fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

След оставката – кой?

Време за четене: 4 мин.

След оставката кой е въпрос, който буди множество размишления – от това, че след евентуална оставка на правителството на Пламен Орешарски нищо няма да се промени до това, че обстановката в страната ще се нормализира.

Бързият прочит на социологическите изследвания и анализи на актуалната политическа обстановка ме карат да мисля в няколко посоки. Преди да ви запозная обаче с моите работни хипотези нека отправя един бърз поглед върху ситуацията в момента.

Повече от очевидно е, че сме изправени пред тежка социална и политическа криза: доверието в политическите партии е изцяло подкопано, а това в парламента е достигнало критичните 19%. Хората не вярват на политиците и отказват да членуват в партии. Негативната политизация и департизация доминира в българското общество, където политиката вълнува, само когато има скандал. Изглежда, че партиите не се стремят да привличат нови членове чрез популяризиране на ценности и идеи, не социализират политически нито своите членове, нито обикновените хора. Разбиранията за политиката започват да се простират единствено и само до нейните негативни измерения и все по-рядко включват в себе си политически ценности и морални устои. Това недоверие към парламента, политическите партии, съда, към институциите изобщо започва да придобива опасни измерения, защото се превръща в последователна позиция на дезангажиране, на отказ от политическо участие, а и в нарастнало разочарование от демокрацията изобщо.

Демократичните основни не биха могли да се разклатят единствено и само от недоверието в конкретни политици, въобще в политическия елит, но загубата на доверие в държавните и местните институции, медиите и отделните членове на обществото е вече сериозен сигнал за криза на демократичността.

Все по-често се говори за пробуждане на обществото за зараждане на политическа култура на протеста, която аз определям като участническа субкултура. При нея се наблюдава протестът, като предпочитана форма на участие, но не непременно високо разбиране за политиката и нейните публични актьори, където нивата на участие в политически партии, синдикати, граждански и други организации, остават изключително ниски.

Макар интернет активизмът и заобикалящите ни протести да ни дават известни надежди за граждански контрол и гражданска съпротива срещу политическото неприличие и цинизъм, за повишаване на степента на разбиране на политиката, все още нивата на безразличие и незаинтересованост остават високи сред българските граждани.

Защо смятам така? Първо защото протестът изглежда така сякаш засяга средната градска класа и неуспява да разшири социалната си основа и второ защото дигиталният гражданин не непременно е гражданин в класическия смисъл, често предпочита социалните мрежи, като платформа за израз на своето недоволство и рядко стига до реални форми на политическо участие. Тук бихме могли да говорим за възходяща он-лайн гражданственост и низходяща частна гражданственост.

От казаното дотук можем да смятаме няколко неща:

1) При така направеният анализ евентуални предсрочни избори няма да променят коренно ситуацията. 1-во защото твърдите ядра на големите партии са трайно мобилизирани, т.е. ще запазят традиционната си подкрепа и 2-ро защото по-малките и евентуални нови партии ще срещнат трудност при привличането на нови избиратели, млади (като тук е важно да се отбележи, че представата за политиката е твърде идеализирана), обикновено не гласуващи или разочаоровани от политиката. При избори на пролет (който според мен са малко вероятни) Очаквам същите партии плюс Реформаторския блок и евентуална коалиция по между им, но не с министър председател Бойко Борисов.

2) При избори на есен догодина, предвиждам следното. 7 партии в парламента: ГЕРБ, БСП, РБ, ДПС, Атака, България без цензура и НФСБ, където вече имаме разпиляване на гласовете на традиционните мнозинства и трудност при формиране на коалиция, която да е коалиция на обществен консенсус.

3) Правителството изкарва пълен 4 годишен мандат при слаб или по-скоро незадоволителен резултат на европейските избори на ГЕРБ, РБ и други по-малки политически субекти и традиционно високи резултати за БСП и ДПС.

Темата остава отворена, но за финал е важно да се посочи, че протестите и всички видими признаци на гражданско възмущение ясно показаха на политиците и на тези във, и на тези извън парламента, че са еднакво презирани от избирателите, в този смисъл остава открит въпросът кой ще може да управлява България. От друга страна обаче гражданите дадоха ясен знак, че е необходима смяна на поколенията в политиката, която макар и бавно започва да дава резултати. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