fbpx

НОВО

Крайноляв метеж или бунт срещу разсизма?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Теодор Димокенчев, коментира метежите в САЩ и причините за тях. Можете да видите пълните участия при Крум Савов в “Крум Савов Live”, при Асен Генов в “Контракоментар” и при Ивелин Николов в “Политиката под...

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Шансът на България в Македония

Време за четене: 4 мин.

Пандемията от коронавирус не е само бедствие, но и огромна геополитическа възможност, както и исторически шанс за страната ни. Стига да имаме необходимия потенциал да мислим стратегически.

Всички големи държави вече активизираха външно-политическите си усилия, стартирайки т.нар. „дипломация на маските“ и политиката на медицинската солидарност.

Нищо ново под слънцето, впрочем. По времето на Студената война държавите от социалистическия лагер изнасяха революция. След нейния край пък, страните от победилия колективен Запад изнасяха, а в някои случаи и директно налагаха демокрация от либерален тип. Сега нямаме толкова ярко изразено идеологическо противоборство, но геополитическата битка между световните свръхсили е не по-малко жестока, дори напротив. Да, в момента не се изнасят идеологии и политически модели, а маски и медицинска апаратура, но целта е същата – влияние.

Очевидно е, че буксуващият глобалистичен проект, както и възраждащият се във все повече страни национален инстинкт, тласкат света към блокова фрагментация, подобна на тази през 19-ти век, но този път с методите и средствата на съвременния свят. Границите на тези оформящи се вече блокови пространства, все още са размити и плаващи, но глобалните играчи, които стоят в ядрата им се стремят да ги разширят максимално, с цел да ги превърнат в монолитни военно-политически лагери, когато и последната ръка от глобалния покер бъде раздадена.

Моделът впрочем се разиграва не само на глобално, но и на местно ниво. Регионалните геополитически сили активно разширяват периферията на своето влияние, с всички позволени и непозволени средства. От ограничени военни интервенции, през икономически натиск и финансова подкрепа, до всички известни форми на пропагандна война – целият наличен арсенал е включен реалполитиката на 21-ви век.

Едно трябва да е ясно, когато всичко свърши и новото глобално статукво бъде установено, международния статут на отделните държави ще бъде определян, не от това колко „предвидим партньор“ са, а от това дали са център или периферия. Иначе казано – простира ли се влиянието им извън формалните държавно-политически граници, или обратното – самите те са обект на влияние.

Сега е моментът България да се прояви като държава-майка по отношение на Македония

Тук е моментът ясно да заявим, че България има своите ненакърними геополитически интереси на Балканите, както и неотменими отговорности по отношение на националните си общности зад граница, с особен акцент върху Македония.

Актуалната информация от онзи ден е, че министрите на външните работи и на европейските въпроси на държавите-членки на ЕС решиха да започнат преговори за членство с Република Северна Македония и Албания. Това без съмнение е добра новина, защото отваря перспективата ние и нашите братя от Повардарието в обозримо бъдеще да обитаваме общо политическо и икономическо пространство, което да направи процесът на реинтеграция им в майката-родина по-лесен. Тази възможност обаче, не бива да ни успокоява. Самият Европейски съюз, макар да изглежда все още стабилен и монолитен, е структура с несигурно в дългосрочна, дори средносрочна перспектива бъдеще.. Отстъплението на общосъюзните политически и административни структури – процес започнал преди няколко години, със започването на мигрантската криза – в полза на засилване ролята и функциите на отделните държави членки, ще трансформира ЕС, редуцирайки все повече значението му до общ пазар. Да, това няма да стане днес или утре, но тенденцията е очевидна.

В тази светлина, политиката ни по отношение на Македония, не трябва да се разглежда единствено и само през призмата на бъдещото ѝ европейско членство, (и вече настоящо членство в НАТО – б.ред.) а да се превърне в пълнокръвна грижа за нея, като интегрална част от общото българско историческо и метаполитическо пространство. Защото македонският въпрос за нас българите не е външно-политически, а вътрешен, и то във всеки един смисъл на тази дума.

Македония е страната, заради която воювахме четири пъти през XX-ти век, давайки близо 250 000 жертви.

Една трета от днешното българско население е с живи родови връзки с нашите братя отвъд река Брегалница. Македония е крайъгълен камък на идеалът ни за национално обединение, без който българският национален проект, никога няма да бъде завършен.

В създалата се ситуация с епидемията от коронавирус, съдбата ни предоставя рядко срещания шанс да превъзмогнем голяма част от неудачите в политиката ни към югозападната ни съседка от последните 30 години, използвайки стратегията на т.нар. „мека сила“.

Сега е моментът, не просто да декларираме подкрепа, а да окажем истинска такава – под формата на специалисти, медицинско оборудване, мобилни лаборатории, системи за дезинфекция и каквото още е необходимо. Всичко, което надвишава настоящите и прогнозните ни нужди за справяне със заразата, трябва да поеме към Скопие, съчетано с необходимата информационна поддръжка, разбира се. Защото тези моменти се помнят.

Българският дух в Македония е точно толкова жив, колкото и преди 70 години. Хората там продължават да живеят с българските знамена в скриновете си и с надеждата, че някой ден, отново ще бъдем едно цяло. Проблемът в отношенията ни са няколкото хиляди сърбомани, окупирали политическата, културната и медийната власт в страната, които държат мълчаливото пробългарско мнозинство в условия на страх. Не за тях ще бъде помощта ни, а за всички онези, които свято пазят родовата си памет и българската си национална идентичност, макар и дълбоко потиснати и репресирани. Просто още един знак, че майката-родина не ги е забравила. Че мисли за тях. Те нямат и нужда от повече. Поне засега.

Споделете чрез

Предишен

Следващ