Преди няколко седмици президентът на Сирия Башар Асад беше преизбран за четвърти мандат с 95% от гласовете на избирателите. Активността е близо 80% и са участвали над 14 милиона сирийци. Така Асад ще е начело на Сирия още 7 години, а семейството му продължава да властва в Сирия вече почти 60 години. Красноречив факт е, че Башар Асад избра да гласува в град Дума, точно там, където Запада го обвини, че е използвал химическо оръжие.
Външните министри на някои западни страни, също САЩ и Турция, обявиха още преди изборите, че не ги признават за свободни и честни, което беше напълно очаквано. Прави впечатление смекчаването на тона към официалната власт в Сирия – на предходните избори позициите, изказани от повечето страни, бяха далеч по-крайни, като най-често използваната дума беше нелегитимни.
Четейки за 95% гласове за един кандидат, човек асоциира изборите с думата фарс, забравяйки обаче, че не говорим за западна страна, нито за подобен тип управление, нито за сходни проблеми. Най-важното – опозицията в Сирия няма общо с опозицията в нито една част на Европа, нито в Америка. Вероятно някога, в началото на протестите през 2011 година, сред противниците на Асад е имало нормални и интелигентни хора, които са се надявали, че със свалянето му, за Сирия ще настъпят още по-добри времена. Вероятно. Но това, което светът видя като негова опозиция през следващите години, трудно би се вместило в човешките разбирания.
Неизброими са групировките, които през годините воюваха срещу официалната власт, като общото между тях е фанатичното им разбиране за исляма. Като започнем от Сирийската свободна армия (FSA), която освен с публичните екзекуции на техни врагове, придоби популярност с това, че техен член изяде сърцето на убит сирийски войник, минем през Ал Нусра и 1st Coastal Division, основана от терориста Абу Хамза, спрем се на салафитски образувания като Jaysh al-Islam, Suqour al-Sham Brigades, Sham Legion и Ajnad al-Sham, които пък обезглавиха сирийски генерал и набучила главата му на кол, и разбира се, стигнем до „Ислямска държава“. Това не са всички, само малка прашинка от джихадистите. Именно същите „опозиционери“ използваха думата фарс за вота, а голям протест срещу изборните резултати се състоя в провинция Идлиб, която е и последният бастион на джихадистите.
Като стана дума за Ал Нусра, Джейш ал Ислям и ИДИЛ, е редно да отбележим, че въпросните винаги са били финансирани и от Турция, на която една от основните цели години наред беше свалянето на Асад. Надали много хора въобще знаят, но още през 2015 година, Мехмед Аскар, боец от ИДИЛ, дава показания пред турски съд, че Турция отдавна има планове да снабдява с оръжия ИДИЛ, Ал Нусра и ССА, а още през 2011 сирийската армия осуетява подобен опит.Разбира се, след тези показания набързо се стигна до пълно медийно затъмнение над процеса. Преди години пък изтекоха и разговори между Давутоглу и директорът на турското разузнаване, в които се коментираше, че случващото се в Сирия е голям шанс за Турция и техните планове и, че до момента MIT (турското разузнаване) е изпратило над 2000 камиона с оръжие към Сирия. Или да споменем сунитската ислямистка външна политика на Турция. Турция, която по всякакъв начин подкрепи радикалните джихадисти срещу Асад (само няколко ключови думи – Газиентеп, петрол, оръжие, Джан Дюндар и Ердем Гюл), и с идеята, че след падането му от власт се отварят отлични възможности за възстановяване на бившите османски владения, макар и в малко по-различен формат.
Не трябва да забравяме нито за момент, че Северна Сирия е бивша османска територия, а към този момент там се говори на два езика – арабски и турски. И Турция не стои със скръстени ръце, а религиозните структури се финансират и ръководят от турската държавна религиозна служба „Дианет“, която организира курсове за изучаване на Корана, а жените там ходят само забулени.
В Сирия, освен регионални играчи като Турция, действат „големите“ – Русия и САЩ. Сирийският президент получи сериозна подкрепа от Русия, която през 2015 г. изпрати бойна авиация, специални части и военна полиция. За което Асад вече се отплаща. Руснаците ще участват в обучението на служители на сирийския петролен сектор. Споразумението надхвърля обичайните за сътрудничество в областта на възстановяването на инфраструктурата сондажите. Русия вече има и договор, осигуряващ ѝ права над природните богатства като петрол, газ и фосфор. Благодарение на тези стъпка Москва все повече укрепва позициите си в Близкия изток, а ситуацията безспорно поставя Сирия, в частност Асад, в дългосрочна зависимост.
Районът, който е източно от Ефрат е ключов – до Дейр Ез-Зор се намира най-голямото нефтено находище Ал-Омар, което в момента е под контрола на кюрдите, респективно САЩ, които се опитват да създадат местна администрация с ясната цел да осъществят пълен контрол върху находищата. Още преди няколко години пък, правозащитната организация Амнести интернешънъл обвини сирийските бунтовнически групировки във военни престъпления. От доклада стана ясно, че „Фронт ал-Нусра“, „Ахрар аш-Шам“, „Нуредин аз-Зинки“, „Фронт Леванта“ и други, са извършили редица изтезания и убийства. Не е тайна, че много от тези бойци са обучени и снабдени с оръжия от САЩ. Американците не са криели, че оказват подкрепа на някои сирийски бойци, но винаги са твърдели, че се касае единствено за т.нар. умерени сили. Докладът на Амнести интернешънъл обаче доказа, че САЩ са подкрепяли военнопрестъпници, а според наблюдатели, още през 2012 година американците са били наясно, че възниква ислямистка групировка – ИД, но не са предприели нищо, защото тяхната цел е била свалянето на режима на Асад.
По данни на ООН загиналите по време на войната са над 400 000 души. Икономиката на Сирия е срината, а според „Червения кръст“ почти 80% от населението на страната е под прага на бедност. Това са неща, които и Асад отлично осъзнава. Затова и лозунгът му от предизборната кампания беше „Надежда чрез работа“. Предстои мащабна реконструкция, жизненоважна за възстановяването на Сирия, като за целта са необходими милиарди.
Макар режимът в Дамаск да контролира само две трети от територията на страната, неговата смяна към този момент е по-скоро утопична. И това не бива да учудва никого – военните експерти още през 2013 година прогнозираха, че има сериозна опасност джихадистките групировки да се възползват от ситуацията и да вземат властта, което би означавало напълно срината държава и бедствие за милионното население. Защото Сирия е единствената арабска страна, в която християнските празници са официални, единствената арабска страна, в която жените са равноправни на мъжете, единствената арабска страна, която се опита да защити светската си идентичност още през далечната 2010 година, когато с директива забрани бурките и цялостните хиджаби в университетите, поради несъвместимостта им с ценностите на академичните традиции и за да защитят жените от радикалните обичаи. Това е Сирия на Асад.
Асад, който вероятно е отговорен за военни престъпления, извършени от сирийската тайна милиция, Асад, чиято партия контролира медиите, Асад, чийто режим безспорно е авторитарен и си служи с немалко прийоми, присъщи на подобни управления. Същият този Асад няма разумна алтернатива. Не и към този момент. Защото алтернатива не може да са проислямски групировки, алтернатива не може да е шериатът, алтернатива не може да са изроди, ревящи от удоволствие докато развяват отсечени от тях човешки глави. Защото ако не е Асад и авторитарното му управление, в Сирия обикновеният човек, християнинът, шиитът, ще са подложени на изтребление.
