Унгария е страна с изключително сходна на България съдба. Подобно на нас тя притежава хилядолетна история, а миналото ѝ е белязано от безконечна борба за свобода. През вековете тя е воювала срещу монголите и турците, защитавайки Европа, както и срещу германците и руснаците в последствие. Ужасно разпокъсана след Първата световна война и страдаща от комунистическото си управление в продължение на повече от четири десетилетия след края на Втората. Унгарската революция от 1956г. е ключов момент в историята на страната, тъй като това е първият пробив в комунистическия блок, получил международен отзвук (далеч предшестван, разбира се, от Горянското движение у нас, което за съжаление и до днес остава непознато за света). През 1989г. Унгария изиграва решаваща роля за рухването на комунизма и започва процесът на демократизация.
В продължение на двадесет години след промените политическият живот на Унгария е доминиран от ляволиберални партии, които, също както на Запад, имат напълно грешен подход към най-важните предизвикателства. Като следствие през 2010г. унгарският народ дава две трети от парламентарния мандат на Фидес-КДНП, които след осем години в опозиция успяват да възобновят консервативното управление и да направят необходимите корекции в курса на нацията. Оттогава насам правителството продължава да печели две трети от гласовете на всички избори; тази народна подкрепа му дава възможност да затвърди консервативната си политика, въпреки опитите на ляво-либералната опозиция да спечели изборите във всякаква възможна конфигурация и коалиция.
Идвайки на власт през 2010г., най-важните предизвикателства пред правителството на Орбан са в областта на икономическата политика. Унгария трябва да бъде върната от ръба на фалита. Бюджетният дефицит като дял от БВП е над 4% през почти всяка година между 2002-ра и 2010-та, като през 2006г. достига 9,4%. Растежът на БВП на Унгария също е силно проблематичен: 0,4% през 2007г., 0,9% през 2008г. и спад от 6,6% през 2009г. Лошите икономически показатели са предпоставка за сериозна социална криза. Докато през 2002г. равнището на безработица е било 5,8%, до 2009г. то нараства до над 10%, а реалните доходи на глава от населението постепенно намаляват. Държавният дълг също нараства от 50% от БВП на 80%. Ето защо консервативното управление решава да структурира седем стълба, които да изведат страната и народа ѝ към по-добро бъдеще.
1. Общество, изградено върху труда
След 2010г. правителството преминава от либерален икономически модел на благосъстояние (welfare) към икономически модел на работа (workfare). В резултат на това през следващото десетилетие в Унгария са създадени 1 милион нови работни места: докато през 2010г. едва 3,7 млн. души са заети, в края на 2021г. 4,7 млн. имат работа и плащат данъци. Заетостта нараства до 75%, а нивото на безработица спадна от двуцифрено число през 2010г. до около 4%. През 2021г. БВП на страната нараства с историческите 7,1%. Въпреки негативното развитие на световната икономика този растеж достигна 4,6 процента през 2022 г.
2. Укрепване на семейната политика
Разгледаният вече първи стълб, основан на работата, е тясно свързан с унгарската семейна политика. Основната синергия между двете се състои в това, че системата е разработена по такъв начин, че работещите и плащащите данъци имат право на широк набор от финансови стимули, когато създадат семейство и имат деца. Родителите получават прогресивно нарастващи данъчни облекчения в зависимост от броя на децата, които имат.
Основен принцип на консервативното управление е унгарският народ, и най-вече семействата, да се възползват в най-голяма степен от подобряващите се икономически възможности. Създадено е отделно министерство, посветено на семейните политики, и е разработена изключително подробна система за политическа подкрепа, която е уникална в света. Някои от стотиците мерки, които си струва да бъдат споменати, са:
– от 1-ви януари 2021г. при закупуване на ново жилище семействата с деца и двойките, които планират да имат дете, са напълно освободени от плащането на държавна такса при прехвърлянето на имота, независимо от покупната му цена;
– семейната жилищна помощ е безвъзмездна държавна субсидия за семейства, които отглеждат или осиновяват деца, за закупуване или изграждане на ново жилище или за закупуване, разширяване или модернизиране на жилище втора употреба;
– семействата с второ дете могат да намалят дълга по ипотечния си кредит с определена сума, а тези с трето или повече деца – с по-значителна такава. След 1-ви юли 2019г. семействата с три или повече деца могат да кандидатстват за държавни помощ за закупуване на нов автомобил;
– от 2020г. всички ученици в редовна форма на обучение получават безплатни учебници. Субсидия за учебници е достъпна и за някои студенти в университетите;
– младите служители са освободени от данък върху доходите на физическите лица до 25-годишна възраст. Този период се удължава до 30 години за жените, които са родили дете преди 25-годишна възраст, а тези, които имат четири деца, се освобождават от плащането на данъци до края на живота си.
