fbpx

Ще убие ли коронавирусът демокрацията?

Време за четене: 6 мин.

Коронавирусът

„Консерваторъ“ публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

За информирания избор

За информирания избор

Излизам от поредното опело на близък човек. В затворен ковчег. Това е просто ваксина, която трябва да е в хладилник. И няма никакво значение какво пише на хладилника и каква марка е, стига вътре да има ваксини. Откритията на Дженер, Пастьор, Кох и Флеминг са най-...

Започва нова ера. Антиутопията се превръща в реализъм

Започва нова ера. Антиутопията се превръща в реализъм

Никога не е било разумно същество да се страхува от спасението толкова, колкото и от бедствието, ако не даже и повече. Ужасени от една не толкова ужасна болест (чумата, холерата и проказата са далеч по-досадни), вместо на четири очи да гледаме кога и откъде ще се...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Да, правителствата ще се възползват от пандемията и страховете, които тя поражда, за да ограничат демократичните свободи (уж временно, но ще им се услади да управляват така и след като разпространението на вируса утихне), а мнозинството от гражданите няма да окажат сериозна съпротива – едни от страх, а други, защото първоначално няма да усетят какво губят.

Не, ограничаването на конституционни права и свободи ще бъде временно и единствено заради заплахата от COVID-19; щом ситуацията се нормализира, демократичните инстинкти на гражданите (поне в „западния“ свят) ще проработят и няма да допуснат извънредното положение да мутира в диктатури.

Две противоположни прогнози за близкото бъдеще – коя от тях ще се сбъдне?

Тук имам новина за вас. И двата отговора са заложени като изначално грешни. Но не защото ще се случи трети сценарий, а защото самият въпрос е разтълкуван некоректно и в двата случая.

Първо, демокрацията не е това, което мнозинството си представя.

Второ, между свобода и демокрация не винаги съществува знак за равенство.

И в миналото, и днес могат да се разграничат различни видове демокрация – общото между всички тях е, че властта произлиза от народа, от „демоса“. За разлика от монархията, при която властта е с божествен произход. Така че всяка политическа система, при която народът (а не монархът) е суверен, се нарича демокрация. Като започнем от атинския полис, минем през венецианската република и стигнем до всички познати нам политически режими, които управляват „в името на народа“. Нацистка Германия беше демокрация. Съветският съюз беше демокрация. Комунистическите режими в периода на „Студената война“ бяха демокрации (помните ли термина „народна демокрация“?). Само че бяха тоталитарни демокрации. При тях властта идваше от народа, само дето, за разлика от либералните демокрации, народът нямаше избор кого да постави на власт. И винаги поставяше единствената партия.

От друга страна, съвременните европейски монархии също са демократични, защото, макар монархът да е държавен глава по Божията воля, неговата власт е силно ограничена, практически сведена до фикция, от демократично избран парламент.

Тоталитарните режими са демокрации, но в тях няма свобода. Докато при немалко „класически“ европейски монархии от преди Френската революция поданиците са се радвали на не по-малко лични свободи, отколкото в демократичните общества (например, държавният бюджет е преразпределял много по-малка част от произведеното от хората).

Дебатът за произхода на властта е бил актуален преди няколко века, при зараждането на либерализма като идеология. Днес той е почти навсякъде решен в полза на народа (с някои отделни изключения в Азия и Африка). Поради тази причина демокрацията сама по себе си няма как да бъде застрашена – нито от коронавируса, нито от мерките срещу разпространението му. За да се върне разбирането на милиарди хора, че властта идва от Бога, е нужно много, много повече. Като начало – да се върне задължителното религиозно обучение навсякъде, където е премахнато. И после – да се сменят няколко поколения.

Оцеляването на либералната демокрация обаче, такава, каквато я наблюдаваме през последните едно-две десетилетия, със сигурност е поставено под въпрос. И не заради пандемията сама по себе си. Просто тя се явява катализатор на процеси, които в нормална ситуация щяха да се проточат с години, а може би и с десетилетия.

