НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Корупция, съдебна система, Шенген и почерпките в България

Време за четене: 3 мин.

Специално за Петте кьошета

Вчера гледах и слушах дебат между основните кандидати за евродепутати на предстоящите избори по БНТ. Единия от въпросите, който им беше зададен от водещата беше „трябва ли членството на България в Шенген да се обвързва с ефективността/независимостта на съдебната система”.

Тук кандидатите се разделиха в позициите си но интересното беше че тези, които се обявиха против такова обвързване гласуваха с Неутрален по въпроса. Моето мнение по този въпрос е че дори и юридически да няма връзка между двете, както опитаха да обяснят по вещите, несъмнено факта че не сме в Шенген е пряко следствие от състоянието на съдебната ни система.. и не само.

Та какво ни е на съдебната система, би трябвало да се запитаме и отговор да не чакаме. Изписани са тонове материали по темата, засягащи различни гледни точки, като юридически, административни, оперативни и каквито може да има още, но за мен има една друга взаимовръзка много фундаментална и за съжаление диагностична за нашето общество.

Почвайки от далеч ще спомена някои интересни за мен факти, с които съм се сблъскал в работния си опит. Например някои племена из Южна Африка казват че да ти изнесат цялото имущество от къщата без твоето съгласие не е кражба а споделяне, тъй като ти имаш много а ние нищо  ти го взимаме и така е справедливо, другото общо прието правило там, е че ако някои помогне на друг да си намери работа то последния дължи 10% от заплатата, която ще получава на първия. За мен това е крайната форма на „солидарност” между членовете на едно племе или общество.

Тук искам да направя връзката с нашето си общество, и тя е че тази форма на солидарност не ни е напълно чужда, и се изразява в почерпка на доктора, на учителя, на шефа в търсена на всякакви форми на корумпиране на катаджии, съдебни служители, чиновници и т.н. Тези „почерпки” прерастват в процент от сделки и манипулиране на съдебни решения в интерес на засегнати страни. Някой би казал че това си е чиста форма на корупция и би бил напълно прав, ако не беше проблема че за корупция определение няма има много тълкования към, които спадат горе изброените. Нивото на корупцията също така зависи от прага на търпимост към „почерпките”  у хората. Та за гореспоменатите форми на корупция в нашето общество търпимостта е голяма и дотолкова сме свикнали с тях че дори ни  е страх да си помислим какво ще стане ако трябва да спрем да ги ползваме. Та „солидарността” в нашето общество си е голяма и все пак не толкова колкото в Африка.

В западните общества не е прието да се черпят чак толкова, там се приема че единия си е свършил работата за която му се плаща, а другия плащайки данъци, сметки или суми по договор е платил достатъчно за да вади допълнително за „почерпки”. И така когато единия не чака да го почерпят а другия очаква да получи добра услуга за парите, които плаща, някак си нещата си идват на място и всеки си гледа работата, дори как да я свърши по – добре за да остави доволни клиенти и потребители, така че да може да иска легално/регламентирано увеличение на заплащането си. Та в такова общество „солидарността” изглежда още по – малка.

Бих казал че „солидарността” и почерпките са пряк измерител на корупцията по географските ширини и колкото търпимостта към тях е по – голяма толкова по – големи са те и корупцията.

И накрая заради търпимостта и средната доза „солидарност” нашите кандидат европейски депутати отрекоха връзката между Шенген и съдебната система в България, но заградиха неутрален във възможните отговори, тъй като някъде вътре в себе си дълбоко знаят че са свързани, че е корумпирана съдебната система, но пък ние така си я харесваме. И ние защото си ги харесваме „солидарно” ще гласуваме за тях, знаейки че няма да променят нищо, но това е по – добре от страшната перспектива от ниска корупция и „солидарност”. Все пак и катаджиите и съдиите са хора!  

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!