НОВО

Историческата реч на Доналд Тръмп в защита на живота

Долу можете да прочетете текста на речта на американския президент Доналд Тръмп по време на „Поход за Живота 2020“. Това е първият път, когато президент на САЩ присъства на похода, който е най-голямата в света годишна демонстрация за човешки права....

Проблемите и решенията пред политиците

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора бяха проблемите, пред които се изправят политиците. Гост също бе политолога Христо Панчугов. Вижте пълното видео:...

Тръмп, Сенатът и импийчмънтът

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп в Сената. Вижте пълното видео:...

Медиите между небето и земята

В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат...

Конституционноправни измерения в Обединеното кралство след Брекзит

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бяха конституционните измерения на наближаващият Брекзит. Вижте пълното видео:...

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Време за четене: 3 мин.

Извиненията на режима в Техеран трябва да се посрещат с дебела сянка на съмнение. Все пак те са знаели какво са направили още с натискането на бутона: това е обстрел от противоракетната отбрана на страната, вероятно Tor-M1, а не снаряд от RPG на произволен субект в оспорвана зона. Но въпреки това – от свалянето на пътническия самолет до признанието на властите в Техеран – минаха 3 дни, в началото на които режимът дори отричаше да има общо с инцидента. Това означава, че в този период са били обсъждани и варианти, различни от поемането на отговорност.

Отровно е да се политизира ситуацията, когато има човешки жертви. Но някои равносметки за режима на аятоласите са неизбежни.

Първо, преди този инцидент, властите в Техеран имаха възможност да се пропагандират пред международната общност като жертва на американска агресия (отделен е въпросът дали това е така). Сега обаче режимът не е жертва, а съучастник. Каквито и спорове да имаше около елиминирането на Касем Сюлеймани, то такива за свалянето на гражданския полет няма.

А текущата защитна рефлексия на аятоласите, че САЩ, макар и индиректно, са допринесли за така развилата се ситуация, е отчайващ ход: на територията на Иран не се водят войни като тези в Сирия и Йемен, но там граждански самолети не се свалят. Глупавият и нелеп инцидент с цивилния полет потвърждава това, че най-големият враг на иранците е тяхната собствена система.

Второ, сега вече натискът върху иранския режим няма да бъде само външен, но и вътрешен: и в момента има протести в страната. Властите в държавата проиграха уникален шанс, който американският президент им предостави: консолидацията около режима по време на ескалацията на напрежението между Вашингтон и Техеран. Анти-правителствените лозунги отново са актуални.

Един ирелевантен режим като този на ислямската „република“ обаче не може да изтрие опита на цивилизация като персийската. Нека да не слагаме знак на равенство между управлението и народа (част от който и днес, в техеранския Шахид Бехещи, отказваше стъпва върху „удобно“ разположените по земята израелски и американски знамена). Мъдростта и опита на един народ винаги са по-големи от моментната управленска глупост.

Независимо от всички съображения, в тази ситуация Европейският съюз трябва да реагира по-твърдо от обичайното за себе си. Сред възможните действия на ЕС са (1) „замразяването“ на действието на INSTEX (The Instrument in Support of Trade Exchanges), докато Иран не преустанови актуалните си действия, свързани с нарушаването на разпоредбите по Ядрената сделка, и (2) настояване пред властите в Техеран за изработването на времеви план, в който да се предвижда актуализацията на ролята на редовната Иранска армия на ислямската република, която да бъде реабилитирана за сметка на Ислямската революционна гвардия (Пасдаран).

Сега е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка. За целта, ЕС трябва да потърси сътрудничество от Китай и Русия, които да окажат реципрочен натиск върху иранския режим за сядане на масата за преговори. По примера на ситуацията на Корейския полуостров, Пекин и Москва са показали, че могат да правят отстъпки пред Запада, когато дадена държава прекрачва червени линии.

ЕС обаче трябва дебело да обясни – на руски и на китайски език – на Иран, че след този инцидент Техеран не оставя прекалено големи възможности пред Брюксел, освен същият да погледне, ако не със съгласие, то поне с разбиране на политиката на САЩ спрямо близко-източния режим.

*Текстът е първоначално публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!