Иво Беров
Велика Европа. Странно и необичайно словосъчетание. Не че Европа не е велика. Но няма такъв обичай – да бъде нарича велика. Друга една държава се наричана велика.
От самата себе си най-вече.
…
Великата Русия, разбира се. С нейната велика история. С нейната велика география. С великите й реки и степи. С великия й народ. С великите й писатели. С великото й православие. Че и с великото й слънце / както се пее в песента „поручик Галицин”/
Нищо чудно, странно и необичайно няма в тия величави изрази. Думите в тях са сраснали една с друга като бурени в „разораната целина „. Те са като гората зелена и тревата зелена в народните ни песни. Великата Русия. Определение станало обичайно от употреба. И най-вече от злоупотреба.
…
От летището Шарлероа до Брюксел се пътува дълго. Около половин час. Нищо забележително наоколо. Складове, складове и пак складове. И в тия складове коли. Коли, коли, коли, много коли, и пак коли. Опел, Ситроен, Мерцедес, Пежо, Рено. И още всякакви видове. Европейски, не американци. Не стотици, а хиляди. Които чакат да бъдат продадени.
…
Какво ли има по пътя от летището Шереметево до Москва ? Не знам какво има. Но пък мога да се досетя какво няма. Много неща няма. Почти всичко няма. Или ако има нещо, то ще е произведено в Европа или Америка. Или пък сглобено в Китай.
…
Европа е в криза, както казват. Добре. Но Европа прави. Произвежда. Твори. Създава. Продава. Европа е полезна за света и за себе си.
Русия не била в криза, казват. Но какво прави тя ? Огледайте се наоколо. Огледайте пазарите, или който и да е магазин. Има ли поне едно нещо, направено в Русия. Нещо, което да се продава. Освен водката и матрьошките на веригите „ Берьозка”
Русия не произвежда, не твори и не създава. Тя е опасна за света и безполезна за себе си. Тя продава една мръсна, миризлива течност, която без колите, произведени в Европа и по света си остава това, което е – мръсна, безполезна, миризлива течност. Русия продава също и един отровен и опасен газ. Който без уредите и предприятията на Европа и на света си остава това, което е – отровен, опасен газ.
…
Около Брюксел вече продадените коли се движат по някакъв много особен начин. Могъщо някак се движат. Уверено. Гледа ги източният водач на Мепесе и отначало не може да вдене. Какво му е толкова могъщото на това движение. Коли като коли – и в София ги има, само дето тия в Брюксел се по-нови и добре поддържани. Откъде, по дяволите, идва това впечатление за мощ и увереност.
И след като попремисли малко, източният наблюдател може и да се досети.
Хората в тия коли не само знаят къде отиват, но знаят и как да отидат там. Знаят кога трябва да завият, знаят кога трябва да дадат предимство, знаят кога трябва да спрат, кога да тръгнат, кога да увеличат скоростта, кога да я намалят.
Просто спазват правилата – оттам идва впечатлението за сила и увереност.
И нещо по-важно – знаят защо трябва да ги спазват.
Да мине в друга линия без мигач и без нужда – просто защото така му е скимнало, да засече някого, да го изпсува, да закове внезапно пред някой пешеходец, „да създаде ситуация”както му викат полицаите – просто няма такова нещо. Движението е мощно, мълчаливо, спокойно и сигурно.
…
В Ютюба /американска направа сайт/ има филмчета с пътни произшествия в Русия, озаглавени „От Русия с любов”. Вижте обсъжданията под тези произшествия.
Колко лудо, смело, опасно и весело карат нашите. Велики народ сме, това е. Хич не ни пука за някакви правила, защото сме широки души, не сме като ограничените европейци.
…
Белгийците. Че къде са тия белгийци, бе ? Тук-там по улиците се мерне нещо, което понамязва на белгиец, ама и за него не е сигурно, че е баш белгиец. В Брюксел хората са различни. Има всякакви, освен индианци. Бели, руси, черни, получерни, полубели, такива с дръпнати очи, такива с опънати очи, такива с ококорени и въобще със всякакви очи, глави, лица и тела. И въпреки това си приличат по нещо. Трябва време за да се досети човек по какво. Всички са делови и угрижени, когато ходят на работа, всички са леко оживени, когато почиват. И все пак не е това общото. Друго е.
