НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Време за четене: 5 мин.

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избори

Ройтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избори

Ал Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция

Признавам, че това е музика за моите уши.

След като спечели евровота с 9% разлика пред комунистите (казвам комунисти, защото СИРИЗА е коалиция на крайнолеви организации, включително маоисти и троцкисти), след като ги спечели, „Нова демокрация“ отвя Ципрас и на местните избори – спечели навсякъде с изключение на о-в Крит. Това принуди Ципрас да свика предсрочни парламентарни избори. Те ще бъдат на 7 юли, тъй като по закон трябва да са 21 дни след обявяването, но не по-късно от 30 дни и то в неделен ден. По всичко изглежда, че следващият премиер ще бъде 51-годишният харвардски възпитаник Кириакос Мицотакис, който обеща да продължи реформите според изискванията на кредиторите от еврозоната и МВФ. Той е известен като политик с пазарна ориентация и подкрепящ инвеститорите. Не се знае дали „Нова демокрация“ ще постигне абсолютно мнозинство, защото при праг от 3% в 300-членния парламент ще влязат 6 или 7 партии, включително и „Ден 25“ – новата партия на Янис Варуфакис, напусналият първи финансов министър на Ципрас, известен с комунистическите си възгледи.

Дали гърците си взеха поука? Дойде моментът да река: „Рекох ли ви?“. След като „наказаха“ двуполюсния модел през 2015 и сложиха начело на държавата Ципрас с голямата му уста и очеизбождащо лъжливите и невъзможни обещания, изживяха очакваното разочарование и сега го остракират. Това ли е краят на маоистите и троцкистите в управлението на Елада? Страхувам се, че не е. Който веднъж си е избирал комунисти, пак ще си избере. Такъв е неумолимият закон на махалото: x/y.N, където “х” е предизборното обещаване, “у” – следизборното изпълняване, а N – коефициентът на късопаметност у избирателите.

Гледам Гърция и си мисля за България. Уж всичко е така различно, а пък ако се издигнеш до подходящо ниво на обобщение, всичко става толкова еднакво! И гърците като нас си имаха двуполюсен модел. Нашия го разтресе Царят заради ината на Иван Костов, в Гърция пък, когато кредиторите ги напънаха, решиха да сложат край на редуването на двете политически фамилии и избраха „извънсистемното“ – както биха се изразили у нас: наказаха политическата класа и пометоха статуквото.

Вследствие от разтурянето на двуполюсния модел, и при тях, и у нас единият от полюсите се разпадна.

С тази разлика, че при тях се разпадна левият, а у нас се разпадна десният полюс. В Гърция класическата им левица ПАСОК, основана в една и съща година с класическата им десница „Нова демокрация“ (1974), на изборите през 2015 се оказа най-слабата партия, Папандреу се отцепи, направи своя партия (подобно на Иван Костов), но не успя да я вкара в парламента и (за разлика от Костов) я разпусна. Лявото гръцко пространство се зае от СИРИЗА.

У нас се случи нещо подобно – почти всеки десен лидер от славното СДС основа своя партия и я обяви за „автентична“, вследствие от което нашата десница заприлича на гръцката левица и отломките от нея. У нас овакантеното дясно пространство се зае от ГЕРБ по същия начин, по който овакантеното гръцко ляво пространство се зае от СИРИЗА. И днес автентичното гръцко ляво е СИРИЗА, а автентичното българско дясно е ГЕРБ, колкото и да не се нрави този факт на Папандреу и Иван Костов.

Ето защо, по закона на махалото, след някоя и друга година гърците отново ще си върнат комунистите, забравили всичко, за което крещят и скандират днес.

Толкова ли е лош всъщност двуполюсният модел? Не, не е. Той е даже естествен, природосъобразен. Светът такъв, какъвто го познаваме и какъвто ще бъде до края на времето, е двоичен. Масовата система на управление днес е демокрацията. Тя е крайно несъвършена и единственият начин да бъде донейде справедлива е конкуренцията между управляващи и опозиция – двоичният, двуполюсният принцип.

Конкуренцията трябва да е двуполюсна заради отговорността.

Винаги най-големите партии са две, но невинаги успяват да постигнат такова мнозинство, че да управляват самостоятелно, макар и редувайки се. Тогава те търсят коалиции с по-малки партии-изнудвачи и жертват почти всичките си принципи в името на властовата технология. Осъзнавайки това, някои политолози стигат даже дотам, че да препоръчат служебно парламентарно мнозинство за партията с най-голям резултат, само и само да състави правителство и да поеме отговорността. Ако отговорността не е такава, че да можеш във всеки момент да посочиш кой я носи, от нея няма никаква полза. Колективната (коалиционната) отговорност на практика е удобна безотговорност. Ето защо двуполюсният модел не е нещо чак толкова лошо, колкото го изкарват „шаманите на прехода“. Ако сме принудени да търпим демокрацията, трябва да си изработим някакви механизми да я контролираме.

Гърция отново ще стане двуполюсна, ако изобщо някога е преставала да бъде. Същото се отнася и за нас. И толкова по-добре. Смешно е всяко оскърбено провинциално величие да основава своя партия („проект“) и да тръгва на война със „статуквото“ или пък да се надява да бъде припознато като „патерица“ от някой от големите. Ако си амбициозен политик и искаш да оставиш диря след себе си, запиши се в партията, в която е членувал и дядо ти, пък се опитай да я промениш и овладееш отвътре. Така демокрацията ще придобие по-културна физиономия. Макар че специално у нас ако всеки политик се запише в партията, в която е членувал дядо му – да живей БКП! Това да не ви е Англия, бре! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!