Световното първенство по футбол е достигнало своята кулминация – финалният мач между отборите на Франция и Хърватия. Милиони българи гледат този “мач на мачовете”, който се случва веднъж на 4 години. Мнозинството от тях подкрепя Хърватия, но немалко нашенци викат за Франция. Мачът свършва, французите печелят и стават световни шампиони. Българските футболни фенове пък са се разделили на 4 части – първите ликуват заедно с победителите; вторите съжаляват, но джентълменски поздравяват първите; третите упрекват съдията, че е “подпрял” френския отбор в два решителни момента; четвъртите пък се отдават на остроумия относно произхода на мнозинството френски футболисти, внушавайки, че Франция е повече африкански, отколкото европейски отбор (17 от 23-ма френски национали имат африкански корени).
Няколко часа по-късно във фейсбук се появяват статуси на възмущение. Българите били расисти, защото симпатизирали на отбор, съставен само от бели играчи (Хърватия), а освен това изтъквали преобладаващо “небелия” състав на френския отбор. Имат ли обаче тези хора основания да обвиняват сънародниците си в расизъм?
Тук е мястото да бъдат поставени два въпроса: Расизъм ли е да подкрепяш белите, особено когато ти самият си бял?
Расизъм ли е да изпитваш носталгия по онзи френски национален отбор от средата на 80-те години, когато в него имаше само двама чернокожи футболисти (Тигана и Туре), като вторият обикновено бе резерва?
Ако на поне един от двата въпроса сте отговорили положително, то “повредата е във Вашия телевизор”.
В Уикипедия пише, че “расизмът е предразсъдък, основан на вярата, че съществуват човешки раси, които да имат физиологични особености и ярко изразени характеристики, които да предопределят тяхната култура и способности”. Според дефиницията на ООН пък, расизмът е “расова дискриминация спрямо личности, обществени групи, части от населението или групи хора, политика на преследване, унижаване, опозоряване, насилие, подстрекаване към вражда и омраза, разпространяване на опорочаващи сведения и нанасяне на вреди според цвета на кожата, етническата, религиозната или националната принадлежност”.
Тоест, расизъм е (да искаш) налагане на привилегии или дискриминация спрямо други хора въз основа на цвета на кожата им. Личните предпочитания или симпатии не са проява на расизъм, дори когато изборът е между представители на различни раси.
Дензъл Уошингтън, тъмнокож холивудски актьор, отказва да се снима в интимни сцени с бели актриси. Така е решил за себе си, така постъпва, при това с ясното съзнание, че може да загуби някоя роля заради този свой принцип. Само че ако футболната подкрепа за бели играчи е расизъм, би трябвало и това да е расизъм. Но не се вижда някой да се е възмутил публично и да е обявил Уошингтън за расист.
Изобщо, толкова ли е странно, че мнозинството българи предпочетоха изцяло белия отбор на Хърватия пред значително по-цветния отбор на Франция? Напротив.
Една част от българските фенове направиха своя избор по чисто футболни мотиви, според стила на игра на единия или на другия отбор в досегашните мачове. На едни им хареса Франция, на други – Хърватия. Какъв расизъм има тук, какви пет лева?
Други пък подкрепяха Франция по нефутболни, но също напълно нормални причини – симпатия към самата страна, не толкова към футболния отбор. Франция има огромен и безспорен принос към човешката цивилизация в толкова много области, че няма смисъл да бъдат изброявани. Нормално е да има хора, които я харесват, особено ако владеят нейния език и/или са живели в нея и са останали с хубави спомени. Същото важи, впрочем, и за други отбори (Англия, Германия и т.н.).
От друга страна, масовите симпатии към Хърватия също имат своето логично обяснение. Мнозина българи виждат доста сходства между двете държави – мащаби, дълга история под чужда власт (хърватите са били част първо от Унгарското кралство, после от Хабсбургската империя, накрая от Югославия – кралска и комунистическа), езикова близост, разположение в един и същи регион на Европа (макар че самата Хърватия се възприема повече като централноевропейска, отколкото като балканска страна)… Някои българи с по-голям афинитет към историята пък отдават значение на общата борба на ВМРО и хърватските “Усташи” срещу сръбската власт. Прибавяме и скорошното приемане на Хърватия в ЕС, съпоставено със статута на Франция не само като “стар член на Евросъюза”, но и на практика като една от двете доминиращи сили в него.
Но дори и изборът да е по расов признак, това не означава расизъм. Напълно нормално е да усещаш представителите на твоята раса като по-близки, в сравнение с хора от други раси. А ако хипотетично френският национален отбор също бе изцяло от бели, и въпреки това подкрепата бе повече за хърватите (поради гореизброените причини)? Пак ли щеше да има възмущение, само че не на расова, а на националистическо-регионалистка основа? Понеже тези, които обичат лековато да обвиняват в расизъм, обикновено смятат и национализма за мръсна дума…
И въобще, откога африканският произход се приема за нещо лошо точно от тези, които най-яростно (поне във виртуалния свят) се борят против расизма? Нали отделните раси и култури са равнопоставени? А след финалния мач дори се разбра, че Африка е извор на футболни таланти… Когато влагаш негативен оттенък спрямо дадена раса – да, това е расизъм. Но когато просто констатираш факти, няма как да е расизъм.
Факт е, че 17 от 23 френски национали имат африкански корени. Факт е също, че тези футболисти, независимо от произход и цвят на кожата, са родени и израснали във Франция и са продукт на френските футболни школи. Франция има пълното право да ги ползва и в това няма нищо нередно. Само че и феновете имат право да не симпатизират на отбор, който в голяма степен е загубил европейската си идентичност. Защото когато един се интегрира към 10, това е интеграция. Но когато 17 се интегрират към други шест, това вече не е интеграция, а претопяване (на другите шест, не на тези 17).
Крайно време е онези, които “на кило” обвиняват другите в расизъм, фашизъм, нацизъм и прочие, поне да научат истинските определения на понятията, с които замерват всеки, чието мнение не им допада. А в случая, слуховете за масови расистки настроения в българското общество са силно преувеличени…