Може би приличието. Или благоприличието. Или възпитаниетно. Добродетел забравена в България и Русия. Или добронравието. Дума, която повечето българи и руснаци въобще не са чували.
И нещо много чудно. В Брюксел възпитано се държат дори руснаците. Да не говорим за англичаните, скандинавците и арабите. В Брюксел прилично и възпитано се държат дори онези, които се държат неприлично и невъзпитано. Дори онези, които сядат в средата на Големия площад, за да обядват. Дори и те се държат възпитано, защото след това си прибират отпадъците и хартийките. Другаде хвърлят отпадъци и хартийки дори когато не се хранят. Хвърлят ги просто така, защо пък не.
Не и като отидат в Брюксел, обаче.
Докато в Брюксел дори българите се държат като англичани, в България дори англичаните се държат като руснаци.
Да видиш в Брюксел пияница, който се клати и пада на улицата като често се случва в Москва ? Да, може. Както може и Зелените човечета в Крим са извънземни…
…
Възпитани, приличие, добронравие. Думи, които в България биха предизвикали лека почуда и неразбиране. А в Русия – най-вероятно присмех и подигравки. Благоприличното в Русия е нещо, круто не е „круто” / по руски се произнася крута, значи яко/. То е признак на слабост. То е нещо еврогейско. То е все едно да подпишеш международен договор и след това да го спазваш. Да блъснеш с рамото си минувач по улицата – ето круто. Да нахлуеш в чужда държава, който почти няма армия.То е признак на сила и увереност. То е самоосъществяване. То предизвиква уважение.
…
В Брюксел да блъснеш минувач по рамото не би предизвикало дори гняв, а само почуда, презрение и съжаление.
Нападателност, омраза, гняв, злост, завист, простащина, грубиянство – такива чувства и прояви в развития свят биха предизвикали само погнуса и съжаление. Щото тоя дето гледа криво, дето мрази, дето завижда и дето върши простотии е несъмнено човек нещастен. А нещастниците са за съжаление. Там. Тук е обратното. Да си нещастен, значи да си съпричастен към общонародната неволя. То е нещо като обществено задължение. Щастливците у нас предизвикват негодувание /откъде накъде и щастлив пък на всичкото отгоре/. Тук простащината и грубиянството са жизнено необходими за оцеляването и успеха. Тук простаците, грубияните и лъжците успяват. Те стават образци за подражание. Те създават общественото мнение, те говорят по телевизора, те биват избирани за властници.
И о, ужас, о, срам и унижение – биват избиране за евродепутати.
Представям си как из Еврапарламента се придвижват / se produisent, are heading / туловищата на Делян Пеевски, на Бареков, на Росен Петров и на оная с яките джуки и подгизнало от гримове лице. И как след въпроса „ тия каква си ?” следва неизбежния позорен отговор „ тия са български депутати”. Делян Певски, Ирен Кръстева, Росен Петров, Бареков и оная с джуките, моите представители в Европа ? Не, не мога. Ама моля ви се, госпожи и господа, няма такова нещо. Не, не съм българин. Тоест българин съм, ама от една друга България, вия не я знаете. И аз не я знам. Нея още я няма.
…
Сградата е лека, стъклени и прозрачна. Накъдето и да погледнеш всичко се вижда. Като в Мол прозрачно, само дето не се продава и не се купува. Точно обратното на онези нашенски сгради, предопределени да подслонят и приютят властта.
Властта. Нали тя трябва да вдъхва уважение, преклонение, чинопочитание, страх, или тържественост поне барем. Бухаш, значи едни лъскави студени мрамори, поставяш тук – там едни дебели, тежки врати с бронзови дръжки, та дори и да не ти хрумне да ги отваряш, ако не си един от тях. От властниците. И едни пусти мрачни коридори, по които да се движиш на пръсти и страхопочит.”. Като в бившия ни Партиен дом, сега част от Народното ни събрание. Или като в същинското народно събрание – колони, вити стълби, полилеи, мрамор, килими – въобще тържественост. Или като кралският палат на Брюксел – сега музей.
