НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Що е расизъм и има ли той почва у нас

Време за четене: 5 мин.

Световното първенство по футбол е достигнало своята кулминация – финалният мач между отборите на Франция и Хърватия. Милиони българи гледат този “мач на мачовете”, който се случва веднъж на 4 години. Мнозинството от тях подкрепя Хърватия, но немалко нашенци викат за Франция. Мачът свършва, французите печелят и стават световни шампиони. Българските футболни фенове пък са се разделили на 4 части – първите ликуват заедно с победителите; вторите съжаляват, но джентълменски поздравяват първите; третите упрекват съдията, че е “подпрял” френския отбор в два решителни момента; четвъртите пък се отдават на остроумия относно произхода на мнозинството френски футболисти, внушавайки, че Франция е повече африкански, отколкото европейски отбор (17 от 23-ма френски национали имат африкански корени).

Няколко часа по-късно във фейсбук се появяват статуси на възмущение. Българите били расисти, защото симпатизирали на отбор, съставен само от бели играчи (Хърватия), а освен това изтъквали преобладаващо “небелия” състав на френския отбор. Имат ли обаче тези хора основания да обвиняват сънародниците си в расизъм?

Тук е мястото да бъдат поставени два въпроса: Расизъм ли е да подкрепяш белите, особено когато ти самият си бял?

Расизъм ли е да изпитваш носталгия по онзи френски национален отбор от средата на 80-те години, когато в него имаше само двама чернокожи футболисти (Тигана и Туре), като вторият обикновено бе резерва?

Ако на поне един от двата въпроса сте отговорили положително, то “повредата е във Вашия телевизор”.

В Уикипедия пише, че “расизмът е предразсъдък, основан на вярата, че съществуват човешки раси, които да имат физиологични особености и ярко изразени характеристики, които да предопределят тяхната култура и способности”. Според дефиницията на ООН пък, расизмът е “расова дискриминация спрямо личности, обществени групи, части от населението или групи хора, политика на преследване, унижаване, опозоряване, насилие, подстрекаване към вражда и омраза, разпространяване на опорочаващи сведения и нанасяне на вреди според цвета на кожата, етническата, религиозната или националната принадлежност”.

Тоест, расизъм е (да искаш) налагане на привилегии или дискриминация спрямо други хора въз основа на цвета на кожата им. Личните предпочитания или симпатии не са проява на расизъм, дори когато изборът е между представители на различни раси.

Дензъл Уошингтън, тъмнокож холивудски актьор, отказва да се снима в интимни сцени с бели актриси. Така е решил за себе си, така постъпва, при това с ясното съзнание, че може да загуби някоя роля заради този свой принцип. Само че ако футболната подкрепа за бели играчи е расизъм, би трябвало и това да е расизъм. Но не се вижда някой да се е възмутил публично и да е обявил Уошингтън за расист.

Изобщо, толкова ли е странно, че мнозинството българи предпочетоха изцяло белия отбор на Хърватия пред значително по-цветния отбор на Франция? Напротив.

Една част от българските фенове направиха своя избор по чисто футболни мотиви, според стила на игра на единия или на другия отбор в досегашните мачове. На едни им хареса Франция, на други – Хърватия. Какъв расизъм има тук, какви пет лева?

Други пък подкрепяха Франция по нефутболни, но също напълно нормални причини – симпатия към самата страна, не толкова към футболния отбор. Франция има огромен и безспорен принос към човешката цивилизация в толкова много области, че няма смисъл да бъдат изброявани. Нормално е да има хора, които я харесват, особено ако владеят нейния език и/или са живели в нея и са останали с хубави спомени. Същото важи, впрочем, и за други отбори (Англия, Германия и т.н.).

От друга страна, масовите симпатии към Хърватия също имат своето логично обяснение. Мнозина българи виждат доста сходства между двете държави – мащаби, дълга история под чужда власт (хърватите са били част първо от Унгарското кралство, после от Хабсбургската империя, накрая от Югославия – кралска и комунистическа), езикова близост, разположение в един и същи регион на Европа (макар че самата Хърватия се възприема повече като централноевропейска, отколкото като балканска страна)… Някои българи с по-голям афинитет към историята пък отдават значение на общата борба на ВМРО и хърватските “Усташи” срещу сръбската власт. Прибавяме и скорошното приемане на Хърватия в ЕС, съпоставено със статута на Франция не само като “стар член на Евросъюза”, но и на практика като една от двете доминиращи сили в него.

Но дори и изборът да е по расов признак, това не означава расизъм. Напълно нормално е да усещаш представителите на твоята раса като по-близки, в сравнение с хора от други раси. А ако хипотетично френският национален отбор също бе изцяло от бели, и въпреки това подкрепата бе повече за хърватите (поради гореизброените причини)? Пак ли щеше да има възмущение, само че не на расова, а на националистическо-регионалистка основа? Понеже тези, които обичат лековато да обвиняват в расизъм, обикновено смятат и национализма за мръсна дума…

И въобще, откога африканският произход се приема за нещо лошо точно от тези, които най-яростно (поне във виртуалния свят) се борят против расизма? Нали отделните раси и култури са равнопоставени? А след финалния мач дори се разбра, че Африка е извор на футболни таланти… Когато влагаш негативен оттенък спрямо дадена раса – да, това е расизъм. Но когато просто констатираш факти, няма как да е расизъм.

Факт е, че 17 от 23 френски национали имат африкански корени. Факт е също, че тези футболисти, независимо от произход и цвят на кожата, са родени и израснали във Франция и са продукт на френските футболни школи. Франция има пълното право да ги ползва и в това няма нищо нередно. Само че и феновете имат право да не симпатизират на отбор, който в голяма степен е загубил европейската си идентичност. Защото когато един се интегрира към 10, това е интеграция. Но когато 17 се интегрират към други шест, това вече не е интеграция, а претопяване (на другите шест, не на тези 17).

Крайно време е онези, които “на кило” обвиняват другите в расизъм, фашизъм, нацизъм и прочие, поне да научат истинските определения на понятията, с които замерват всеки, чието мнение не им допада. А в случая, слуховете за масови расистки настроения в българското общество са силно преувеличени…

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!