fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън

Време за четене: 3 мин.

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън

В навечерието на двадесетте години на ХХI век светът е изправен пред редици важни решения, които са от огромно значение за развитието на човечеството. Отново консерваторите се явяват като съществените играчи. Великобритания се опитва да излезе от еврозоната, водена от Борис Джонсън, а Доналд Тръмп се бори за опазването на границите на САЩ и за своят втори пореден мандат. Изборът на американския народ е ключов, защото обществото им е изправено пред период на промени. Тръмп започна да говори и работи върху подобряването на положението за „типичния” американец, а в същото време започна да води политика против нелегалната миграция. Борис Джонсън, от своя страна, опитва да въведе австралийския модел за миграционна система, но единственият начин това да се случи е Великобритания да излезе от Европейския съюз. И двамата политици са изправени пред голяма опозиция в съответните парламенти, но водят своята битка с ценностният арсенал на консерватизма. Затова и 2016-та може да бъде определена като повратна точка в развитието и на двете страни.

В  края на 2016 година Доналд Тръмп надви Хилъри Клинтън в президентските избори въпреки по –добрата политическа визитка на бившата първа дама. Много видни личности се обявиха против новия президент заради политиките му спрямо имигрантите от Мексико и заради проявеното подигравателно отношение към журналист с увреждане. Още в първите си месеци в Белия дом, Тръмп наложи забрана на определени националности да стъпват в САЩ заради мерки за сигурност. Това напълно контрастира с предшественика му Барак Обама. Работата по премахването на „обамакеър”, от своя страна, засегна по-бедните прослойки на американското общество. Тръмп прави опити да подпомогне големите американски компании, което много напомня на политиката на Роналд Рейгън през осемдесетте години на ХХ век. Вътрешната политика на Тръмп може да бъде определена като противоречива, но безспорно тя следва ценностите на консервативната мисъл и на Републиканската партия. Капиталовложенията и инвестиционната политика като цяло, за сметка на социалните политики, са ключови в действията на републикацитe. Тръмп  напълно подкрепя американската индустрия и това рефлектира в отношенията с Китай. При все това, външната му политика може да бъде определена за успешна. Тръмп и кабинетът му успяха да спасят не само САЩ, но и света, от опасността от ядрена война със Северна Корея. Това е един изключителен успех. Сега САЩ са изправени пред съдбоносен избор между Демократичната партия и Републиканската, между прекомерната либералност и консерватизма.

През 2016 година гражданите на Обединеното Кралство гласуваха „ЗА” излизането на държавата от ЕС. Това доведе до коренна промяна в съдбата на Британската държава. Успехът в референдума се дължи на Борис Джонсън и неговата комуникационна кампания, но след изборите за нов парламент Консервативната партия предпочита Тереза Мей за министър-председател. Това решение е доста противоречиво и следват няколко години на несигурност. На 23 юли 2019 година, след вътрешни избори в партията, Борис Джонсън заменя Тереза Мей начело на консерваторите. Бившият кмет на Лондон започна активна работа за свършване на проточилия се твърде дълго процес по “Брекзит”, но заради опозицията на Джереми Корбин и лейбъристите, излизането на Великобритания от ЕС продължава да се забавя и консерваторите взеха решението за нови избори. Те ще се проведат на дванадесети декември, когато Великобритания ще бъде изправена пред съдбоносен избор.

Джонсън и Тръмп са типичните примери за консервативни лидери. И двата държат на сигурността в държавата, контролираната миграция и икономическо развитие.

Споделете чрез

Предишен

Следващ