…п
Европейският парламент в Брюксел. Леко, весело, изпипано, премислено, действащо, човешко и най-вече прозрачно, прозрачно, прозрачно. / Дали е търсен знак ?/. И пълно с хора. Всякакви хора има в Европейския парламент. Освен парламентаристи май. Такива не се виждат. Виждат се подрастващи. Юноши и девойки всякакви, от всички страни напридошли. Водят ги навсякъде и им обясняват. Какви са службите /службите/ и за какво служат/служат/. В смисъл служат, а не заповядват . Щъкат нагоре- надолу и други като нас – българите, дошли тук покрай едно мероприятие. Всички ходят свободно, снимат. Получава се една делова, целеустремена суматоха. И отново – никакви сблъсъци, караници, смехове, крясъци и простотии.
Питам се как ли е в Кремъл. И в Руския парламент. Отговорът е лесен.
И все пак нещо липсва в тоя Европейски парламент.
…
Ето ги най-после и депутатите. Заседание на европейска комисия. Много са малко обаче тия депутати. В залата пак са същите подрастващи, същите гости и посетители. Сядат, гледат, стават, влизат, излизат. Като внимават все пак да не пречат да заседанието, разбира се. От трибуната един депутат, явно французин / поставя удареният винаги в края на думите/ на лош английски / официалният език на европейския парламент/ развълнувано и възмутено разправя как посетил един италиански затвор, колко лоши били условията там, как трябвало да се вземат законодателни мерки и как трябвало да има надзор.
Хубаво е, че един френски депутат се меси във вътрешните работи на Италия – мисля си. А още по-хубаво би било, ако евродепутатите да се намесят по- чувствително във вътрешните работи на България.
…
С нас ходи и един свещеник. Много се гордея с него. Той се разхожда бавно и тържествено из брюкселските улици с цялото величие на свещеническия си сан и одежди – и калимявката си стърчи, както подобава и кръста на гърдите му виси по същия начин. Хората го зяпат. Не, зяпат не е точната дума. Поглеждат го така, че да не го притеснят с любопитството си. Той усеща погледите им и не се притеснява. Радва им се. И хората му се радват. Защото допринася за тържествеността, разнообразието и настроените на Брюксел. На опашката при влизане в Европарламента една англичанка започва да му обяснява на френски, че е станала православна, защото много харесва православните песнопения. Иска да си поговори със свещеника. Той обаче, не знае езици. Превеждам. Като разбира за какво става дума, той прегръща покровителствено англичанката. Тя тутакси ми дава фотоапарата си за снимка. После си говорим с нея за разни неща. Толкова сме се увлекли в разговор, че не усещаме как сме стигнали до мястото за проверка. Минаваме проверката и се загубваме в навалицата. Викам си „ чудна работа”. Вчера си наливах вода от боянската чешма и се ядосвахме с един боянчанин, че водата от чучура вече едвам църцори поради строежите наоколо, днес си говоря с една православна англичанка за руското нашествие в Украйна и бъдещето на Европа. Питам се какво общо имам с тази англичанка и как така непринудено и свободно си приказваме. Изведнъж се сещам какво е общото. И двамата сме европейци – това е. /Я не ми говорете, че англичаните са студени, те просто са възпитани. За разлика от… на мястото на многоточието може да си попълните каквото знаете/
…
Централният площад на Брюксел. Тук всеки снима всичко и всички. Има какво защо. Сградите наоколо са красиви, внушителни и въздействащи. Този площад е вълнуващо място.
Това са натрупвания. На умения, на познания, на достижения предавани от поколение на поколение.
Това е тихото величие на Европа, превърнато в забавление за туристи.
…
И като стана дума за пустото му величие, нека направим сравнение между „великата” Русия и „гейската” Европа.
За начало можем да прескочим древния Рим и древна Гърция, които са в основата на европейската цивилизация – в ония времена е имало някакви славянски племена някъде, но те не са били дори и варвари, те са били извън ейкуменето, извън света тоест.
Нека прескочим и тъмните векове, когато няколко славянски племена навлизат в Европа и стават част от нея – тогава руснаци все още няма.
