предизвикат нестабилност.
Важно е също така да се вземе предвид пристигането на администрацията на Тръмп, която предприема значителни стъпки срещу кръвожадни и корумпирани режими – като този на венецуелския президент и узурпатор Николас Мадуро, който е и ръководител на Cártel de los Soles (престъпна организация, занимаваща се с контрабанда на наркотици и други незаконни дейности и създадена от венецуелски правителствени служители и въоръжените сили – бел. авт.). Намираме се във време, когато трябва да избираме между два полюса: Атлантическия или китайския. За разлика от много лидери, ние сме ясни: ние вярваме и работим за укрепването на свободния свят – и на атлантическата връзка. И Фондация Disenso е изцяло посветена на тази задача.
Какво е възможно по отношение на по-нататъшно сътрудничество с аржентинския президент Милей? И как можем да насърчим други групи в Латинска Америка, за да може да се появи друга фигура, подобна на Милей?
There is only one Javier Milei; he is unique and cannot be replicated. What he is doing and achieving will be recorded in all the history books. To begin with, he has given hope back to Argentina. He has made his nation an international model and has shown that there is a possible alternative not just to Kirchnerism and its policies of misery, but also to the lukewarm centrists. In Spain and in other nations, the same thing has also happened: political parties present themselves to the public as an alternative to the status quo—but then, in the end,, all they do is execute the same old socialist policies, though perhaps with less intensity.
Има само един Хавиер Милей; Той е уникален и не може да бъде възпроизведен. Това, което прави и постига, ще бъде записано във всички учебници по история. Като начало, той върна надеждата на Аржентина. Той превърна нацията си в международен модел и показа, че има възможна алтернатива не само на киршнеризма и неговата политика на мизерия, но и на хладните центристи.
В Испания и в други страни се случи същото: политическите партии се представят пред обществеността като алтернатива на статуквото – но в крайна сметка всичко, което правят, е да прилагат същите стари социалистически политики, макар и може би с по-малка интензивност.
Това интервю е публикувано в летния брой за 2025 г. на The European Conservative, номер 35:84-86. Поправено е, за да се отбележи, че Сантяго Абаскал е председател на Европейската политическа партия Patriots.eu, а не на политическата група „Патриоти за Европа“ в ЕП, чийто председател е Джордан Бардела.
