НОВО

Климатичният активизъм като религия

Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато  претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и...

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Когато четем, разговаряме със собствените си демони

Време за четене: 3 мин.

Четящият българин страда от един порок, който приема размерите на пандемия – когато чете нещо, особено в електронен вид, той изключва напълно въпроса „Какво е казано?“ и се концентрира единствено върху въпроса „Кой го казва?“.

Случайно ми попадна следният текст в DARIK News:

„Обединението се постига чрез диалогичност, чрез общи идеали, които засягат всички. Това заяви Симеон Сакскобургготски пред БТА по повод предстоящата премиера на автобиографичната му книга „Една необикновена съдба”.

Ако се разбере ползата от по-малко конфронтация и повече сдържаност и най-вече да се разговаря по дискретен начин, а не медийно, това би помогнало да се върви напред, посочи министър-председателят на България в периода 2001-2005 г.

По думите на Сакскобургготски понякога се прекалява с черногледството. „Може би греша, но наистина ми става криво и съжалявам много, когато се акцентира толкова върху всичко най-лошо у нас. Стига да се огледаме има толкова страни, където също има проблеми и хората се справят, тези страни не загиват, не изчезват, не се заличават”, заяви той.

Според Симеон Сакскобургготски България има възможности. Много страни са преминали през какви ли не изпитания и се реализират. Мисля, че и за България това ще стане, защото сме интелигентен народ, смята той. Просто трябва да си променим мирогледа и да видим, че имаме възможности, добави бившият премиер.

Главното е да не стоим и само да се оплакваме, че сме „най-най”, а всъщност да видим как можем всички заедно да допринесем, всеки по свой начин, но ефектът да бъде такъв, че да наваксаме времето най-вече да се подобри и животът на хората, каза още Сакскобургготски“.

Текстът е спокоен и даже скучноват, но предизвиква следните реакции под себе си (избрано):

„БЪЛГАРИЯ Е, УЛТРА-ДЯСНО ЦЕНТРИСТКА, €ВРО-МАСОН-ЛАКЕЙСКИ ОРИЕНТИРАНА, НАТО-ПЕТРОЛ коран-опикана МАРИОНЕТНА ПАЧАВРА, С НАЙ-ЛОБИСТСКОТО ОТ ВСИЧКИ ДО С€ГА ПРАВИТЕЛСТВА, РАЗПРОДАЛИ ВСИЧКО ЩО МОЖЕ“.

„Защо цитирате тоя мошеник и крадец. Да се маха и да не си показва физиономията в България повече.“

„Този е НАГЪЛ КРАДЕЦ. Всичко което взе от България е принадлежало на царската институция т.е. на държавата България…“

„Тази крадлива мисирка до кога ще се повява по телевизии и вестници.“

„Ужас ,вида му е като на извънземен !“

„Скрий се бе горски!“ и т.н., и т.н.

Всъщност, какво казва този текст? Ще поизчистя тезите:

1. Обединение се постига чрез съгласие и общи ценности;
2. Сдържаността е по-добра от конфронтацията;
3. Медийните скандали пречат;
4. Нашите проблеми не са уникални, има ги и в други страни;
5. Неоправдано черногледи сме, трябва да помислим върху мирогледа си;
6. Пред България има възможности;
7. Ако вместо да се оплакваме, действаме, животът на хората ще се подобри.

Това са абсолютно всички тези в този кратък текст. Е, има ли някой който да не е съгласен с някоя от тях? Ако този текст се беше появил от името на Волен Сидеров, атакистите нямаше ли да подскачат от възторг? Ако го беше казал Доган, моллите нямаше ли да го обявят за мъдрец? Да не говорим за еуфорията, в която щяха да изпаднат десебарите, ако коментарът беше на Иван Костов. Ето това e синдромът „Кой вместо какво“. Идеите престават да имат значение на фона на личните пристрастия.

Всъщност, преди малко излъгах. В текста има още една теза, която не попадна в моя списък: „…защото сме интелигентен народ…“. Надявам се и тя да е неоспорима колкото останалите. И ако някой ден Ленин почука на вратата, за да ви каже, че проверката не е висша форма на доверие и че не може цялата власт да е на съветите, не го връщайте – не е изключено да говори и истината.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!