Изключителнa изненада, драги сърепубликанци! Иван Гешев беше номиниран изневиделица за нов Главен прокурор. Не че той не беше едно от спряганите имена още преди година, заедно с Пламен Георгиев. И не, че не беше ясно, че ще бъде той, веднага след като се оказа, че последният е успял, против законите (най-вече на физиката) да постави каручка на терасата си.
Както отдавна и многократно писах, твърде е възможно със свещ да търсим Сотир Цацаров в ролята му на главен прокурор на Републиката. Не защото е свършил кой знае какво (което не е напълно вярно), а защото без значение в какви конспирации сте повярвали (верни или не) за работата му, не може да му се отрече едно, че е добър юрист и притежава интелект.
Колкото и да има прекалена истеризация от определени медийни кръгове, фактите, обаче са, че обществото няма доверие в прокуратурата. И това може да бъде променено само от безспорна и авторитетна фигура.
Иван Гешев не е такъв. (Бойко Атанасов също, между другото, но все още неговата кандидатура не е издигната, а 5500 подписа не стигат). Първият, полагайки усилия да създаде имидж като не слизаше от екрана на националните телевизии през последната година. Някои от акциите му бяха безспорни и насочени срещу всички тези, за които е обществена тайна, че не се занимават с легален бизнес. Проблемът тук е, че все още няма осъдителна и окончателна присъда срещу повечето. Други пък, правилно насочени или не, виновни или да, като тази срещу бившият кмет на квартал „Младост“ – Десислава Иванчева могат да се определят само по един начин – предозиране. Прекалената показност изигра лоша шега и независимо дали в крайна сметка съдът ще реше дали е виновна или не, начинът по-който се процедираше с нея успя да я направи „мъченица“ за част от обществото. За почти несъществуващото развитие по делото КТБ има ли нужда да се споменава?
Все още нямаме безспорно доказателство за (не)компетентността на Иван Гешев – и в тази връзка залагането на него като първи обвинител на Държавата е грешка. Защото длъжността изисква някакъв авторитет или безспорни (и финални успехи). Особено във време, когато доверието в прокуратурата трябва да бъде съграждано наново от котата на абсолютната нула. Прекаленото медийно бърборене също не може да донесе някакви плюсове, особено, ако не успяваш да артикулираш правилно идеите си – справка „разделението на властите“. Дали ще успее да опровергае всички опасения предстои да видим – ако бъде избран, разбира се.
Волно или не волно президентът също изигра своята роля в номинацията с консултативните съвети, които свика, залагайки рамката, че следващия Главен прокурор трябва да е от системата. Дали това беше неговата цел, искрено се съмнявам, но със сигурност спомогна.
По-трудно е да се намери алтернатива, а най-сложно да се намери такава фигура, която поне наглед не е страна в междуолигархичния сблъсък, който се води на всички нива в България – медийно, политическо, дори вътрешнопартийно. Наистина ли си мислите, че някой, който и да е той, няма да бъде подхванат веднага или от едните или от другите?
Далеч по-сложен и абстрактен е въпросът каква всъщност трябва да е ролята (или ФИГУРАТА) на главния прокурор.
Нали искахте да си го избират прокурорите? Нали това беше част от прословутата съдебна реформа? Ами ето – избират си го. Доволни ли сте?
Проблемът се състои в това, че реално главния прокурор е политическата фигура, удобно прикрита зад паравана на аполитичност. Проблемът извира и от това, че мнозинството от българските граждани не разбират нито неговата роля, нито неговата функция – да, дори умните и красивите.
По принцип прехвърлянето на чужди модели на наша почва никога не е сработвало. Идея за избиране на прокурори пряко от народонаселението може да има пагубни последствия особено в по-малките населени места.
Но едно е сигурно – по-добре е маските да паднат и ясно да се заяви, че всъщност главният прокурор е политическо лице – ако ще да е един и същи пост с правосъдния министър (справка САЩ, който същите умно-красиви възхваляват). Без прокурорите да са му пряко подчинени. Да, съзнавам, че в момента имаме особено анимационен министър на този пост.
Идеята, че ще се създаде заместник прокурор, който да може да го контролира е почти толкова нелепа, колкото че ей сега Кьовеши или „Европата“ ще пристигне и ще „ни оправи“ всички бакии, които сами забъркахме.
Мисленето, че някой друг ще ни помогне или „освободи“, че някой ще се спусне като Deus ex machina, за да ни избави от проблемите е пораженско и присъщо главно на новите дигитални комсомолци.
Системата Ви не може да роди друго освен това. И да, за да я промените има само един единствен път. Другият няма да ви хареса, нали сте демократи?