Да започнем направо с девети и десети век – началото на нашето съвремие.
Тогава Европа започва да се измъква от „тъмното”средновековие. Езическите книги на Рим и Елада вече не се горят, превеждат се – най-вече в Ирландия. България пък превежда свещените писания. В страната ни се появяват първите плахи опити за самобитно писане. А Русия все още я няма. Има Киевско княжество – основа на днешна Украйна. Както се знае, Киевското княжество приема християнството и писмеността си от България.
Единадесети век. В Европа започват да никнат хиляди градове, населени предимно със занаятчии и търговци. Средно на осем села се пада по един град. Гражданите сключват договори с феодалите /властимащите/ и това е първата проява на гражданско съзнание в Европа. Създават се първите университети, възниква светската литература. Българските велможи се учат във византийската Магнаурска школа.
А Русия все още не съществува.
Дванадесети век. Строят се огромни катедрали. Появяват се и първите писани поведенчески правила за висшите съсловия. Русия все още не съществува.
Тринадесети век – подписана е Магна харта в Англия. В селското стопанство на цяла Европа се появяват нови сечива, които увеличават многократно производителността на труда и довеждат до небивал прираст на населението.
Русия все още не съществува. Няколкото славянски княжества от онова време биват наречени по-късно с общото наименование„рус”. Русци е финландската дума за викинги /варяги/. Както се знае / дали, ама надали/ жителите на Новгород призовават викингските вождове за управници, понеже сами не могат да се управляват. Тези славянски княжества обаче са покорени от татарите.
Четиринадесети век – начало на Европейското възраждане и на хуманизма. Преоткриват се достиженията на античния свят, Данте, Петрарка, Бокачо.
Русия не съществува. Чак в края на века татарите са изгонени от някои княжества. /Куликовската битка 1380 година/
Петнадесети век – В Европа – Леонардо да Винчи, Гутенберг, Коперник, Рабле, Ронсар, Еразъм Ротердамски,Колумб и още много неназовани, Велики географски открития, бурен стопански възход.
Русия все още не съществува. Съществува Московско княжество, управляване от Иван Трети, който успява да отхвърли окончателно татарското иго едва в края на века..
Шестнадесети век Европа-Шекспир, Рафаел, Микеланджело, Галилео Галилей, Джордано Бруно, Кеплер, Донатело, Ботичели, Тициан, Албрехт Дюрер, Ел Греко,Лукас Кранах, ван Айк, Йеронимус Бош, Брьогел, Коперник, Рубенс и още мнозина неназовани, верски движения и промени, бурен стопански възход.
Най-после се появява и Русия на Иван Грозни, коронован за руски цар и самодържец през 1547 година. Грозни управлява Русия по татарски образец. Робия и крепостничество.
Поне едно руско име, дало нещо на света през всичките тия векове ?.
Седемнадесети век Европа – Нютон, Корней, Расин, Молиер, Декарт, Спиноза, Лайбниц, Паскал и още много неназовани. Победа на парламента над краля в Англия, укрепване на държавността във Франция, била за правата на човека от Джон Лок, развитие на световната търговия, начало на индустриализацията.
В Русия – Борис Годунов, смутни времена, поляците превземат Москва, въстание на Стенка Разин, утвърждаване на робията и крепостничеството.
Осемнадесети век В Европа – век на разума и просвещението – Волтер, Дидро, Русо, Гьоте, Шилер, Кант, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Бах, век на разума и просвещението, индустриална революция, парна машина, заводи и фабрики, научни постижения, закон за гравитацията, Френска революция, права на човека.
В Русия – Петър Велики стриже брадите на мужиците, Екатерина Велика завладява разни безпомощни народи. Робия и крепостничество.
Деветнадесети век Всъщност излишно е да изброяваме повече. Движенията, достиженията и напредъка на европейците са неизброими или поне трудно изброими. Руският принос, доколкото има такъв, е лесен за изброяване. За всичките тези векове три имена – Ломоносов, Андрей Рубльов, Менделеев – толкоз. Ха сетете се за други де.
