НОВО

Отхвърлянето на “джендър теорията” от папа Франциск

Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност - както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления...

Просто преговори

Твърдият отговор на България към претенцията на Р С Македония по отношение на националната принадлежност на Гоце Делчев е правилно поведение. Защитавал съм и защитавам тезата, че в отношенията си с Македония трябва да бъдем максимално широко скроени и прагматични и...

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години. Срещата им дава...

Испанската партия Вокс – безапелационно дясно

Наскоро случайно попаднах на една реч на лидера на новата испанската дясна партия Вокс (Vox) Сантиаго Абаскал (Santiago Abascal). Речта е от партийно събрание в Мадрид на 7 октомври 2018 г. и причината да я преведа е, че по прекрасен начин показва как можем да се...

Комисарите в западните университети

Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ...

От шеги и закачки към сериозната политика

Има нещо изконно сгрешено в безспорно отчетения през последните седмици факт, че най-добрите предложения за законови промени на изпълнителната власт или на народните представители, идват като шега, като опит за заяждане с политическите опоненти. Развихрилият се след...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избориРойтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избориАл Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция Признавам, че това е музика за моите уши. След като спечели евровота...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която...

Либералстващата ортодоксия

Миналата седмица папата се помоли заедно с румънския патриарх. Това стана повод за поредна вълна омраза по адрес на Българската Църква: "Видяхте ли? Видяхте ли как постъпват цивилизованите хора? А нашите?... Безобразие!" У нас критиците на Църквата се делят...

Защо имаше само бели хора в „Чернобил“?

Минисериалът „Чернобил“ се превърна в културно събитие и телевизионно явление с огромно влияние върху ежедневните разговори за съвременния обществен пейзаж. Всеки видя и взе каквото пожела от петте части на приключилата преди дни поредица за промишлената авария в...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

Време за четене: 3 мин.

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много наподобяваща съдбата на един футболен клуб, изпаднал в подобно лимбо от „опрощаване“, „разсрочване“ и „модерни финансови инструменти“, като в крайна сметка се наложи „да слага тире“.

Извън дебата дали ГЕРБ се коалира с ДПС задкулисно, дали управляващата коалиция е стабилна, дали ГЕРБ отново се поддаде на натиска на общественото мнение, колко агенти на чужди служби има във вероизповеданията (във всички), каква кола кара главния мюфтия – важни въпроси, но се изпусна най-важният:

Защо и трябва ли да се финансират вероизповеданията от българската държава?

Първият аспект е чисто показен – очевидно мюфтийството показно демонстрира, че няма финансови затруднения (както и висшият клир на Българската православна църква). Притежава и огромен сграден фонд, собствени приходи и редица данъчни облекчения. Без никакви съмнения големите религии (православието и ислямът) в България са способни да се самоиздържат и да съществуват в някакъв вид, без чужда помощ.

Вторият аспект е, че все пак тези задължения са натрупани във времето и погасяването им накуп би било проблематично – но такъв е и случаят с много държавни и общински дружества, а в по-малък мащаб дори с частни лица – защо те да не получат данъчна амнистия, ами вероизповеданията?

Така стигаме до най-важния аспект – защо всъщност една държава да финансира вероизповеданията и още по-конкретно, дори не официалното си вероизповедание.

Не е тайна, че особено за пропагандиране на различни ислямистки течения се дават милиарди в световен мащаб – и не си мислете, че ние сме изключение.

В момента основното спонсорство на ислямската пропаганда в България идва по две направления –турския Дианет и организации, които могат да бъдат проследени до уахабитски кръгове в Саудитска Арабия.

Новият закон за вероизповеданията се опитва да реши този проблем, но създава други – пречки към по-малките християнски вероизповедания поради недомислия, както вече писахме.

Каква е връзката с опрощаването на дълговете на мюфтийството?

Тези осем милиона, които биха се опростили ще се намерят – бъдете сигурни. И ще се намерят точно там, откъдето се намират и в момента значителни суми за него – от ислямизираща се Турция – което е контрапродуктивно на самата насоченост на законът за вероизповеданията. Извън всички други импликации за зависимост на немалка част от българското население и то регионално обособено от чужда, гранична държава. Която може и към момента да ни е съюзник, но това е въпрос на международна политика, която се изменя доста по-бързо, отколкото трайните последствия, които би имала една ислямистка пропаганда.

Същото между другото може да се каже и за руското влияние в Българската правиславна църква, срещу което едва напоследък има макар и частична вътрешна съпротива. Финансовото еманципиране – дори отчасти, от чужди влияния би било положително. Нещо повече, не би имало нищо лошо влиянието на хилядолетни институции да бъде използвано като инструмент ОТ, а не СРЕЩУ българската държава.

От другата страна имаме пропагандата в още по-радикален ислям. Интересното при него е, че това не се прави сред традиционното ни мюсюлманско население. Нещо повече – „българските турци“ са основна преграда пред него и подхождат с враждебност и недоверия към такива опити за радикализация.

От трета страна е цинично да се дават или опрощават пари на вероизповедания, които дори не са тези на „държавотворния народ“, а да не могат да се отпуснат за буквално животоспасяващи сектори.

Въпросът е далеч по-сложен, опасен и труден за решаване от партийното агиткаджийство. Опрощаването не е решение, разсрочването е временно и частично.

Ситуацията е точно като тази с армията – който не храни своята, ще храни чужда.

Оригинална публикация

Снимка: Топновини

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!