fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Време за четене: 4 мин.

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо случващото се в северноафриканската държава.

Плюс това ролята на Берлин като домакин е подходяща, доколкото германската столица има по-неутрално и балансирано отношение спрямо случващото се в Либия, за разлика от френските, италианските, емиратските и руските дипломатически инициативи в тази посока.

Нещо повече, представителите на присъствалите държави и организации се обединиха около необходимостта от спазването на оръжейното ембарго, така или иначе наложено върху страната, и около потребността рехавото примирие от последните дни да бъде съхранено във времето.

Проблемът тук е, че дипломатическата активност в тази посока – прекратяването на военните действия като основа за завръщането към политическото изражение на конфликта – не е нищо ново за Либия. По отношение на тази държава, разликата между реториката и действията на страните, които така или иначе имат пряко отношение към ситуацията в Либия, са фрапантни.

Така например, поне пет от събралите се на вчерашния форум държави нарушават оръжейното ембарго върху северноафриканската страна, наложено от Съвета за сигурност на ООН още от 2011 година. Някои от тях през годините подкопаваха официалните институции на страната като Централната банка на Либия и Националната петролна компания (като печатиха валута и купуваха петрол от неоторизирани за целта либийски компании). Да не говорим пък за милициите и частните военни, които Турция и Русия контролират на терен. Дипломатическата обвивка около Либия, която създават различните държави спрямо нея, в такъв случай, е малко на принципа “Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря”.

Още повече, че не всички държави, които вчера се събраха в Берлин, имат еднакви приоритети спрямо конфликта в северноафриканската държава. При това, различията на интересите между тях не се изчерпват само до това да подкрепят едната от двете страни в конфликта (било в лицето на главата на международно признатото правителство на Файез ал-Сарадж или в това на генерала Халифа Хафтар). От срещата в Москва, провела се малко преди тази в Берлин, видяхме, че макар Русия, Египет и ОАЕ да оказват подкрепа на Хафтар, то Кайро и Абу Даби имат по-амбициозни очаквания от тези на Москва спрямо ролята на либийския генерал. Това разминаване между оказващите му подкрепа доведе до това, че Хафтар отказа да подпише споразумение за примирие, поставяйки домакините от Кремъл в малко неудобна ситуация.

Все пак конференцията в Берлин бе опит за две неща. Първото е да се обърне тренда на това, случващото се в Либия да бъде функция на разбирателство между частните интереси на ограничен кръг от държави (по примера на Сирия, където форумът “Астана” на Русия, Иран и Турция се очерта като движещата сила за формирането на облика на страната). Второто е да бъде реабилитирана ролята на Европейския съюз спрямо държава, която има пряко отношение към Европа (от енергийните интереси на Франция и Италия до бежанските вълни и трафика на хора).

За да не бъде безплодна конференцията в Берлин като срещите преди това в Париж, Палермо, Абу Даби и Москва, които също дискутираха ситуацията в Либия, ще трябва реториката този път да бъде съчетана с конкретни действия. Тези действия трябва да бъдат в няколко посоки:

Първо, да бъдат налагани санкции на държавите, които нарушават оръжейното ембарго спрямо Либия или извършват търговски дейности с дублетни компании и банки от нея. Политиката на “затворени очи” не доведе до нищо хубаво досега.

Второ, да бъдат оттеглени контролираните от външни фактори милиции, независимо за кого воюват същите на територията на държавата.

Трето, да бъдат разоръжени местните милиции, които получават финансиране от други държави.

Четвърто, конфликтът между Файез ал-Сарадж и Халифа Хафтар да бъде институционализиран и да се развива според Либийското политическо споразумение от 2015 г.

Пето, при наличие на примирие, неговият мониторинг да бъде извършван не от съвместни патрули на отделни държави, а от такива на ООН или поне на такива от определени групи от страни (Африканският съюз, Лигата на арабските държави или ЕС).

Шесто, да бъде санкциониран всеки либийски субект, който възпрепятства добива и продажбата на петрол и природен газ посредством легитимните за това институции на страната (от Националната петролна компания по сметка в Централната банка на Либия).

Самата конференция в Берлин, включително посредством 55-те точки, с които завърши, говори или намеква за някои от гореизброените стъпки. Но го прави някак страхливо, разхвърляно и нескопосано: все едно ръката на ученик се опитва да фалшифицира подписа на родител в бележника си.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