Слонът в партията на слона

Когато през 2016-та година кандидатът от Републиканската партия Доналд Тръмп спечели президентските избори, то това се дължеше на два основни фактора. Единият бе слабата, изтъркана и компрометирана кандидатура на демократите в лицето на Хилари Клинтън. Другият обаче бе по-важен: новият бранд и енергия, които Тръмп донесе на GOP (от Grand Old Party, а също и Партията на слона). Именно поради това консерваторите в страната – ако не обезателно като естаблишмънт, но като електорат – очакваха движението MAGA (от Make America Grate Again) да се мултиплицира, създавайки условия за задаваща се републиканска доминация.

Въпросната победа за Белия дом на Доналд Тръмп обаче се оказа последният голям успех за републиканците.

На следващите междинни избори през 2018-та година GOP загуби своето мнозинство в Долната камара на Конгреса, а през 2020-та и това в Горната камара (при паритет от по 50 сенатора за всяка от двете формации, гласът на демократическия вицепрезидент Камала Харис осигуряваше предимството за нейната групировка).
Оттук на междинните избори – за целия състав на Камарата на представителите, една трета от този на Сената, и за местна щатска власт – провели се през ноември месец 2022-ра година, бе гледано като на възможност за реабилитацията на позициите на Републиканската партия в законодателната власт на страната.

Но този вот имаше и втори план: ако GOP успееше да реализира т .нар „червена вълна”, каквито широки очаквания съществуваха, то тази прилив трябваше да бъде сърфиран от Доналд Тръмп; да послужи като платформа, от височината на която бившият президент да обяви своята кандидатура за нов мандат начело на Белия дом.

Още повече, че фактори от обективен порядък – високата инфлация, както и цените на горивата и хранителните стоки – предполагаха сериозна победа за опозицията в лицето на консерваторите.

Все пак демократите контролираха двете камари на Конгреса, както и Белия дом, а масовото усещане на избирателите, потвърдено от екзитполовете във вечерта на вота, бе в негативен порядък: икономиката е проблемна, а страната като цяло изобщо не отива в добра посока. С други думи, янките бяха недоволни и монополът на демократите във властта – в Законодателната и в Изпълнителната – правеше адресирането на отговорността от неудовлетворението на избирателите твърде лесно.

Самият рейтинг на Джо Байдън преди и по време на изборите – 42% одобрение като средна стойност, по данни на RealClearPolitics (RCP) – изобщо не обещаваше добра опора на Партията на магарето.

За слабостта на управлението на действащия президент бе показателно и това, че кандидатите на демократите по места не търсеха активно неговото присъствие по време на кампанията (за сметка на това на Барак Обама, който по традиция вече бива експлоатиран като пубертетски нагон).

В крайна сметка GOP успя да спечели мнозинство в Камарата на представителите, макар и то да не бе с такова предимство, на каквато се надяваха консерваторите (към момента на писането на този текст, прогнозите са, че републиканците ще имат между 218 и 223 места; като втората цифра изглежда по-реалистична).

Но контролът върху Долната камара бе очакван

Още преди вота бе ясно, че истинската битка между двете партии ще се състои в Сената. Въпреки че предстои балотаж за сенаторското място от квотата на Джорджия, вече е ясно, че демократите ще съхранят своето мнозинство в Горната камара (било с гласа на Камала Харис или без него).

Победата в Камарата на представителите за Републиканската партия може да не е внушителна, но е напълно достатъчна, за да бъдат поставени темите от интерес за формацията отново на преговорната маса.

По думите на Кевин Маккарти, който вече бе издигнат като кандидат на републиканците за ръководител на мнозинството в Долната камара, GOP ще фокусира законодателната си дейност в реализирането на политики, свързани с мерки срещу инфлацията, борбата с престъпността и обезпечаване на сигурността на границите. Републиканците, които ще ръководят и ресорни комисии в Камарата на представителите, обещават вече обстойни разследвания както на Хънтър Байдън, обвиняван в данъчни престъпления и в търговия с влияние, така и за паническото напускане на Афганистан от страна на САЩ.

Разбира се, предвид това, че демократите ще съхранят своето мнозинство в Сената, много от републиканските приоритети, които ще бъдат гласувани в Камарата на представителите, няма да могат да „пробият” Горната камара.

Но тук важи и обратното: демократите в Сената ще трябва да се съобразяват с републиканците в Долната камара. А това означава, че нито една от двете формации няма да може да придвижи нормотворчество, без да търси компромис с другата.

Съответно дотук с грандиозните харчове и социалното инженерство на Демократическата партия (Законът за намаляване на инфлацията, който бе на стойност 750 млрд долара, пръскаше средства в най-различни посоки – от здравеопазването до климатичните промени; тоалетните в страната ще трябва да носят скучни, но лесни за ориентиране табелки, оказващи помещения, в които уринирането се случва с или без свиване на коленете, но без нищо средно между двете).

И въпреки тези поводи за оптимизъм, след междинните избори в Републиканската партия сякаш остана горчив привкус.

Точно заради това, че GOP не успя да си върне контрола върху Сената, а оттук – и върху законодателните функции на Конгреса. Ако трябва да използваме футболен език, обяснявайки резултата от междинния вот, то Републиканската партия победи в мача, но поради голова разлика не успя да се класира в следващата фаза на турнира.

Въпросът, следователно, е защо GOP не се възползва пълноценно от слабото управление на демократите?

Защо „червената вълна” някак се разми и загуби инерция, та вместо да удави демократите наред, „потопи” само Нанси Пелоси?

