Шубето е голям страх

[et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”408″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”4.0.6″ custom_padding=”0px|||||”][et_pb_row _builder_version=”4.0.6″ custom_padding=”||0px|||”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ hover_enabled=”0″]

От шубето по-голям страх няма. Старата максима се оказва вярна за пореден път. Ако не вярвате, само се огледайте и вижте колко от довчерашните самопровъзгласени уж десни, уж про-пазарни и евро-атлантици,  уж поддръжници на президентството на Тръмп, зовящи при всеки сгоден случай за „нов кръстоносен поход“, нарочвани за националисти и даже шовинисти, страховитият „алт-райт“ и прочие борци срещу „безродните левичари и глобалисти“ скоропостижно извършиха онова забавно „геройство“, което е простимо само на човека в ранните години от живота му. И изведнъж рязко се осъзнаха като пацифисти.

 Настрани от това колко е забавно да гледаш и четеш как хора, които до вчера са пренебрегвали човешкото достойнство на жителите на Близкия изток и Леванта, а днес бодро припяват позабравени опорни точки от времето на Студената война и се надпреварват с колегите си русофили да обясняват колко мирен и благ човек е аятолах Али Хаменей (не предшественикът му аятолах Рухолах Хомейни, за сведение на любимият ни кореспондент в Германия) и как във великата и древна страна Персия всички си живеят дружно – всеки в своят си квартал, то може би за настоящата ситуация поне у нас са виновни медиите. Ако някой се беше сетил да напомни на широката публика (че покрай това и на дежурните „експерти“), че генерал Солеймани не е просто „вторият човек в Иран“ а, да речем, организаторът на атентата в Сарафово от преди 8 лета.

 Да, точно така, прочетохте добре – Касем Солеймани беше припознат като прекият отговорник за случилото се на бургаското летище след разследване, извършено от израелска страна.

Припомням, че сред жертвите имаше и български гражданин. Дори тогавашният вицепремиер и министър по стратегическите въпроси на Израел Моше Яалон съобщи тази информация на тогавашният си колега Цветанов на официално ниво, имаше статии в пресата, последва неизменната доза коментари и анализи. И България забрави.

 Връзките на Солеймани със считаната за терористична организация шиитска групировка Хизбула, която се приема за изявител на волята на иранския аятолах в региона и която има участие в споменатият извършен на българска територия терористичен акт са повече от явни и логични. Въпросният „втори човек след аятолаха“ в моментът на смъртта си не си е бил на топло вкъщи със съпругите и децата си, а се е намирал на летището в Багдад, столицата на съседен Ирак. Същият Ирак, към който Иран има апетити да изконсумира – ако не трудно постижимото териториално, то поне идеологически и геополитически. Пристигнал е там след като е бил „по работа“ неясно в Ливан или Сирия.

 Ничия смърт не е повод за радост, дори смъртта на някой, който считаме за опонент. Но не е повод и да се превръща в мъченик един човек, който е оцапал ръцете си сам с немалко кръв и чиято кауза е била сама по себе си най-малкото съмнителна. Да, Хизбула се е сражавала срещу Ислямска държава и вероятно Солеймани е участвал в координацията на действия в тази насока. Но проблемът тук е, че „вторият човек след аятолаха“ сам е войник на една друга ислямска държава – само че конкурентно ислямска. Не сунитска, а шиитска. На ислямската държава, която издаде смъртна присъда на писателя Салман Рушди още десетилетия преди такава да бъде изпълнена върху карикатуристите от Шарли Ебдо.

 И заговорим ли за величието на древна Персия, трябва да заговорим и за това достойно ли е християните в тази велика и стара империя да ги е страх да празнуват Рождество Христово открито или пък какво е настроението и на какъв тормоз са подлагани ежегодно покрай Великден.

Но опре ли ножът до кокала тези теми явно стават безинтересни и „ларпването“ за времената на Ричард I и Годфроа Дьо Буйон, както и възклицанията „По пет на нож!“ рязко се губят от речника на мнозина паркетни лъвове и самозвани националисти.

 Но спокойно, сърца юнашки – война едва ли ще има. НАТО обяви, че се изтегля от Ирак, а и прословутото тръмпово „Изкуство на сделката“ едва ли ще допусне лесно нова ескалация на напрежението. Ако има такава – то за да се стигне до Трета Световна война иска още много. Нито Русия, нито Китай са склонни с лека ръка да се хвърлят в безразсъдна война срещу САЩ и партньорите им само за да начешат крастата на мнозина с агиткаджийско и първосигнално мислене. Опасност от нова бежанска вълна към момента също няма, но при поява на такава наша отговорност е да укрепим и защитим по-добре границите си от предишният път. Ако ни стигне смелостта за това, разбира се.

 

 

 

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”408″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
Споделете:
Тома Петров
Тома Петров

Публицист с интереси в областта на философията, икономиката и геополитическият анализ. Магистър по икономика от УНСС.