fbpx

НОВО

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Служебното прaвителство дa бъде политическо, a не експертно

Време за четене: 4 мин.

Правителството на Пламен Орешарски беше свалено от ДПС, а БСП разбра, че съставянето на коалиционен кабинет през май миналата година е било пирова победа. Провалът на Сергей Станишев на последните европейски избори най-вероятно ще му струва политическата кариера, а БСП дълго ще лекува раните от последното си управление. Това са изводите днес.

Сегашната ситуация обаче беше начертана още преди година. Тогава лидерът на БСП реши да експериментира и да провери дали е възможно управление без мнозинство в парламента. Отговора получи в дните след социалистическия провал на европейските избори и той гласи – възможно е, но след подобно управление този, който носи мандата за него, излиза тежко бит. Това са правилата на демокрацията.

През пролетта на миналата година страстите в България бяха достатъчно нажежени, за да не може да се състави устойчива коалиция. ГЕРБ от една страна и БСП и ДПС от друга, бяха поляризирали обществото и щяха да се срутят, ако посмееха да нарушат предизборните си клетви, че за нищо на света няма да се коалират един с друг. При нормална политическа ситуация парламент като сегашния би трябвало да излъчи широка коалиция между първата и втората политическа сила ГЕРБ и БСП. Така се случи в Германия, при това за втори път. Само, че ситуацията в България не беше нормална, нито миналата, нито тази година. Другият вариант беше, при липса на мнозинство от 121 депутати, БСП и ДПС да разпуснат 42-то Народно събрание и да насрочат нови избори с уговорката, че след тях ще направят всичко възможно в страната да се случи устойчиво управление независимо от разпределението на силите в парламента.

Така се случи в Гърция. Там през пролетта на миналата година партиите, които влязоха в парламента не успяха да стигнат до коалиция, която да гарантира устойчиво мнозинство и след повторни избори беше съставено правителство, доминирано от левицата и десницата. В резултат на това днес Гърция се възстановява от финансовия колапс, в който изпадна и може да се похвали с политическа стабилност. България е на обратния полюс. След едногодишна агония, протести, липса на кворум в парламента и отказ от неотложни реформи, правителството на Пламен Орешарски ще приключи работата си безславно.

Изводът за това управление ще бъде, че е загубило една година ценно време в безсмислената си битка да оцелее. Другият извод е, че формулата на експертното правителство, зад което не стои ясна политическа воля и коалиционно споразумение, е по-скоро лош, отколкото добър вариант за страната. След практическото падане на кабинета между коалиционните партньори БСП и ДПС зее пропаст, а столетницата е на път да претърпи най-тежката си криза от 1997 г. насам. Сергей Станишев изглежда едновременно незаменим и убийствен за БСП. Няма по-лоша комбинация, която може да се случи на една партия. Какво да се прави оттук нататък? В най-близък план със сигурност ще се съставя служебно правителство и събитията отново ще са в ръцете на президента Росен Плевнелиев. През ранната пролет на миналата година президентът зададе тона за съставяне на експертно правителство, като възложи премиерския пост на Марин Райков. Кабинетът беше съставен от неразпознаваеми експерти, които бяха назначени сякаш, за да не дразнят обществото.

Днес едва ли мнозина си спомнят, кои бяха министрите, назначени от Плевнелиев. Най-ярката фигура от тях беше културният министър Владимир Пенев, но неговата яркост беше следствие на великолепната му актьорска кариера, а не на политическите му изяви. Подобен подход с назначаването на експерти след това демонстрираха и БСП и ДПС. Бъдете сигурни, че след година ще се помнят само министрите, които идваха директно от партиите, подкрепящи кабинета на Орешарски. Днес президентът трябва да зададе нов тон и да назначи кабинет, доминиран от ярки политически фигури, който да наподобява служебното правителство на Стефан Софиянски. То беше съставено от политици от СДС и въпреки краткия си мандат и до днес е определяно, като едно от успешните попадения в българската политика.

При втората политическа криза по време на мандата си Росен Плевнелиев трябва да направи това, което навремето направи Петър Стоянов – да осъзнае ключовата си роля в сложната ситуация и да заложи изцяло на политическата, а не на безличната експертна карта. По този начин той ще може да зададе посока и на следващото управление, каквото и да е то. А то трябва да бъде преди всичко политическо, стабилно и смело.

Само това ще позволи в страната да влязат инвестиции, да започнат да се решават тежките икономически проблеми, а от там да се усети и нарастване на доходите.

От в-к “Ретро”

Споделете чрез

Предишен

Следващ