НОВО

Защо датата 10 ноември е важна и днес?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и Димитър Петров от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Business Daily" по ТВ Европа. Тема на разговора бе датата 10 ноември в българската история. Вижте пълното...

Да бъдеш Алекс Алексиев

В една от последните ни срещи във Вашингтон, Алекс Алексиев спомена, че би се радвал, ако представител на българската диаспора го наследи като експерт по глобална сигурност в Америка.Алекс бе известен най-вече с това, че беше един от най-големите експерти в тази...

Как цялата система се оглежда в един ден болничен

Никой не желае да си признае авторството на дръзката идея първия ден от болничните да не се заплаща на болния. ВМРО отричат. Отрича и Бирник №1. Никой не помнел кой е дал идеята. Нищо чудно и да се е самозародила – нали знаете: има такива идеи, които просто витаят из...

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди...

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Турският политически сериал: На ход е Гюл

Време за четене: 5 мин.

Борис Калноки, “World Crunch”

На 9 май ще стане известно името на кандидата от управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) за президентските избори, които ще се проведат в Турция през август.

Или президентът Абдула Гюл ще се оттегли напълно от политическата сцена, или ще размени поста си с премиера Реджеп Тайип Ердоган, който желае да стане президент.

Гюл е единствената оставаща силна фигура в Турция,

която може да спре Ердоган и да поправи влошените отношения с Европейския съюз. Въпросът е обаче дали той ще направи изобщо такива опити.

Малко преди избирането на първото ръководено от AKP правителство, в Wikileaks изтекоха документи от американското посолство в Анкара. Според тях, отношенията на Гюл с Ердоган са “лоялни”, но “сложни”.

Гюл има собствени цели и амбиции,

твърди документът. В лични разговори той понякога е изразявал огорчение, че “свири втора цигулка” на склонния към конфронтации Ердоган.

Това, което някога беше тихо раздразнение, се превърна в открит конфликт, след като Гюл стана президент през 2007 г.

Впоследствие бе прокарана важна промяна в конституцията, която гласеше, че занапред президентът на страната ще се избира пряко от народа. До този момент решението кой ще бъде президент беше в ръцете на парламента.

Пряко избираният президент обикновено върви ръка за ръка с президентска система на управление. Затова Ердоган преливаше от амбиции да стане “изпълнителен президент”. Пред него имаше обаче проблем:

Гюл вече беше президент.

А промяната на конституцията не уточнява дали след настоящия мандат на Гюл той би могъл да се кандидатира за втори.

Затова Ердоган се захвана да търси начини да намали властта на Гюл, което бе възможно само доколкото като държавен глава Гюл вече не беше политик от AKP (тъй като президентът трябва да бъде “аполитичен”).

Преди изборите през 2011 Ердоган, според някои източници, старателно е прочистил много от списъците с кандидат-депутати от поддръжници на Гюл. Също така през 2012,

Ердоган гарантира, че парламентът няма да разреши на Гюл да се кандидатира отново за президент.

Решението на парламента обаче бе отхвърлено от Конституционния съд. Това прокара път за нова потенциална борба за власт между двамата.

В документите на Wikileaks има описание на Гюл, написано от тогавашния дипломатически пратеник в американското посолство в Анкара – Робърт Дойч. Гюл там е описан като мъж със силно религиозно възпитание и властен, но учтив характер.

Неговата вяра в Исляма е непоколебима,

твърди докладът на Дойч. Гюл има достатъчно смелост, за да отстоява убежденията си.

Той не е човек, който да бъде изтласкан лесно настрана, и представлява умерените възгледи в политическия ислям, пише Дойч. И би могъл да се смята за част от “технократското крило” на AKP.

Гюл може и да е любезен и отворен към света, но същевременно е категорично убеден в правотата на религиозните си възгледи. Някои наблюдатели смятат, че

той е много по-голям ислямист от Ердоган.

Американското посолство в доклада си е предупредило, че и двамата трябва да бъдат оценявани не по думите, а по действията.

Гюл в крайна сметка идва от “старата епоха”. Майка му е избирала съпругата му, а тъй като тя е била само на 14 години, сватбата им е трябвало да се отложи, докато тя навърши 15. Въпреки че жена му е била добра ученичка, в момента на сватбата тя е отписана от училище и е обучавана у дома.

През последните няколко години – и особено от началото на протестите срещу Ердоган през юни миналата година –

Гюл все повече се дистанцира от някогашния си съюзник.

Той отстоява доближаване до Европа, противопоставя се на забраната на Twitter, и заявява публично, че демокрацията означава нещо повече от просто избори.

“Не знам за какво говори той” – реагира Ердоган. “За мен изборите са единственото, което е важно”.

Всички социологически проучвания показват, че ако отново се кандидатира за президент,

Гюл ще има голяма преднина спрямо Ердоган.

Той активно е разширил съюзите и контактите си и е демонстрирал подкрепа за най-голямата опозиционна партия – Републиканската народна партия (CHP). Което бързо накара партията да обяви, че подкрепя кандидатурата му.

Всичко това има смисъл, само ако Гюл или се кандидатира отново – срещу Ердоган – или поеме премиерския пост, докато Ердоган стане президент.

Както често се случва в подобни неясни ситуации, изобилстват конспиративните теории. Твърди се, че влиятелното и ориентирано към реформи движение “Гюлен” стои зад Гюл.

Също има слухове, че заедно те поддържат и активното протестно движение в Турция от миналото лято. В началото на април Гюл обяви, че

времето за подхвърлянето на хипотези без основание приключва.

В края на април и началото на май Гюл обяви, че има намерение да преговаря с Ердоган за президентството.

След това обаче той направи абсолютно самостоятелно изявление. В него каза, че няма да заема политически постове в бъдеще. Също така заяви, че размяната на постове “като Путин и Медведев не би била нещо добро за Турция”.

Остава неясно дали това е тактика, или самата истина.

Дали Гюл наистина смята да напуска политиката?

По-старателен анализ на коментарите му води до друг извод – че той вероятно пак ще се кандидатира за президент. Президентството поне формално не е “политически” пост, а “над-политически”.

Ако Гюл остане президент, Ердоган ще е изгубил вътрешната борба за власт, но ще запази контрола си над Турция. В крайна сметка всичко зависи от въпроса за милион турски лири:дали Гюл открито ще демонстрира неподчинение следващия път, когато Ердоган иска да ограничава гражданските свободи и права?

По всичко изглежда, че той отговора на този въпрос ще стане ясен доста скоро.

От webcafe.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!