През всичките тези векове в Русия има само едно- самодържавие, робия и крепостничество. И разширяване на Руската империя за сметка на малобройни, в повечето случаи миролюбиви и безпомощни племена и народи – руските познавачи ги докарват към двеста.
Кат оня осъден на каторга атаман Ермак, например, който бива помилван, защото взима към 600 казака, разгонва един татарски род в Сибир и построява на река Иртыш три дървени укрепления. /Татарите все пак го убиват/. И всичко това знаете ли как се нарича. Нарича се с величайшото наименование„ Завладяване на Сибир”.
Всъщност Сибир и досега не е завладян. Освен може би от китайците. Любопитно, какво ще се случи ако те направят референдум за присъединяване на Сибир към Китай. Впрочем, това рано или късно ще се случи.
…
Историята на Русия не само, че не е велика, такава просто няма. В продължение на десет века в Русия няма почти никакви културни достижения , няма никакви обществени движения, няма никакъв обществен напредък- от крепостничество към робство, от робство, пак към крепостничество – руските крепостни през 19 век след Христа са дори по-обезправени от славяните на неолита. И диктатори- самодържци, като се почне от Иван Грозни, мине се през Сталин, та се стигне до Путин. Тук-там, понякога само /през 19 век и началото на 20 век/ има някакви обществени вълнения и културни достижения, но и те като част, като клон, като допълнение /принадлежност, аксесоар, притурка и обогатяване/ на европейската култура. Висшите руски съсловия започват да говорят на родния си език едва през 19 век. Преди това говорят на френски. Повечето от големите руски писатели имат европейско образование и живеят в Европа. Че дори съветският Максим Горки. „ Руската литература всъщност е френска” – това са думи не на кой да е, а на Достоевски. От големите композитори само Шостакович не емигрира.
Трите измъчени опита Русия да бъде изтръгната от варварството за се превърне в развита държава /при Петър Първи, при Керенски и при Горбачов/ завършван с провал. Прехвалената „индустриализация” на Сталин завършва с милиони жертви и повсеместна нищета. Без нефта и газа това печално обществено образувание отдавна щеше да е рухнало./ Не като държава, като държавно устройство/.
С какво, по дяволите, Русия е по-велика от Белгия, Лихтенщайн и Монако или която и да било малка европейска държавица. Дали с площта си ? Дали с милионите си декари необработен, неусвоена и незаселена земя. Или с милионите си поданици, готови да дадат живота си за какво ли не, понеже е евтин и понеже е какъвто и да е ? / Пък се подиграват на американските войници, които не искали да се подлагат на опасност и напуснали флота/. С това, че сталиновият фашизъм е победил хитлеровият социализъм, с това ли Русия е по велика ?
Айде сиктир, валяйте отсюда. Умойтесь пажалуйстя.
…
Централният площад на Брюксел. Всякакви хора дошли от всякъде. Всеки снима всичко и всички. Оживление, усмивки, доброжелателност. Изведнъж си представям тук руските танкове. То е нещо като Делян Пеевски в Европейския парламент, само че не смешно и отблъскващо, а страшно и ужасяващо. Впрочем, германските танкове вече са минавали от тук. След тези танкове обаче, всичко може да бъде възстановено отново – вижте Западна Европа след плана Маршал. Минат ли руските танкове, обаче, да се възроди и да се построи отново каквото и да било е трудно, ако не и невъзможно – вижте източна Европа с петилетните й планове в съкратени срокове.
А иначе руските разузнавачи вече разузнали какво има на Централния площад в Брюксел. Пили са, яли са и не са си платили сметката. Защото са били под прикритие на български политици. Волен Сидеров и другарите му от Атака имам предвид.
А иначе европейците тепърва ще се дивят на българщинАта.
Росен Петров, Делян Пеевски, Бареков и оная с мазилата и джуките имам предвид.
…
Всъщност излишно безпокойство. Руските мекерета под прикритието на българки политици ще дойдат в Брюксел, но руските танкове няма как. Доказателство едни съвсем сухи цифри.
Брутен Вътрешен продукт на Европа за 2013 година – 16,21 трилиона долара.
Брутен Вътрешен продукт на САЩ за 2013 година – 16, 72 трилиона долара.
