fbpx

НОВО

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Шансът на България в Македония

Време за четене: 4 мин.

Пандемията от коронавирус не е само бедствие, но и огромна геополитическа възможност, както и исторически шанс за страната ни. Стига да имаме необходимия потенциал да мислим стратегически.

Всички големи държави вече активизираха външно-политическите си усилия, стартирайки т.нар. „дипломация на маските“ и политиката на медицинската солидарност.

Нищо ново под слънцето, впрочем. По времето на Студената война държавите от социалистическия лагер изнасяха революция. След нейния край пък, страните от победилия колективен Запад изнасяха, а в някои случаи и директно налагаха демокрация от либерален тип. Сега нямаме толкова ярко изразено идеологическо противоборство, но геополитическата битка между световните свръхсили е не по-малко жестока, дори напротив. Да, в момента не се изнасят идеологии и политически модели, а маски и медицинска апаратура, но целта е същата – влияние.

Очевидно е, че буксуващият глобалистичен проект, както и възраждащият се във все повече страни национален инстинкт, тласкат света към блокова фрагментация, подобна на тази през 19-ти век, но този път с методите и средствата на съвременния свят. Границите на тези оформящи се вече блокови пространства, все още са размити и плаващи, но глобалните играчи, които стоят в ядрата им се стремят да ги разширят максимално, с цел да ги превърнат в монолитни военно-политически лагери, когато и последната ръка от глобалния покер бъде раздадена.

Моделът впрочем се разиграва не само на глобално, но и на местно ниво. Регионалните геополитически сили активно разширяват периферията на своето влияние, с всички позволени и непозволени средства. От ограничени военни интервенции, през икономически натиск и финансова подкрепа, до всички известни форми на пропагандна война – целият наличен арсенал е включен реалполитиката на 21-ви век.

Едно трябва да е ясно, когато всичко свърши и новото глобално статукво бъде установено, международния статут на отделните държави ще бъде определян, не от това колко „предвидим партньор“ са, а от това дали са център или периферия. Иначе казано – простира ли се влиянието им извън формалните държавно-политически граници, или обратното – самите те са обект на влияние.

Сега е моментът България да се прояви като държава-майка по отношение на Македония

Тук е моментът ясно да заявим, че България има своите ненакърними геополитически интереси на Балканите, както и неотменими отговорности по отношение на националните си общности зад граница, с особен акцент върху Македония.

Актуалната информация от онзи ден е, че министрите на външните работи и на европейските въпроси на държавите-членки на ЕС решиха да започнат преговори за членство с Република Северна Македония и Албания. Това без съмнение е добра новина, защото отваря перспективата ние и нашите братя от Повардарието в обозримо бъдеще да обитаваме общо политическо и икономическо пространство, което да направи процесът на реинтеграция им в майката-родина по-лесен. Тази възможност обаче, не бива да ни успокоява. Самият Европейски съюз, макар да изглежда все още стабилен и монолитен, е структура с несигурно в дългосрочна, дори средносрочна перспектива бъдеще.. Отстъплението на общосъюзните политически и административни структури – процес започнал преди няколко години, със започването на мигрантската криза – в полза на засилване ролята и функциите на отделните държави членки, ще трансформира ЕС, редуцирайки все повече значението му до общ пазар. Да, това няма да стане днес или утре, но тенденцията е очевидна.

В тази светлина, политиката ни по отношение на Македония, не трябва да се разглежда единствено и само през призмата на бъдещото ѝ европейско членство, (и вече настоящо членство в НАТО – б.ред.) а да се превърне в пълнокръвна грижа за нея, като интегрална част от общото българско историческо и метаполитическо пространство. Защото македонският въпрос за нас българите не е външно-политически, а вътрешен, и то във всеки един смисъл на тази дума.

Македония е страната, заради която воювахме четири пъти през XX-ти век, давайки близо 250 000 жертви.

Една трета от днешното българско население е с живи родови връзки с нашите братя отвъд река Брегалница. Македония е крайъгълен камък на идеалът ни за национално обединение, без който българският национален проект, никога няма да бъде завършен.

В създалата се ситуация с епидемията от коронавирус, съдбата ни предоставя рядко срещания шанс да превъзмогнем голяма част от неудачите в политиката ни към югозападната ни съседка от последните 30 години, използвайки стратегията на т.нар. „мека сила“.

Сега е моментът, не просто да декларираме подкрепа, а да окажем истинска такава – под формата на специалисти, медицинско оборудване, мобилни лаборатории, системи за дезинфекция и каквото още е необходимо. Всичко, което надвишава настоящите и прогнозните ни нужди за справяне със заразата, трябва да поеме към Скопие, съчетано с необходимата информационна поддръжка, разбира се. Защото тези моменти се помнят.

Българският дух в Македония е точно толкова жив, колкото и преди 70 години. Хората там продължават да живеят с българските знамена в скриновете си и с надеждата, че някой ден, отново ще бъдем едно цяло. Проблемът в отношенията ни са няколкото хиляди сърбомани, окупирали политическата, културната и медийната власт в страната, които държат мълчаливото пробългарско мнозинство в условия на страх. Не за тях ще бъде помощта ни, а за всички онези, които свято пазят родовата си памет и българската си национална идентичност, макар и дълбоко потиснати и репресирани. Просто още един знак, че майката-родина не ги е забравила. Че мисли за тях. Те нямат и нужда от повече. Поне засега.

Споделете чрез

Предишен

Следващ