НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Време за четене: 5 мин.

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избори

Ройтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избори

Ал Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция

Признавам, че това е музика за моите уши.

След като спечели евровота с 9% разлика пред комунистите (казвам комунисти, защото СИРИЗА е коалиция на крайнолеви организации, включително маоисти и троцкисти), след като ги спечели, „Нова демокрация“ отвя Ципрас и на местните избори – спечели навсякъде с изключение на о-в Крит. Това принуди Ципрас да свика предсрочни парламентарни избори. Те ще бъдат на 7 юли, тъй като по закон трябва да са 21 дни след обявяването, но не по-късно от 30 дни и то в неделен ден. По всичко изглежда, че следващият премиер ще бъде 51-годишният харвардски възпитаник Кириакос Мицотакис, който обеща да продължи реформите според изискванията на кредиторите от еврозоната и МВФ. Той е известен като политик с пазарна ориентация и подкрепящ инвеститорите. Не се знае дали „Нова демокрация“ ще постигне абсолютно мнозинство, защото при праг от 3% в 300-членния парламент ще влязат 6 или 7 партии, включително и „Ден 25“ – новата партия на Янис Варуфакис, напусналият първи финансов министър на Ципрас, известен с комунистическите си възгледи.

Дали гърците си взеха поука? Дойде моментът да река: „Рекох ли ви?“. След като „наказаха“ двуполюсния модел през 2015 и сложиха начело на държавата Ципрас с голямата му уста и очеизбождащо лъжливите и невъзможни обещания, изживяха очакваното разочарование и сега го остракират. Това ли е краят на маоистите и троцкистите в управлението на Елада? Страхувам се, че не е. Който веднъж си е избирал комунисти, пак ще си избере. Такъв е неумолимият закон на махалото: x/y.N, където “х” е предизборното обещаване, “у” – следизборното изпълняване, а N – коефициентът на късопаметност у избирателите.

Гледам Гърция и си мисля за България. Уж всичко е така различно, а пък ако се издигнеш до подходящо ниво на обобщение, всичко става толкова еднакво! И гърците като нас си имаха двуполюсен модел. Нашия го разтресе Царят заради ината на Иван Костов, в Гърция пък, когато кредиторите ги напънаха, решиха да сложат край на редуването на двете политически фамилии и избраха „извънсистемното“ – както биха се изразили у нас: наказаха политическата класа и пометоха статуквото.

Вследствие от разтурянето на двуполюсния модел, и при тях, и у нас единият от полюсите се разпадна.

С тази разлика, че при тях се разпадна левият, а у нас се разпадна десният полюс. В Гърция класическата им левица ПАСОК, основана в една и съща година с класическата им десница „Нова демокрация“ (1974), на изборите през 2015 се оказа най-слабата партия, Папандреу се отцепи, направи своя партия (подобно на Иван Костов), но не успя да я вкара в парламента и (за разлика от Костов) я разпусна. Лявото гръцко пространство се зае от СИРИЗА.

У нас се случи нещо подобно – почти всеки десен лидер от славното СДС основа своя партия и я обяви за „автентична“, вследствие от което нашата десница заприлича на гръцката левица и отломките от нея. У нас овакантеното дясно пространство се зае от ГЕРБ по същия начин, по който овакантеното гръцко ляво пространство се зае от СИРИЗА. И днес автентичното гръцко ляво е СИРИЗА, а автентичното българско дясно е ГЕРБ, колкото и да не се нрави този факт на Папандреу и Иван Костов.

Ето защо, по закона на махалото, след някоя и друга година гърците отново ще си върнат комунистите, забравили всичко, за което крещят и скандират днес.

Толкова ли е лош всъщност двуполюсният модел? Не, не е. Той е даже естествен, природосъобразен. Светът такъв, какъвто го познаваме и какъвто ще бъде до края на времето, е двоичен. Масовата система на управление днес е демокрацията. Тя е крайно несъвършена и единственият начин да бъде донейде справедлива е конкуренцията между управляващи и опозиция – двоичният, двуполюсният принцип.

Конкуренцията трябва да е двуполюсна заради отговорността.

Винаги най-големите партии са две, но невинаги успяват да постигнат такова мнозинство, че да управляват самостоятелно, макар и редувайки се. Тогава те търсят коалиции с по-малки партии-изнудвачи и жертват почти всичките си принципи в името на властовата технология. Осъзнавайки това, някои политолози стигат даже дотам, че да препоръчат служебно парламентарно мнозинство за партията с най-голям резултат, само и само да състави правителство и да поеме отговорността. Ако отговорността не е такава, че да можеш във всеки момент да посочиш кой я носи, от нея няма никаква полза. Колективната (коалиционната) отговорност на практика е удобна безотговорност. Ето защо двуполюсният модел не е нещо чак толкова лошо, колкото го изкарват „шаманите на прехода“. Ако сме принудени да търпим демокрацията, трябва да си изработим някакви механизми да я контролираме.

Гърция отново ще стане двуполюсна, ако изобщо някога е преставала да бъде. Същото се отнася и за нас. И толкова по-добре. Смешно е всяко оскърбено провинциално величие да основава своя партия („проект“) и да тръгва на война със „статуквото“ или пък да се надява да бъде припознато като „патерица“ от някой от големите. Ако си амбициозен политик и искаш да оставиш диря след себе си, запиши се в партията, в която е членувал и дядо ти, пък се опитай да я промениш и овладееш отвътре. Така демокрацията ще придобие по-културна физиономия. Макар че специално у нас ако всеки политик се запише в партията, в която е членувал дядо му – да живей БКП! Това да не ви е Англия, бре! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!