НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

След оставката – кой?

Време за четене: 4 мин.

След оставката кой е въпрос, който буди множество размишления – от това, че след евентуална оставка на правителството на Пламен Орешарски нищо няма да се промени до това, че обстановката в страната ще се нормализира.

Бързият прочит на социологическите изследвания и анализи на актуалната политическа обстановка ме карат да мисля в няколко посоки. Преди да ви запозная обаче с моите работни хипотези нека отправя един бърз поглед върху ситуацията в момента.

Повече от очевидно е, че сме изправени пред тежка социална и политическа криза: доверието в политическите партии е изцяло подкопано, а това в парламента е достигнало критичните 19%. Хората не вярват на политиците и отказват да членуват в партии. Негативната политизация и департизация доминира в българското общество, където политиката вълнува, само когато има скандал. Изглежда, че партиите не се стремят да привличат нови членове чрез популяризиране на ценности и идеи, не социализират политически нито своите членове, нито обикновените хора. Разбиранията за политиката започват да се простират единствено и само до нейните негативни измерения и все по-рядко включват в себе си политически ценности и морални устои. Това недоверие към парламента, политическите партии, съда, към институциите изобщо започва да придобива опасни измерения, защото се превръща в последователна позиция на дезангажиране, на отказ от политическо участие, а и в нарастнало разочарование от демокрацията изобщо.

Демократичните основни не биха могли да се разклатят единствено и само от недоверието в конкретни политици, въобще в политическия елит, но загубата на доверие в държавните и местните институции, медиите и отделните членове на обществото е вече сериозен сигнал за криза на демократичността.

Все по-често се говори за пробуждане на обществото за зараждане на политическа култура на протеста, която аз определям като участническа субкултура. При нея се наблюдава протестът, като предпочитана форма на участие, но не непременно високо разбиране за политиката и нейните публични актьори, където нивата на участие в политически партии, синдикати, граждански и други организации, остават изключително ниски.

Макар интернет активизмът и заобикалящите ни протести да ни дават известни надежди за граждански контрол и гражданска съпротива срещу политическото неприличие и цинизъм, за повишаване на степента на разбиране на политиката, все още нивата на безразличие и незаинтересованост остават високи сред българските граждани.

Защо смятам така? Първо защото протестът изглежда така сякаш засяга средната градска класа и неуспява да разшири социалната си основа и второ защото дигиталният гражданин не непременно е гражданин в класическия смисъл, често предпочита социалните мрежи, като платформа за израз на своето недоволство и рядко стига до реални форми на политическо участие. Тук бихме могли да говорим за възходяща он-лайн гражданственост и низходяща частна гражданственост.

От казаното дотук можем да смятаме няколко неща:

1) При така направеният анализ евентуални предсрочни избори няма да променят коренно ситуацията. 1-во защото твърдите ядра на големите партии са трайно мобилизирани, т.е. ще запазят традиционната си подкрепа и 2-ро защото по-малките и евентуални нови партии ще срещнат трудност при привличането на нови избиратели, млади (като тук е важно да се отбележи, че представата за политиката е твърде идеализирана), обикновено не гласуващи или разочаоровани от политиката. При избори на пролет (който според мен са малко вероятни) Очаквам същите партии плюс Реформаторския блок и евентуална коалиция по между им, но не с министър председател Бойко Борисов.

2) При избори на есен догодина, предвиждам следното. 7 партии в парламента: ГЕРБ, БСП, РБ, ДПС, Атака, България без цензура и НФСБ, където вече имаме разпиляване на гласовете на традиционните мнозинства и трудност при формиране на коалиция, която да е коалиция на обществен консенсус.

3) Правителството изкарва пълен 4 годишен мандат при слаб или по-скоро незадоволителен резултат на европейските избори на ГЕРБ, РБ и други по-малки политически субекти и традиционно високи резултати за БСП и ДПС.

Темата остава отворена, но за финал е важно да се посочи, че протестите и всички видими признаци на гражданско възмущение ясно показаха на политиците и на тези във, и на тези извън парламента, че са еднакво презирани от избирателите, в този смисъл остава открит въпросът кой ще може да управлява България. От друга страна обаче гражданите дадоха ясен знак, че е необходима смяна на поколенията в политиката, която макар и бавно започва да дава резултати. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!