НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Време за четене: 2 мин.

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години.

Срещата им дава преки резултати. Двамата са се разбрали (1) да използват местните си валути, вместо долара, в двустранната търговия между двете държави и (2) китайската Huawei да участва в разработването на 5G мрежата в Русия.

Така или иначе китайско-руската ос продължава да се материализира. Според мен три са водещите фактори за нейното обуславяне:

  • икономики, базирани на експорта;
  • авторитарни вътрешно-политически управления;
  • aнти-американизъм.

Разбира се, това „сглобяване“ на Русия с Китай не е балансирано партньорство. Ако Пекин е основният търговски партньор на Москва, то Русия не е дори в първите 10 държави, с които търгува Китай. Ако 15% от руския експорт отива в Китай, то едва 1.9% от китайския е предназначен за руската федерация.

Най-общата схема, която обобщава икономическото сътрудничество между двете държави, е руски природни ресурси (и оръжия) срещу китайски пари и инвестиции. В рамките на геополитическото им съседство, двете държави поне засега са постигнали съгласие за разпределяне на отговорностите си: Русия осигурява политическо влияние и сигурност, а Китай – кеш и инвестиции. Класически пример за тази схема се наблюдава спрямо държавите от региона на Средна Азия.

Въпросът е ще се превърне ли сътрудничеството между Русия и Китай в „тихо заложничество“ на Москва от Пекин. Бъдейки под режима на санкции, руската държава няма кой знае какви алтернативи на китайските инвестиции в енергийната инфраструктура на Москва. На китайския експанзионистичен проект обаче му липсват два ключови фактора: петрол и идеология, която Пекин да може да „продаде“ на другите държави. Петролът се купува, той идва от Русия и Саудитска Арабия, но остава въпросът за ценностната мембрана на геополитическия китайски проект.

Ако сътрудничеството между двете страни се изроди в заложничество, големият риск за Русия остава в това да се превърне в „буферна“ зона между Китай и Европейския съюз. Осъзнавайки добре това, Москва се опитва да развива интензивни отношения с други държави от Азия (като Индия), с които да балансира геополитическите апетити на Пекин.

Засега можем да кажем, че сме свидетели на ускорено партньорство между Русия и Китай. Не по-малко интензивно обаче ще се случва и субординацията в рамките на това партньорство.

*Текстът е от фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!