3. Западни юдео-християнски ценности
Унгария приема свой Основния закон през 2011г. Този нов документ заменя конституцията от комунистическата епоха от 1949г. (изменена през 1989 г. по време на прехода към демокрация). В Основния закон се поставя голям акцент върху определянето и защитата на националните ценности. Това го прави документ, основан на принципи, за разлика от предишната конституция, която по същество е ценностно неутрална и има по-скоро технически характер. Той включва, наред с други неща, зачитане на основните права, защита на националната идентичност и юдео-християнските ценности, опазване на околната среда и обработваемата земя, защита на семейството, брака, жените и децата, подкрепа за унгарците, живеещи извън границите на страната, и общество, основано на труда.
4. Национален суверенитет и борба с нелегалната миграция
Унгария е горд член както на НАТО, така и на ЕС от много години насам. Несъгласието на страната с тези две организации се дължи на инстинкта за свободата и чувството за идентичност, противопоставени на техните федералистки амбиции. Този конфликт е от подобно естество на този между отделните щати в САЩ и федералното правителство. За Унгария и за други държави-членки институциите на ЕС със седалище в Брюксел олицетворяват дълбоката държава. Унгария подкрепя един съюз на националните държави, но отхвърля федералисткото делегиране на процеса на вземане на решения, което обезсилва местните власти.
Правителството се противопоставя на законодателството на ЕС, което излиза извън рамките на договорите, формиращи рамката на Съюза, което води до спор с Брюксел, който става особено остър по време на миграционната криза през 2015г. Противно на европейското мейнстрийм течение, Унгария не разглежда пристигането на стотици хиляди мигранти като въпрос, свързан с правата на човека, като изтъква въз основа на съществуващото законодателство, че по-голямата част от пристигащите не са бежанци, а икономически мигранти. През 2016г. е проведен национален референдум за имиграционната политика на правителството, на който се явяват 40% от имащите право на глас, а 98% от тях отхвърлят решението на Брюксел за разселване на мигранти в страната.
Въпреки че референдумът не преминава прага на валидност, правителството все пак отчита резултатите от него и предлага изменение на Основния закон, което е прието от Народното събрание. Според предложения текст чужденци не могат да бъдат масово заселвани в Унгария. Те могат да пребивават в страната единствено въз основа на индивидуална молба, оценена от унгарските власти. През юни 2015г. унгарското правителство решава да издигне ограда по границата си със Сърбия, която не е член на ЕС, в отговор на притока на мигранти. Тя е с дължина 170 км. и височина 4 м. и значително намалява миграционния натиск. През 2016г. успоредно с първата ограда е завършена и втора, която е много по-модерна и с електронна сигнализация.
Всичко това е съпроводено с регулаторни промени, като например възможността да се подават молби за убежище в унгарските консулства в чужбина вместо на място. Оттогава насам задържаните нелегални мигранти се ескортират обратно до другата страна на границата. Унгария е подложена на международен обстрел заради политиката си по отношение на незаконната миграция и изграждането на граничната ограда. Местните леви партии, неправителствените организации, финансирани от Джордж Сорос, и Европейският съюз искат незабавно демонтиране и отмяната на законодателството, насочено към ограничаване на миграцията. Редица западни политици, включително германският канцлер Ангела Меркел, обаче признават, че Унгария е действала напълно законно и е успяла да защити европейските граници.
5. Реалистичен подход към ЕС
Брюксел започва политически лов на вещици срещу Унгария в отговор на това, че тя защитава националните си интереси и ценности, като Европейският парламент осъжда страната в два отделни доклада (Sargentini и Delbos-Corfield) за предполагаемо системно нарушаване на принципите на правовата държава. Започната е процедура по член 7 от Договора за Европейския съюз за временно преустановяване на правото на глас на страната, а през 2022г., след четвъртата поредна съкрушителна победа на Фидес, е задействана нова процедура за замразяване на средствата от европейски фондове.
