fbpx

НОВО

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Системно самоубийство

Време за четене: 3 мин.

На европейско ниво изборите не доведоха до големи изненади спрямо предварителните очаквания. Системните партии се свиха, а антисистемните – вляво и вдясно увеличиха подкрепата си. Европейската народна партия все още е голямата, но мнозинство е невъзможно без коалиция с някого вляво – социалистите, либералите и/или зелените. Освен ясният завой още по-вляво на европейския парламент, това ще доведе и до още по- неизбежният край на европейската народна партия.

Континенталната политика в момента прилича изключително много на германската, където след поредица абсолютно безпринципни коалиции между християн и социалдемократите и двете партии ерозират все повече, а единствената причина ХДС все още да е първа политическа сила е фигурата на Меркел. Твърде вероятно е самата ЕНП да се разцепи или поне да изгуби ключови фигури (в символичен,  не в електорален смисъл) като Виктор Орбан. Стои и отворен въпросът със Себастиян Курц, който към момента, обаче има прекалено много вътрешнополитически проблеми за да се занимава с европейската политика. И въпреки, че шпиценкандидатът на ЕНП Манфред Вебер, много желаеше да демонстрира приятелството си с него. Не отне много време след приемането на университета, а?

Макар ПЕС да понесе тежък удар, те все още са голяма партия и ще участват в следващото мнозинство, което ще ерозира и техния резултат, който ще бъде „изяден“ от всякакви крайнолеви движения, като Зелените. Последните от своя страна се възползваха идеално от системността на левите партии и достигнаха до нови крайности вляво, което им донесе успех на много места в континента.
Либералите вероятно ще бъдат напълно превзети от златното си момче Макрон, въпреки унизителната му загуба на европейски избори от Льо Пен. Унизителна не в процентно изражение, а отново – в символично. Това, разбира се може да създаде известни проблеми, тъй като напрежение между Франция и Германия вече имаше след визията за Европа на Макрон.

Евроскептиците отдясно, могат да бъдат разделени на три лагера – вече наложените от европейските консерватори реформисти, които макар в абсолютни стойности да загубиха две места, на практика компенсират почти напълно слабото представяне на британските
консерватори. Които така или иначе съвсем скоро няма да са част от европейския парламент. Алиансът на Салвини печели ключови за съюза държави като Франция (с малко, но завинаги) и Италия (с много и с възможност за предсрочни национални избори). Търсенето на  обединение с първата група ще бъде от изключителна важност. Третата група е тази на смазващата победа на Найджъл Фараж във Великобритания. Тя е по-важна за Обединеното кралство, не толкова за Европа.

Важна с това, че на практика втори референдум за БРЕКЗИТ се състоя и британските граждани препотвърдиха желанието си да излязат от Европейския съюз. Също и казаха, че им е омръзнало от увъртания, сделки и договорки и желаят вече всичко да приключи. Във вътрешнополитически план Борис Джонсън от своя страна е човекът, който заяви намерение да изпълни това. И вероятно ще има възможността да го направи. Но да се върнем към Европа. Неизбежното олевяване на този европейски парламент означава
само две неща (в електорален смисъл):

Първо, че ще наблюдаваме самоубийството на ЕНП. И второ, че този парламент ще бъде преходен, точно както прогнозирах – новият консенсус ще се сформира в следващия. Какъв ще бъде той? Антисистемните партии вдясно имат едно ключово предимство – те няма да са част от управляващото статукво в следващите пет години и могат да играят най-сладката роля – да го атакуват и да се възползват от всичките му грешки.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