През първата половина на 20-ти век либералната демокрация се бори за „място под слънцето“, конкурирайки се с най-разнообразни политически режими. През втората половина успява да се наложи като по-добрата, по-ефективна и по-желана система в сравнение с комунизма (и с някои некомунистически диктатури). След падането на Берлинската стена бе обявен „краят на историята“ и мнозина вярваха, че е въпрос на време либералната демокрация да бъде наложена в цял свят. Това, естествено, не стана, но междувременно недъзите на тази система ставаха все по-видими. Просто, като всяка друга политическа система, и тя има периоди на зараждане, разцвет и упадък.

През последните години все по-ясно се виждаше, че либералната демокрация, поради своята толерантна същност, позволява на най-различни вредни и опасни идеи да виреят, застрашавайки западните общества и европейската цивилизация като цяло. Антиваксърство, веганизъм, хомеопатия, „позитивно мислене“ (в противовес на здравия разум), оспорване на биологични постулати като този, че има само два пола, кампании за отказ от създаване на деца, конспиративни теории, фалшиви новини, екологичен екстремизъм, демонизиране на белите хетеросексуални мъже (в комбинация с отричане на всичко, постигнато от тях в науката и изкуствата), войнстващ феминизъм, чийто краен резултат би унищожил природно обусловените роли на мъжа и жената, Voluntary Human Extinction Movement (прев. – Движение за доброволно измиране на човечеството), според чийто последователи човешкият вид еднозначно вреди на планетата и трябва да изчезне, за да я спаси… Сякаш забравихме, че свободата и личният избор не бива да бъдат за сметка на отговорността ни към околните, към обществото, към човечеството. И ако в нормална ситуация на всичко това се гледа като на невинни ексцентричности, то при извънредно положение всяко действие, което носи потенциална заплаха, се приема много по-сериозно.

Цивилизацията ни е изправена пред сериозно предизвикателство. Много по-сериозно в сравнение с мигрантските нашествия. Когато първо е застрашен животът на много хора, а впоследствие и световната икономика, някак си не е трудно спасителните мерки да вземат превес над проявленията на все по-разглезеното човечество. И да се върнем към азбучната истина, че едно общество може да функционира само в състояние на принудителен ред.

Много граждански и политически „права“, които са всъщност привилегии, ще трябва да останат в миналото. И мнозинството от хората едва ли ще жалят точно за тях.

В същото време обаче това, което в никакъв случай не бива да се допуска, е отнемане на икономическите свободи, спъване на предприемачеството и частната инициатива. В период на криза изкушението към прекомерна и необмислена държавна намеса в икономиката (включително национализации) е голямо. Уроците от миналото не бива да се забравят. А те недвусмислено сочат, че именно свободната инициатива донесе на света най-голямото благоденствие и най-ниските нива на бедност, познати в човешката история.

Крайно време е да се отървем от заблудата, че либералната демокрация е задължително условие за постигане на просперитет. Икономическата свобода е задължително условие. А тя не винаги върви ръка за ръка с политическите свободи. И едва след постигането на просперитет, може да се стигне и до либерална демокрация.

А какъв ще бъде светът след пандемията, предстои да видим. За съжаление, не всички…

Оригинална публикация

Коронавирусът

„Консерваторъ“ публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

За информирания избор

За информирания избор

Излизам от поредното опело на близък човек. В затворен ковчег. Това е просто ваксина, която трябва да е в хладилник. И няма никакво значение какво пише на хладилника и каква марка е, стига вътре да има ваксини. Откритията на Дженер, Пастьор, Кох и Флеминг са най-...

Започва нова ера. Антиутопията се превръща в реализъм

Започва нова ера. Антиутопията се превръща в реализъм

Никога не е било разумно същество да се страхува от спасението толкова, колкото и от бедствието, ако не даже и повече. Ужасени от една не толкова ужасна болест (чумата, холерата и проказата са далеч по-досадни), вместо на четири очи да гледаме кога и откъде ще се...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Споделете чрез

Предишен

Следващ