6. Закрила на децата
Защитата на децата от външни вреди отдавна е цел на правителството в Унгария. Това включва дейностите на „джендър“ лобистки групи и LGTBQ неправителствени организации, както и съдържание, насочено към манипулиране на младите хора. За разлика от тях, позицията на унгарското правителство е, че само родителите и семейството имат право да определят възпитанието на подрастващите. В страната е широко разпространено мнението, че осиновяването от хомосексуални двойки е вредно за развитието на децата, и през годините са затворени законовите вратички, позволяващи това. Деветата поправка на Основния закон, приета през 2020г., също осигурява конституционна защита на тази политика. Тя включва важни разпоредби в това отношение, които гласят, че „Унгария защитава институцията на брака като жизнена общност между един мъж и една жена, основана на доброволно съгласие, и семейството като основа за оцеляването на нацията. Семейните отношения се основават на брака и на връзката между родителите и децата. Майката е жена, а бащата е мъж.“ Друга разпоредба гласи следното: „Всяко дете има право на закрила и грижи, необходими за неговото правилно физическо, умствено и морално развитие. Унгария защитава правото на децата на идентичност, съответстваща на техния пол по рождение, и осигурява образование, основано на конституционната идентичност на нашата страна и нейната християнска култура.“
Продължавайки тази политика, през 2021 г. Народното събрание приема Закон за закрила на детето, който е насочен предимно към извършителите на педофилски престъпления, като затяга редица наказателни разпоредби. Пакетът от закони също така промени разпоредбите, уреждащи сексуалното образование в учебните заведения, тъй като Брюксел и местните либерални организации искат Унгария да допусне ЛГБТК пропагандатори в детските градини и училищата. Затова законът постановява, че училищното образование не трябва да има за цел да пропагандира смяната на пола или хомосексуализма. Ограниченията включват и забрана за предоставяне на деца под 18 години на реклами и порнографско съдържание, което съдържа безпричинно изобразяване на сексуалността или което насърчава или изобразява отклонение от пола по рождение, промяна на пола или хомосексуалност.
Съгласно издаденото от правителството постановление всички детски продукти, които насърчават несъответствие с пола по рождение, промяната му, хомосексуализъм или прекомерна сексуалност, не могат да се продават в близост до детски градини или училища, не могат да се поставят на витрини и могат да се продават само в запечатани опаковки, отделно от други продукти. Тъй като законът е подложен на остра международна критика, унгарското правителство инициира референдум по четири свързани с него въпроси. Датата на референдума е определена така, че да съвпадне с парламентарните избори. Общо 47% от населението участва, а 95% от гласувалите подкрепят позицията на правителството по всеки един от четирите въпроса.
7. Мир и просперитет
Унгария е малка и отворена икономика, която разчита в голяма степен на чуждестранни инвестиции. Въпреки това според унгарските консерватори е важно ключовите предприятия в стратегически сектори да са в съответствие с националните интереси и да се адаптират изцяло към целите на правителството за развитие, като, разбира се, винаги спазват принципите на свободния пазар и свободното предприемачество. Унгарското правителство не подкрепя раздробяването на света на конкуриращи се блокове и изказва мнение, че всички ще загубят от една нова Студена война, тъй като тя ще сложи край на благоприятните глобални икономически процеси, които допринасят за нарастващото благосъстояние през последните десетилетия. Позицията на страната е. че не е и в интерес на Съединените щати да видят как Русия е изтласкана в сферата на влияние на Китай, а Европа обеднява от санкциите. От самото начало стремежът на унгарското правителство на е да призовава към мир като единствен начин за спасяване на човешки животи и възстановяване на стабилността и сигурността. Унгария се застъпва за свързаност и укрепване на глобалното сътрудничество, което е важен източник на просперитет, без идеологически ограничения и на чисто практическа основа.
В този ред на мисли е интересна позицията на страната по отношение на войната в съседна Украйна. Там в близост до границата живеят над сто хиляди етнически унгарци, които имат най-пряк и непосредствен опит с ужасите на руската инвазия. Ето защо, оказвайки помощ на бежанците от Украйна и подкрепяйки своите граждани, Унгария провежда най-значимата хуманитарна операция в своята история. От самото начало унгарското правителство призовава за незабавно прекратяване на кръвопролитията и за провеждане на мирни преговори във възможно най-кратък срок. Унгарците, призовани в украинските въоръжени сили, загиват на фронтовата линия всеки ден. В това отношение правителството на страната отново влиза в противоречие с Брюксел, но още веднъж изтъква като свой основен аргумент, че преди всичко се води в решенията си от интересите на унгарските граждани, а не от световната и европейска политическа конюнктура.