Има различни обяснения, някои от тях технически и някак скучни. Като например това, че дисциплината на посланията в Партията на слона някак куцаше (докато ръководителят на републиканците в Сената Мич Макконъл настояваше просто да се говори за дефицитите на управлението на Джо Байдън, то кадрите на Доналд Тръмп се чувстваха длъжни да се ангажират и с мотива за „откраднатите” избори през 2020-та година).

Или пък деликатната ситуация на републиканците, които не искаха да ядосат белите жени от предградията, та затова избягваха да коментират (а когато бяха принуждавани да вземат отношение, го правеха някак неубедително) решението на Върховния съд, който позволи на отделните щати да забраняват абортите.

А може би разделението в американското общество вече е така циментирано, че интерсегментарната динамика става все по-трудна, тоест дори и когато привържениците на една партия не са доволни от управлението на същата, те все пак гласуват за нея.

Налице е вече двоякото обяснение и на самия Доналд Тръмп: фалшификация на изборите и Мич Макконъл, който „прецака междинните избори и всеки го ненавижда” (идеята е, че лидерът на републиканците в Сената е разпределял неправилно и тенденциозно финансовата подкрепа за отделните кандидати на GOP). Самият Макконъл пък повдигна въпроса за „качеството на кандидатите” на партията, което е критично подмятане срещу бившия президент. А вероятно именно това – че хора като Макконъл и Тръмп не могат да се понасят – също е причина за компромисния резултат на последните избори.

Но всяко едно от тези обяснения, колкото и да има отношение към така получените резултати от междинните избори, сякаш не засяга основния фактор, който моделира този вот.

Става дума за слона в Партията на слона – Доналд Тръмп. Помага или пречи на GOP бившият президент? Отговорът на подобен въпрос предполага поне две нива на анализ.

Първото такова касае първичните избори на Републиканската партия, в рамките на които формацията избира свои кандидати за различни видове постове. Именно на това ниво – нивото на политиката в семейството – Доналд Тръмп се оказа най-големият и незаобиколим фактор: негови кандидати спечелиха в голяма част номинациите на партията, като 93% от тях са се наложи в първичните избори на формацията, сочат данните на BallotPedia.

Това означава едно: в GOP има ясно преобладаващ Дом на Тръмп (House of Trump).

Социологията също го потвърждава. Ако трябва да гласуват за номинация за президент на Републиканската партия, 50% от нейните избиратели биха направили това за Доналд Тръмп, 25% за Рон ДеСантис, 6% за Майк Пенс, сочат данните на RCP към средата на месец ноември 2022-ра година.
Второто предполага анализ на резултатите на републиканците в националните избори – нивото на политиката в града – срещу демократите.

И тук факторът „Тръмп” далеч не изглежда да има толкова еднозначен ефект за представянето на GOP. Да, 82% от подкрепените от бившия президент кандидати на националните избори са спечелили, посочват отново данните на BallotPedia.

Но тук уловката е, че в голямата си част това са избраници от места, които нямат нужда от подкрепата на когото и да било, за да спечелят (тоест това са „червени топоси”, в които демократите са загубили още преди да са се явили на вота).

Не така стоят нещата обаче в оспорваните места, т.нар. суинг щати.
От всички кандидати за Сената от тях тази година, републиканците спечелиха в Уисконсин и Охайо (като остава и балотаж в Джорджия), докато загубиха в Пенсилвания, Аризона и Невада.

И ако тук нещата изглеждат почти на кантар, те добиват по-лоши измерения, когато равносметката бива пренесена на ниво избори за губернатори в суинг щати, където подкрепените от бившия президент кандидати печелят в Невада и Охайо, но губят в Аризона, Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин.

За вътрешната динамика в GOP ще бъде интересен и резултатът в Аляска, където двама кандидати на формацията – единият „за”, другият „против” Тръмп – се конкурират за място в Сената (който и да победи, резултатът ще е близък).

Разбира се, подобен птичи поглед на електоралната констелация далеч не изчерпва темата, но дори когато се отиде по-натам – с отделните оспорвани райони от различните щати, които излъчват свои представители в Долната камара на Конгреса – негативната тенденция на подкрепените от Тръмп кандидати продължава.

Налагайки едно върху друго двете нива на анализ, касаещи първичните и националните избори, излиза така, че успеваемостта на „Дома на Тръмп“ в първите не е задължително да се възпроизведе във вторите.

Основната причина за това, както и за резултатите на Републиканската партия от последния междинен вот, е, че тръмпообразността на кадрите на формацията изглежда прекалено специфична за по-широка електорална консумация. Доналд Тръмп победи през 2016-та година Хилари Клинтън в едни избори, в които инициативата бе в ръцете на ядрата и на симпатизиращите периферии на двете партии; Доналд Тръмп загуби вота през 2020-та година от Джо Байдън в едно състезание, в което инициативата този път бе в ръцете на независимите избиратели.

Вярно обаче е и другото: Тръмп, основно поради икономическия си протекционизъм, достига до избиратели със сини якички, които в най-добрите си години са били по-скоро демократи.

И ако адресираме Тръмп с най-голяма отговорност за резултатите на GOP, това е просто защото той е най-влиятелният фактор в нея.

Независимо дали печели или губи, бившият президент продължава да формира нейния облик. Републиканската партия има (по-малко) от две години, в които да вземе достатъчно трудни, но важни решения.

Дано Партията на слона не се окаже стъкларски магазин. Или по-лошо: Капитолия.