НОВО

Защо датата 10 ноември е важна и днес?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и Димитър Петров от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Business Daily" по ТВ Европа. Тема на разговора бе датата 10 ноември в българската история. Вижте пълното...

Да бъдеш Алекс Алексиев

В една от последните ни срещи във Вашингтон, Алекс Алексиев спомена, че би се радвал, ако представител на българската диаспора го наследи като експерт по глобална сигурност в Америка.Алекс бе известен най-вече с това, че беше един от най-големите експерти в тази...

Как цялата система се оглежда в един ден болничен

Никой не желае да си признае авторството на дръзката идея първия ден от болничните да не се заплаща на болния. ВМРО отричат. Отрича и Бирник №1. Никой не помнел кой е дал идеята. Нищо чудно и да се е самозародила – нали знаете: има такива идеи, които просто витаят из...

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди...

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

След оставката – кой?

Време за четене: 4 мин.

След оставката кой е въпрос, който буди множество размишления – от това, че след евентуална оставка на правителството на Пламен Орешарски нищо няма да се промени до това, че обстановката в страната ще се нормализира.

Бързият прочит на социологическите изследвания и анализи на актуалната политическа обстановка ме карат да мисля в няколко посоки. Преди да ви запозная обаче с моите работни хипотези нека отправя един бърз поглед върху ситуацията в момента.

Повече от очевидно е, че сме изправени пред тежка социална и политическа криза: доверието в политическите партии е изцяло подкопано, а това в парламента е достигнало критичните 19%. Хората не вярват на политиците и отказват да членуват в партии. Негативната политизация и департизация доминира в българското общество, където политиката вълнува, само когато има скандал. Изглежда, че партиите не се стремят да привличат нови членове чрез популяризиране на ценности и идеи, не социализират политически нито своите членове, нито обикновените хора. Разбиранията за политиката започват да се простират единствено и само до нейните негативни измерения и все по-рядко включват в себе си политически ценности и морални устои. Това недоверие към парламента, политическите партии, съда, към институциите изобщо започва да придобива опасни измерения, защото се превръща в последователна позиция на дезангажиране, на отказ от политическо участие, а и в нарастнало разочарование от демокрацията изобщо.

Демократичните основни не биха могли да се разклатят единствено и само от недоверието в конкретни политици, въобще в политическия елит, но загубата на доверие в държавните и местните институции, медиите и отделните членове на обществото е вече сериозен сигнал за криза на демократичността.

Все по-често се говори за пробуждане на обществото за зараждане на политическа култура на протеста, която аз определям като участническа субкултура. При нея се наблюдава протестът, като предпочитана форма на участие, но не непременно високо разбиране за политиката и нейните публични актьори, където нивата на участие в политически партии, синдикати, граждански и други организации, остават изключително ниски.

Макар интернет активизмът и заобикалящите ни протести да ни дават известни надежди за граждански контрол и гражданска съпротива срещу политическото неприличие и цинизъм, за повишаване на степента на разбиране на политиката, все още нивата на безразличие и незаинтересованост остават високи сред българските граждани.

Защо смятам така? Първо защото протестът изглежда така сякаш засяга средната градска класа и неуспява да разшири социалната си основа и второ защото дигиталният гражданин не непременно е гражданин в класическия смисъл, често предпочита социалните мрежи, като платформа за израз на своето недоволство и рядко стига до реални форми на политическо участие. Тук бихме могли да говорим за възходяща он-лайн гражданственост и низходяща частна гражданственост.

От казаното дотук можем да смятаме няколко неща:

1) При така направеният анализ евентуални предсрочни избори няма да променят коренно ситуацията. 1-во защото твърдите ядра на големите партии са трайно мобилизирани, т.е. ще запазят традиционната си подкрепа и 2-ро защото по-малките и евентуални нови партии ще срещнат трудност при привличането на нови избиратели, млади (като тук е важно да се отбележи, че представата за политиката е твърде идеализирана), обикновено не гласуващи или разочаоровани от политиката. При избори на пролет (който според мен са малко вероятни) Очаквам същите партии плюс Реформаторския блок и евентуална коалиция по между им, но не с министър председател Бойко Борисов.

2) При избори на есен догодина, предвиждам следното. 7 партии в парламента: ГЕРБ, БСП, РБ, ДПС, Атака, България без цензура и НФСБ, където вече имаме разпиляване на гласовете на традиционните мнозинства и трудност при формиране на коалиция, която да е коалиция на обществен консенсус.

3) Правителството изкарва пълен 4 годишен мандат при слаб или по-скоро незадоволителен резултат на европейските избори на ГЕРБ, РБ и други по-малки политически субекти и традиционно високи резултати за БСП и ДПС.

Темата остава отворена, но за финал е важно да се посочи, че протестите и всички видими признаци на гражданско възмущение ясно показаха на политиците и на тези във, и на тези извън парламента, че са еднакво презирани от избирателите, в този смисъл остава открит въпросът кой ще може да управлява България. От друга страна обаче гражданите дадоха ясен знак, че е необходима смяна на поколенията в политиката, която макар и бавно започва да дава резултати. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!