НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Станислав Трифонов оправя Българина

Време за четене: 6 мин.

Пристъпвам към този текст с ясното съзнание за неговата обреченост – този, който ще го прочете, ще си изгуби времето, защото в него няма да намери нещо ново или пък нещо, с което да не е съгласен; онзи пък, който трябва да го прочете, няма да го направи, защото това не е нито текст на чалга балада, нито клюка в жълто списание, нито статия за самопомощ, нито даже сензационно разкритие за козните на световната конспирация. С две думи: Българинът – онзи единствен и космат човек, дето си го знаем, – няма да прочете този текст.

А именно него, Българина, отново се готвят да го оправят. Този път е телевизионният водещ Станислав Трифонов. Той отдавна се е заканил на Българина, но ето че най-сетне май наистина ще „влезе в политиката“. Как Трифонов ще оправи Българина? Много просто! (Как никой не се е сетил досега!) – ще измете цялата прогнила политическа класа от лицето на историята, ще събере около себе си всички умни, достойни, кадърни и компетентни българи, които кой знае защо до този момент не са участвали по никакъв начин в обществения живот, и ще ги тури на мястото на изметените! После ще се ожени за принцесата, три дни ще ядат, ще пият и ще се веселят, даже и мен ще поканят, за да разкажа.

Всъщност, за нуждите на нашия разказ конкретният Станислав Трифонов е без значение, просто той се е случил. Иначе би могъл да бъде всеки – и Бареков, и Жорж Ганчев (те двамата с Трифонов поразително си приличат, само дето Ганчев може да му е баща и не спира да се хили, докато Трифонов гледа свъсен като самурай), би могъл да бъде Волен Сидеров или Яне Янев (абе, къде изчезна този човек?), дето щеше да уволнява г-н Борисов, сам по себе си легендарен народен герой. Би могъл да бъде всеки млад или стар, висок или нисък, слаб или дебел народен управител, тръгнал да оправя Българина. Станислав Трифонов е просто поредният. След него ще има и други. Герой на нашия разказ не е той, а творящата народна фантазия, която ражда и отглежда фантоми, за да ги развенчае след това, когато те съвсем очаквано не оправдаят надеждите. Затова ще го наричаме Ст.Тр., за да подчертаем неговата условност.

Няма на света Ст.Тр., който да оправи Българина, без Българинът да е поискал да бъде оправен. Тъй че всеки Ст.Тр. – още от Бардоквата през Крали Марко и Другаря Димѝтров, та до наши дни – е рожба на Българина, на неговата неугасима мечта за оправяне.

Какво точно иска Българинът да му се оправи? Великолепен въпрос! Във всеки случай това е нещо съвсем различно от онова, което трябва да му се оправи. Като се замислиш, въпросите са три: какво иска Българинът да му се оправи, какво трябва да му се оправи и какво наистина трябвада му се оправи. И отговорите им зависят от представата му за крайната цел – какво настоява да бъде, след като се оправи. Ама на следващата сутрин, не по-късно! Очевидно, крайната цел е Щастието, но никой не е толкова мъдър, че да си поиска просто щастие, постигнато все едно по какви пътища, а всеки иска конкретни придобивки, които според него ще го направят щастлив. Глупаци…

Да започнем с това, което Българинът иска да му се оправи. Безспорно, повече пари, повече свободно време, повече купон и ако може да вкарат някой богаташ в затвора, ей така, за сеир. Хубаво е също и да го направят началник на някаква служба, та да се пукат от завист другите и да му се подмазват. Голяма къща и голяма кола (ако може от утре), скъп офис с раболепен персонал и, разбира се, стотици хиляди хора с малки къщи, малки коли и без никакви офиси, за да има пред кого да се надува. Защото колкото и много да имаш, ако и другите имат също толкова, не е никаква далавера.

После да видим онова, което на Българина трябва да му се оправи. Трябва да му се оправят институциите и администрацията, независимо дали Българинът иска или не. Трябва най-сетне да тръгне електронното правителство, трябва да се оптимизира администрацията и да спре да се гледа на нея като на електорален фактор, заплашващ да се превърне в каста; трябва здравеопазването да спре да бъде корпорация, която се интересува само от икономическия и финансов резултат и която гледа на пациента като на портмоне с пулс; трябва образованието да се оптимизира, да се затворят празните училища с мъртвите души, дето ги „следват“ ония пари, да се упеторят заплатите на учителите, но изискванията към тях да се удесеторят; в културата да се финансират стратегически национални проекти, а не впиянчени провинциални трупи на заплата; да не се инвестира в наука „изобщо“ и в откриването на топлата вода, а само в конкурентоспособни разработки, свързани с индустрията; да се реформират съдилищата, полицията и армията, да се дефинира национална доктрина и т.н., и т.н…

На края да погледнем и онова, което на Българина наистина трябва да му се оправи. Това е самият той сам по себе си. Любимият въпрос на Българина – този единствен и неподправено космат човек – е „Кой е виновен?“.  Заваля сняг – кой е виновен?! Стана земетресение – кой е виновен?! Ами това слънчево затъмнение? Няма ли някой да поеме отговорност?… Докато някой друг ти е виновен, значи имаш себе си за съвършен и непогрешим. Твърде отровна заблуда. Обратно: ако търсиш вината първо у себе си, вероятно ще я намериш и ще се успокоиш. Защо съм беден? Защото не бях достатъчно упорит. Защо онзи ме надмина? Защото не бях достатъчно умен да разбера правилата на играта. Защо гаджето ме заряза? Защото бях егоист и мислех само за себе си, не се потрудих да я задържа. Защо се чувствам унил и отчаян? Защото не виждам целта пред себе си и съществуването ми няма смисъл. Поправимо ли е всичко това? Разбира се! Трябват само вяра и надежда. И малко скромност.

Та това са нещата за оправяне на Българина. Въпросът е може ли Ст.Тр. да ги оправи и как. Естествено, че не може. Такъв тип „политически“ дейци са оперетни революционери. Техният алгоритъм е обидно прост: очертават някаква историческа и социална драма, която уж е станала нетърпима: „До кога! Как издържаш, народе, под тоя ярем! На оружие!“; после предлагат решение, скандално със своята неадекватност: „Елате! Ние ще пометем старото и ще възтържествува новото в името на вечната справедливост!“. И винаги се намира кой да застане под знамената. Дали със сопи и търнокопи или с гневни бюлетини в ръка – това няма съществено значение.

При добър късмет, спасителят идва на власт, изхвърля старите директори и слага на тяхно място нови (а понякога даже и това не прави) и всичко си продължава по старому. Колко вярна в цинизма си е болшевишката максима „експроприация на експроприаторите“! Как се нарича онзи, който извършва експроприация, па макар на експроприаторите? Експроприатор, разбира се! Просто едно поколение експроприатори се сменя с друго, а тълпите неуморно веят справедливи знамена по площадите.

Тъй че, братя българи, стига ковахте история, стига следвахте телевизионни месии, стига оправяхте живота си от днес за утре, вярвайки че е възможно върху вас да се излеят райски блага от нищото. Погледнете себе си и го направете смирено. Тогава ще видите какво е нужно. Да оправиш сам себе си е по-лесно, отколкото да оправиш света, и много по-безболезнено от това някой друг да те оправи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!