fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Няколко идеи за София

Време за четене: 3 мин.

Специално за Петте кьошета

София е един чудесен град, който обаче непосредствено след обявяването си за столица, а и до днес е принуден да расте залпово, често с непосилен темп. Това създава условия за развитието на редица проблеми на градската среда, главно от проектантско и инфраструктурно естество. Създава се един хаос, който законово е много трудно да бъде сложен в рамки, както в строителството, така и в сектора на градския транспорт.

Най-нуждаещият се от промяна сектор не е реформиран от десетилетия, а той представлява кръвоносната система на града. Ето защо транспортната система в столицата трябва да бъде радикално реформирана с цел превръщането й в атрактивна алтернатива на личния автомобил, както е в развитите страни (градове).

На първо място Централната градска мрежа трябва да започне да работи на печалба, а ето и няколко идеи как би могло да се постигне това:

1. Като заплащането стане на входа на системата, тоест пътниците се качват само от една врата, където чекират карта или заплащат билет. Мит е, че това би било неудобно, след като 15 милионен Истанбул работи по този начин сто пъти по-успешно от 2 милионна София. Така ще се ограничи и гратиса, който в момента съставлява около 40% в централната зона и 15% в периферията и допълнително оскъпява и утежнява услугата. 

2. Като се предложи адекватна цена на предлаганата услуга, тоест – билетите трябва да бъдат зонирани или времеви. Себестойността на един билет в момента се равнява на 1.10 лв, което значи, че транспотната мрежа губи 10 ст. на всеки пътник. Неадекватна е практиката, в която ако пътник се вози 15 минути и смени три превозни средства харчи 3 лв за билети, а същевременно би се возил 50 мин с едно превозно средство срещу 1 лв. Решенията на този проблем са много, един разумен пример е в купуването на билет, който е валиден през следващите 2 часа и може да се използва в било кое превозно средство.

3. Като концесиите за частни линии започнат да работят според конкуренти правила. В момента на тези линии се плаща за изминат километър, което е меко казано неадекватно, защото концесионерът не се интересува от продупчените или продадените билети или броя превозени пътници. Тоест общината плаща на концесионери, които по презумпция не биха подобрили качеството на услугата, заради убитата в зародиш конкуренция.

Изводът до тук е, че докато транспотната система продължава да изпълнява социални функции тя 1. винаги ще работи на загуба; 2. Ще бъде избягвана от средната класа и активните хора, тъй като е нефункционална и непривлекателна.

До тук с транспортната система и от тук с няколко свежи идеи за градската среда.

Пространството в градския център на места излъчва заключеност и ограниченост. Този проблем са решили в Берлин чрез отваряне на част от вътрешно блоковите пространства и прибавянето им по атрактивен начин към центъра. В част от тези вече отворени към града пространства има кафенета, малки магазинчета със сувернирни стоки, антиквариати, ателиета, галерии. Площта на този тип затворени дворни блокови пространства в центъра на София е огромна, а функционалността й е нулева. Ето защо този чудесен пример от Берлин би трябвало пилотно да се изпробва и в центъра на София. Подходяща локация е ул. „Шишман“, която е в непосредствена близост и с „улицата на театрите” – „Раковска“, чийто потенциал също е подценен или по-точно неправилно планиран. На една дължина от около 500 метра са разположени над две трети от театрите в столицата, а ползата за градската среда от това е нулева. Идейно е да се работи към превръщане на тази част на София в „културно ядро”, което да включва и книжния пазар пл. „Славейков“, Народния театър, ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Шишман“.

Симеон Попов е експерт по регионално развитие и политика и председател на Младежкия консервативен клуб.

Споделете чрез

Предишен

Следващ