Когато чух, че вървим към скоростно приемане, най-после, в Шенген, първоначално не можах да повярвам. Толкова години сме се борили, говорили, искали и аргументирали влизането ни в Шенген, а то все ни се изплъзваше, че вече ми се струваше, че няма да се случи никога. Слава Богу, нещата изглеждат съвсем добре. Хванахме позитивен тренд първо с активността на Румъния по темата, което навакса нашия политически вакуум и второ с добрата работа на нашите служби и граничари, които наистина свършиха много по външните граници. Допълнително в наша полза бе и подкрепата от страна на Турция, която също затегна вътрешния си контрол.
Цялата тази амалгама от фактори доведе до днешния исторически успех. Защото нека не се заблуждаваме – това е точно такъв тип успех, който ще промени икономическия облик на държавата в следващите години. Ако успеем в обозримо бъдеще към Шенген да добавим и влизане в еврозоната, тогава ще сме бетонирали социално-икономическото си бъдеще като напълно интегриран член на най-мощния икономически и политически съюз в историята. България е Европа, но с влизането в Шенген това наше участие в общото европейско семейство ще се засили и оптимизира.
Понеже е ясна моята позиция за влизането ни в Шенген отдавна, затова много познати ме питаха “какво толкова, като се влизало в Шенген”. Мнозина у нас не вярват, че се случва нещо много положително. Нормално е. Ние сме недоверчиви хора, това е белег на старите нации. Но има голямо значение от влизането ни в този елитен клуб на свободно движение. На първо място това е политически успех, защото слага допълнителна преграда към ретроактивните сили в обществото, които неминуемо опитват да тласкат страната назад към миналото. С влизането в Шенген се добавят още пречки към онова, което бихме могли условно да наречем “путинизация” на страната ни. Това само да беше, щеше да е достатъчно. Но далеч не е само това.
Вторият плюс е премахването на опашките по границите с Румъния и Гърция за стотиците хиляди леки автомобили, които преминават към европейските ни съседи. Това също не е малък успех сам по себе си. Само който не е чакал часове на границата, само той не може да оцени случващото се. Това са милиони човекочасове безсмислено висене по границите и ще засили и подобри пътуването към съседите ни. Стотици хиляди наши сънародници всяка година почиват в Гърция, сега това ще става без ненужните опашки. Ако държавата най-после успее да преодолее и зелените истерии и довърши магистралата през Кресна, свързаността значително ще се подобри. Това обаче са малките ефекти, макар да не са малки сами по себе си. Основният плюс е икономическият.
Нека дам примери от първо лице. Оперативните хора в компании, в които имам собственост, са изпращали многократно камиони до Гърция със метален скрап, с който търгуваме на високи обороти из целия Балкански полуостров от години. Курсът отнема четири дни, като два от тях преминават в чакане на границата. С други думи – преди с един камион правиш един курс на седмица. Сега курсът ще отнема само два дни, т.е. с един камион – два курса седмично. Два пъти по-бързо. Същият камион. Същият товар. Същата стока. Същият изпращач. Същият получател. Два пъти по-бързо. Два пъти по-висока икономическа ефективност.
Друг нагледен пример. Наша компания има обект във Видин. Пращали са колегите многократно стока до Румъния. Намираме се на три километра от моста. За да се направи курс до речно пристанище в Румъния, да кажем в Турну Северин или Оршова, се пътува четири часа в посока и се чака четири дни на границата в двете посоки. Един камион означава един курс на седмица при това положение. Сега? Сега един камион ще означава един курс на ден. Пет курса седмично, срещу един курс седмично. Отново същият камион. Отново същият товар. Отново същата стока. Отново същият изпращач. Отново същият получател. Пет пъти по-бързо. Пет пъти по-висока икономическа ефективност.
Сега нека мултиплицираме този позитив на хилядите фирми и десетките хиляди камиони, които пътуват регулярно по тези релации. Представете си какви ще са ефектите за икономиката ни. Румънската икономика е голяма, защото населението им е в пъти по-голямо от нашето. Това е и пряк достъп до пристанището в Констанца, което е много по-голямо и с много по-голям капацитет от българските портове. Това ще предизвика гигантски икономически ефект, който ще се засилва с времето, както и ще увеличи значително икономическия ръст на регионите граничещи с Гърция и Румъния.
Като стана дума за пристанища, трябва и нещо изключително важно да се каже. В момента, в който влезем в Шенген, пристанището в Солун ще стане пристанището на София. Солун ще е по-близо до нашата столица – с над сто километра – отколкото е пристанището в Бургас. За Варна да не говорим. Градове като Благоевград или Петрич ще имат голямо морско пристанище на един хвърлей с камък от себе си. Ако умно успеем да интегрираме възможностите на гигантския порт на Солун, това ще подобри значително икономическите ни перспективи. Още повече, че в момента пристанище Солун е свободно и разполага с огромен наличен капацитет. Последният им голям товародател – заводът за неръждаема стомана в Македония – фалира преди няколко месеца, а той потребяваше към 2.5 милиона тона руда, които се обработваха от Солун. Днес този капацитет е свободен и може да се използва за всяка стока, която бихме могли да им пратим.
Но тук има и друго. България в момента става най-краткият сухоземен път от Гърция до сърцето на Европа. С това пристанището Пирея в Атина също ще увеличи капацитета си. В момента контейнерите от Индия и Китай масово заобикалят Гърция и отиват чак до Ротердам, защото тук нямаше никаква разумна свързаност. Остава ние в страната да си оправим пътищата – първо Кресна, после да довършим най-после скоростния път до Видин. Румънците също трябва да поработят по маршрута до Унгария, но това са вече вътрешни въпроси, по които и ние, и румънците работим и ще работим. Важното е, че вече голямата порта е отворена. Ние остава да доведем пътя до нея.
След влизането в Шенген актуален става и друг разговор. България няма дунавски терминал за контейнери по нашето протежение на реката. Ако изградим такъв – защо не в Лом или Русе, където има лимани и съответно е подходящо за товарене целогодишно, а може би можем да мислим и за разрастване на капацитета на пристанищата във Видин, които ще станат атрактивни след пускането на скоростния път. Ако изградим контейнерен терминал на Дунав, тогава ще може контейнери от Азия, разтоварени в Солун или Атина, да пътуват с влак или камиони до наш речен порт и оттам да стигат до сърцето на Европа с най-евтиния транспорт – речния.
Това е Шенген. Дано стане и няма спънка в последната минута. Но това е огромен исторически успех. Хиляди фирми ще увеличат ефективността си в пъти. Всичко това ще донесе повече данъци, повече приходи от тол такси, повече от всичко.
Усмихнете се, приятели. Хубаво е. (И е готово – б.ред.)
