НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Време за четене: 2 мин.

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години.

Срещата им дава преки резултати. Двамата са се разбрали (1) да използват местните си валути, вместо долара, в двустранната търговия между двете държави и (2) китайската Huawei да участва в разработването на 5G мрежата в Русия.

Така или иначе китайско-руската ос продължава да се материализира. Според мен три са водещите фактори за нейното обуславяне:

  • икономики, базирани на експорта;
  • авторитарни вътрешно-политически управления;
  • aнти-американизъм.

Разбира се, това „сглобяване“ на Русия с Китай не е балансирано партньорство. Ако Пекин е основният търговски партньор на Москва, то Русия не е дори в първите 10 държави, с които търгува Китай. Ако 15% от руския експорт отива в Китай, то едва 1.9% от китайския е предназначен за руската федерация.

Най-общата схема, която обобщава икономическото сътрудничество между двете държави, е руски природни ресурси (и оръжия) срещу китайски пари и инвестиции. В рамките на геополитическото им съседство, двете държави поне засега са постигнали съгласие за разпределяне на отговорностите си: Русия осигурява политическо влияние и сигурност, а Китай – кеш и инвестиции. Класически пример за тази схема се наблюдава спрямо държавите от региона на Средна Азия.

Въпросът е ще се превърне ли сътрудничеството между Русия и Китай в „тихо заложничество“ на Москва от Пекин. Бъдейки под режима на санкции, руската държава няма кой знае какви алтернативи на китайските инвестиции в енергийната инфраструктура на Москва. На китайския експанзионистичен проект обаче му липсват два ключови фактора: петрол и идеология, която Пекин да може да „продаде“ на другите държави. Петролът се купува, той идва от Русия и Саудитска Арабия, но остава въпросът за ценностната мембрана на геополитическия китайски проект.

Ако сътрудничеството между двете страни се изроди в заложничество, големият риск за Русия остава в това да се превърне в „буферна“ зона между Китай и Европейския съюз. Осъзнавайки добре това, Москва се опитва да развива интензивни отношения с други държави от Азия (като Индия), с които да балансира геополитическите апетити на Пекин.

Засега можем да кажем, че сме свидетели на ускорено партньорство между Русия и Китай. Не по-малко интензивно обаче ще се случва и субординацията в рамките на това партньорство.

*Текстът е от фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!