[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Бойкотът на филмовите награди е политически коректен позор
Расовото напрежение в САЩ се пренесе по невероятно комичен начин от икономически опустошени и социално разнебитени градове като Балтимор, Фъргюсън и Детройт в Холивуд – оазисът на богати, известни и разглезени знаменитости. В спусък на експлозията от недоволство се превърнаха номинациите за тазгодишните награди „Оскар“, обявени на 14 януари. Случи се така, че за втора поредна година и 20-те актьори и актриси, селектирани в изпълнителските категории са бели. Това бе повече от достатъчно, за пламването на пожар от гняв и възмущение сред либералните елити по двата бряга на САЩ.
Американската филмова Академия беше обявена за расистка институция от повечето важни медии в страната, въпреки, че се управлява от афроамериканката Черил Бун Айзъкс. Самата тя публикува отворено писмо, в което съобщи, че съкрушена от липсата на чернокожи сред номинираните и заплаши, че ще се вземат мерки в бъдеще това да не се повтаря. Айзъкс каза, че предстои ревизия на механизмите, по които се избират новите членове на Академията.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Сигурно е, че ще има драматични промени в профила на хората, които гласуват за „Оскар“ и може да очакваме следващите награди да бъдат колоритен триумф на расовото разнообразие.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Засега обаче 20-те номинирани все още са от европеиден произход и това не се харесва на Холивудската конюнктура. Джордж Клуни, Марк Руфало и редица други бели звезди заовориха за проблемите на цялата индустрия и липсата на роли за хора от други раси. А водещи чернокожи знаменитости като Спайк Лий, Джейда Пинкет Смит и Уил Смит открито заговориха за бойкот на церемонията, която трябва да се състои на 28 февруари. Водещ на шоуто трябва да е комикът Крис Рок, който е от афроамерикански произход. По всичко личи, че скандалът няма да утихне от само себе си, а напротив – ще се разраства, подклаждан от медийната истерия и лавинообразното струпване на статуси в социалните мрежи на звезди, които искат да изглеждат максимално ангажирани с каузата за расово разнообразие на наградите „Оскар“ и в Холивуд като цяло.
Критиците на политически коректното цунами от недоволство срещу белите номинирани посочват, че е изключително абсурдно да се желае расово разнообразие заради самото расово разнообразие. Това не са държавни институции и университети. В сфери като шоубизнеса важен е професионализма и е смехотворно да се говори за квоти. Всъщност такива вече има и Холивуд прави повече от всяка друга индустрия за включването на малцинства в максимален брой телевизионни и филмови продукции. В Националната баскетболна асоциация обаче няма особено голямо расово разнообразие. Нормално ли е белите атлети да се оплакват, че не са допускани до елитните отбори и състезания в спортовете, където доминират чернокожите спортисти?
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
На теория трябва да е напълно възможно да има години, в които всички номинирани артисти да са само чернокожи, червенокожи или азиатци ако повечето качествени филми с добри изпълнения са с чернокожи, червенокожи или азиатци. САЩ обаче все още е страна с мнозинство от бели, които доминират и повечето филмови продукции. Няма нищо толкова странно, че се е случило всички номинирани да са от мнозинството.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
През 2013-а най-престижната награда „Оскар“ за най-добър филм бе спечечена от драмата „12 години робство“, продуцирана и режисирана от тъмнокожия Стив Макуин и с актьорски ансамбъл, съставен предимно от афроамериканци. През 2002-а година статуетките за най-добра главна мъжка и главна женска роля отидоха съответно при Дензъл Уошингтън и Хали Бери, а почетния приз бе за легендата Сидни Поатие. Той пък разчупи расовите бариери в далечната 1963-а година, ставайки първия чернокож актьор спечелил „Оскар“ за главна мъжка роля. Хати Макданиел пък е първата звезда от афроамерикански произход, която изобщо е номинирана за наградата. Това става още през 1939-а година. Холивуд има дълга история на прогресивни политики и расово включване. Именно филмовата индустрия е една от най-важните платформи за борба с расизма и дискриминацията.
Дълбоко ирационално е да се смята, че Академията и Холивуд като цяло не предоставят възможности за изява на малцинства.
Случва се дори обратното – стигматизиране на белия цвят на кожата. В момента тече кампания в медиите и социалните мрежи срещу „прекалено белите награди „Оскар“. Това е нов вид расова сегрегация, а моралните импликации от целия скандал са твърде тревожни и хвърлят сянка върху интегритета на либералните елити в САЩ.
Смъртта на меритокрацията
Истината е, че тази година нямаше достатъчно изявени чернокожи артисти и тематични филми. Единственото наистина пренебрегнато заглавие е бруталната драма за живота на децата войници в Африка Beasts of No Nation с Идрис Елба. И филмът и Елба заслужаваха номинации. Но едва ли расизъм е причината заглавието да не попадне сред селектираните. Холивуд трябва да е територия на меритокрацията, а не на расовите квоти и специалното отношение към малцинствата. Само равни условия и „слепота за цвета на кожата“ могат да родят наистина качествена конкуренция и хубаво кино.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.50″ button_text=”Оригинална публикация в Trud.bg” button_url=”https://trud.bg/article-5251339/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
