Когато ни разказват пълни небивалици, ама такива, дето на тях и малко дете няма да повярва, ние придърпваме с пръст долния си клепач и питаме: „Плува ли ми корабче в окото?“. С това искаме да покажем, че не само не сме се хванали на раздувката, но и не можем да разберем как изобщо някой би могъл да се хване на нещо толкова плоско.
Наскоро в мрежата попаднах на страстна дискусия по повод публикация със заглавие „Президентът Плевнелиев: Свети Валентин е един от най-светлите християнски празници!“, представляваща „Обръщение на президента Росен Плевнелиев по случай националния празник Свети Валентин“:
– Този…наистина ли е казал това!? Боже пази сляпо да прогледа!!!
– Моля, Патриархът да предприеме мерки да впише Свети Валентин като най-светлия християнски празник, а Чехлю да не се мота, а да обяви Янки Дудъл за химн на РБ. Ква е тази “Мила Родино”…
– измислиха на всяко име ,имен ден,направиха за резил мартеницата,ще ни накарат да се замислим дали сме християни .
– Tapotia brat4e – bez dymi no toia redovno 4ypi Prostomera
(Правописът е автентичен)
Тревогата за орезилената мартеница, този изконен християнски символ, би била напълно оправдана, ако президентът наистина беше направил това обръщение и то беше стигнало до нацията и по други комуникационни канали, а не само в сайт на име „Клети новини“. В този сайт половината „новини“ започват с „Извънредно!!“, а другата половина с „Бомба!!“. В него се казва, че ДНК тест доказва турския произход на Волен Сидеров и че Влади Въргала ще става министър на културата вместо Рашидов. Това обаче не помага на обществено чувствителните и „патриотично“ настроени коментатори да различат чистата монета от майтапа, граничещ с подигравка. Не им помага и ясната декларация в същия сайт: „КЛЕТИ НОВИНИ е сатиричен сайт. Всички текстове в него са измислица и плод на въображението на клетите автори, т. е. НЕ представляват истински новини“.
Но това не бива да ни учудва на фона на прословутото „предсмъртно писмо на Левски“, което предизвиква възвишено просълзяване у публиката вече повече от пет години, въпреки че непрекъснато се повтаря, че е фалшификат и дори сайтът на Министерство на културата писа: „До момента още никой не е показал оригинала на писмото-завет, то не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник, дори и във великолепния, изчерпателен компендиум „Васил Левски. Документи”, издаден в два тома през 2000 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Общобългарския комитет „Васил Левски” (д-р Г. Владимиров).
Светът е такъв и хората са такива – Уикилийкс ражда Бъзикилийкс. Хората не обичат здравия разум, те обичат сензацията. Сензацията е един от основните продукти на постмодерното общество, който гордият потребител има свещеното право да потребява с пълни шепи. Ако разкритията на сайтове от типа „Уикилийкс“ може би са истина и хората ги поглъщат жадно, само защото са били тайна, то защо да не се появят и сайтове от типа „Бъзикилийкс“, които признават, че „разкритията“ им не са истина, но пак се поглъщат жадно? В крайна сметка каква е разликата между журналистиката и фикцията – първата разказва за това, което се е случило, а втората – за това, което би могло да се случи. Аристотел нарича това „правдоподобност“.
За съжаление обаче, когато става дума за сензации от типа „Бъзикилийкс“, хората не се вълнуват от тях, защото са правдоподобни, а защото ги приемат за истина. До един момент това е смешно. Обаче става страшно, когато си дадем сметка какво може да се постигне чрез медиите. Ако публиката се връзва толкова лесно на невинен майтап, как би реагирала на една сериозна, професионална и добре финансирана манипулация, ако някой реши да я проведе? А дали вече не е решил?…
Илюстрация: Рене Магрит, “Фалшивото огледало”
За The Economist LIFE
