НОВО

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Време за четене: 3 мин.

Извиненията на режима в Техеран трябва да се посрещат с дебела сянка на съмнение. Все пак те са знаели какво са направили още с натискането на бутона: това е обстрел от противоракетната отбрана на страната, вероятно Tor-M1, а не снаряд от RPG на произволен субект в оспорвана зона. Но въпреки това – от свалянето на пътническия самолет до признанието на властите в Техеран – минаха 3 дни, в началото на които режимът дори отричаше да има общо с инцидента. Това означава, че в този период са били обсъждани и варианти, различни от поемането на отговорност.

Отровно е да се политизира ситуацията, когато има човешки жертви. Но някои равносметки за режима на аятоласите са неизбежни.

Първо, преди този инцидент, властите в Техеран имаха възможност да се пропагандират пред международната общност като жертва на американска агресия (отделен е въпросът дали това е така). Сега обаче режимът не е жертва, а съучастник. Каквито и спорове да имаше около елиминирането на Касем Сюлеймани, то такива за свалянето на гражданския полет няма.

А текущата защитна рефлексия на аятоласите, че САЩ, макар и индиректно, са допринесли за така развилата се ситуация, е отчайващ ход: на територията на Иран не се водят войни като тези в Сирия и Йемен, но там граждански самолети не се свалят. Глупавият и нелеп инцидент с цивилния полет потвърждава това, че най-големият враг на иранците е тяхната собствена система.

Второ, сега вече натискът върху иранския режим няма да бъде само външен, но и вътрешен: и в момента има протести в страната. Властите в държавата проиграха уникален шанс, който американският президент им предостави: консолидацията около режима по време на ескалацията на напрежението между Вашингтон и Техеран. Анти-правителствените лозунги отново са актуални.

Един ирелевантен режим като този на ислямската „република“ обаче не може да изтрие опита на цивилизация като персийската. Нека да не слагаме знак на равенство между управлението и народа (част от който и днес, в техеранския Шахид Бехещи, отказваше стъпва върху „удобно“ разположените по земята израелски и американски знамена). Мъдростта и опита на един народ винаги са по-големи от моментната управленска глупост.

Независимо от всички съображения, в тази ситуация Европейският съюз трябва да реагира по-твърдо от обичайното за себе си. Сред възможните действия на ЕС са (1) „замразяването“ на действието на INSTEX (The Instrument in Support of Trade Exchanges), докато Иран не преустанови актуалните си действия, свързани с нарушаването на разпоредбите по Ядрената сделка, и (2) настояване пред властите в Техеран за изработването на времеви план, в който да се предвижда актуализацията на ролята на редовната Иранска армия на ислямската република, която да бъде реабилитирана за сметка на Ислямската революционна гвардия (Пасдаран).

Сега е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка. За целта, ЕС трябва да потърси сътрудничество от Китай и Русия, които да окажат реципрочен натиск върху иранския режим за сядане на масата за преговори. По примера на ситуацията на Корейския полуостров, Пекин и Москва са показали, че могат да правят отстъпки пред Запада, когато дадена държава прекрачва червени линии.

ЕС обаче трябва дебело да обясни – на руски и на китайски език – на Иран, че след този инцидент Техеран не оставя прекалено големи възможности пред Брюксел, освен същият да погледне, ако не със съгласие, то поне с разбиране на политиката на САЩ спрямо близко-източния режим.

*Текстът е първоначално публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!