fbpx

Ще стане ли Москва „заложник“ на Пекин

Време за четене: 2 мин.

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години.

Срещата им дава преки резултати. Двамата са се разбрали (1) да използват местните си валути, вместо долара, в двустранната търговия между двете държави и (2) китайската Huawei да участва в разработването на 5G мрежата в Русия.

Така или иначе китайско-руската ос продължава да се материализира. Според мен три са водещите фактори за нейното обуславяне:

  • икономики, базирани на експорта;
  • авторитарни вътрешно-политически управления;
  • aнти-американизъм.

Разбира се, това „сглобяване“ на Русия с Китай не е балансирано партньорство. Ако Пекин е основният търговски партньор на Москва, то Русия не е дори в първите 10 държави, с които търгува Китай. Ако 15% от руския експорт отива в Китай, то едва 1.9% от китайския е предназначен за руската федерация.

Най-общата схема, която обобщава икономическото сътрудничество между двете държави, е руски природни ресурси (и оръжия) срещу китайски пари и инвестиции. В рамките на геополитическото им съседство, двете държави поне засега са постигнали съгласие за разпределяне на отговорностите си: Русия осигурява политическо влияние и сигурност, а Китай – кеш и инвестиции. Класически пример за тази схема се наблюдава спрямо държавите от региона на Средна Азия.

Въпросът е ще се превърне ли сътрудничеството между Русия и Китай в „тихо заложничество“ на Москва от Пекин. Бъдейки под режима на санкции, руската държава няма кой знае какви алтернативи на китайските инвестиции в енергийната инфраструктура на Москва. На китайския експанзионистичен проект обаче му липсват два ключови фактора: петрол и идеология, която Пекин да може да „продаде“ на другите държави. Петролът се купува, той идва от Русия и Саудитска Арабия, но остава въпросът за ценностната мембрана на геополитическия китайски проект.

Ако сътрудничеството между двете страни се изроди в заложничество, големият риск за Русия остава в това да се превърне в „буферна“ зона между Китай и Европейския съюз. Осъзнавайки добре това, Москва се опитва да развива интензивни отношения с други държави от Азия (като Индия), с които да балансира геополитическите апетити на Пекин.

Засега можем да кажем, че сме свидетели на ускорено партньорство между Русия и Китай. Не по-малко интензивно обаче ще се случва и субординацията в рамките на това партньорство.

*Текстът е от фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