И това при условие, че Европа и САЩ били в криза.
Брутен Вътрешен продукт на Русия за 2013 година – 2, 12 трилиона долара.
И това при условие, че Русия била във възход уж.
Европа в криза произвежда осем пъти повече от Русия във възход. Европа и САЩ заедно – 16 пъти повече.
Брутният Вътрешен Продукт на Русия е по- малък и от този на Германия / 3,6 трилиона/, и от този на Франция /2,7 трилиона/, и от този на Обединеното кралство /2,4 трилиона/ .
Брутният вътрешен продукт на Русия – 2, 12 трилиона долара е съизмерим с този на Италия – 2, 1 трилиона долара.
Всъщност грешка. Не е съизмерим с този на Италия. Защото Италия е с 61 милиона население, а това на Русия е 143, 5 милиона. Следователно в Италия производството на глава от населението е два пъти и половина повече от това на Русия.
А сега, милички червенотиквеничковчета, погледнете на картата Италия, погледнете Русия и ги сравнете.
Русия с безкрайната си шир, с неизчерпаемите си природни богатства, с всичкия си нефт, газ, злато, диаманти, мед, никел, въглища, желязо, с всичките си сибирски гори, с безкрайните си степи и с пълноводните си реки, с цялата си хвалипръцковщина и с всичкото си паркетно величие произвежда толкова, колкото, малката, свита, скромна, никаква и лишена от всякакви природни богатства Италия. Впрочем не толкова колкото нея, а два-три пъти по-малко, ако смятаме БВП на глава от населението.
А сега, на чичко миличките червенотиквеничковчета, напрегнете червените си тиквички и помислете защо ли е така.
Ще ви дам една подсказка. Защото Италия произвежда Ламборгини, например, освен всичко друго. Това е автомобил. Също като Ладата, доколкото Ладата е автомобил, само дето няма нищо общо с Ладата. Ето какво е Ламбургини…
…
И още няколко цифри. Които показват кой, доколко и с какво е полезен на света.
Износът на Германия за 2003-2013година е 11, 89 трилиона долара. Само на Германия, не на цяла Европа. Износът на САЩ е 11, 38 трилиона долара. Износът на Русия е 3, 43 трилиона долара. Като 75 процента от износа на Русия е от нефт и газ – тоест стока, което не изисква никакви особени умения, производителност и технологии.
И в тези цифри не отразяват финансови спекулации, след които САЩ и Европа щели да рухнат /надайте се/. Те отразяват истинско производство, закупено от света.
Така че няма как руските танкове да дойдат в Брюксел. Но руските и българските тарикатчета – със сигурност ще дойдат. Добре ще е, ако те не започнат да тласкат България към все още варварската северна страна. С нейното пиянско величие. Пиянско в образния смисъл – липса на каквото и да било трезва оценка за себе си и за света. И с нейното величие, което въобще не е никакво величие в никакъв смисъл.
…
Звучи като измислица, но е истина. На едно малко площадче до Големия площад уличен певец запява една песен в която се разправя колко хубаво би било „ехей”, ако в света нямаше държави, нации и религии и всички живееха в мир. Две хавелчета се хващат за ръцете и започват да се люшкат заедно с песента. Разни хора, предимно млади ги забелязват и се хващат до тях. След малко целият площад се хваща за ръце и се люлее. Певецът привършва песента и вълшебството свършва, всеки поема по пътя си. Не е измислица. Успях да заснема част от случката.
…
На тръгване от Брюксел забелязвам едни особени хора. Съвсем младички момък и девойка, с кепета и със светлоотразителни елечета. Трябва ми около минута за да се сетя, че това са полицаи.
Изведнъж разбирам какво е липсвало в сградата на европейския парламент, пък и в самия Брюксел. Полицаите. То сигурно ги е имало в парламента, но са били без униформи. И са се сетили да се скрият зад може би най- сигурното прикритие – да не гледат лошо.
…
На летището в София един таксиджия ме дърпа за ръкава с обещанието, че ще ме закара до центъра само /сик/ за 20 лева.
Други едни нашенски таксиджии шумно се псуват и се карат помежду си. Уелкъм хоум, брадър.
От ivremena.com
