НОВО

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

Изборният кодекс – нероденото дете на политически безхаберници

22 април 2014; 27 юни 2014; 28 ноември 2014; 13 октомври 2015; 26 май 2016; 22 юли 2016г; 28 октомври 2016г; 6 декември 2016; 7 март 2017; Това не са обикновени девет дати. Това са деветте дати, на които през последните по-малко от пет години е било променяно...

Социализмът е мозъчно увреждане

Социализмът е мозъчно увреждане. В момента социалистите в Ню Йорк празнуват, защото Амазон се отказа от строежа на втора централа на компанията в града. Това са 25,000 работни места и милиарди долари, които няма да се инвестират в града. Социалистите мразят...

Либерализъм и антиваксърство

Явлението антиваксърство Феномена „антиваксърство“ описах и преди в статия, озаглавена „Колективният имунитет, защо данъците не са кражба и защо хората не вярват на експертите“[i]. Там не обърнах никакво внимание на аргументите на антиваксърите, нито на тяхната...

Държавници и политици

„Българските държавници са заприличали на политици, а политиците вече на нищо не приличат“ – каза ми вчера един приятел и ме накара да се замисля. Каква е разликата между политиците и държавниците и как едните могат да заприличват на другите? Един академичен въпрос, на който си заслужава да се отдели малко време.

На пръв поглед „държавник“ и „политик“ трябва да са синоними, защото и двете описват човек, който се занимава с държавни дела. Но очевидно все пак има някакви разлики и не съм аз първият, който се замисля за тях. Още в средата на 19 век богословът Джеймс Кларк е видял разликата между държавниците (statesmen) и политиците (politicians) в хоризонта на тяхното целеполагане. Докато политикът решава тактически задачи, задачите на държавника са стратегически. Политикът мисли до следващите избори, а държавникът – много отвъд тях. Това е така, може би защото политикът мисли предимно за интересите на партията си, а държавникът – за интересите на нацията. В идеалния случай интересите на партиите трябва да съвпадат с интересите на нацията, но практиката показва, че често те са не просто различни, а даже и антагонистични. Което, ако се замислиш, е абсурдно, но е факт, част от ежедневието и ние не му обръщаме внимание.

Така, на фона на тези два признака – краткосрочност/дългосрочност на задачите и партийни/национални интереси – се очертава и един трети, който различава политиците от държавниците. Това е признакът положителност/отрицателност на оценката. Държавникът е добър, защото мисли за всички и то в дългосрочен план. Политикът е лош, защото мисли само за себе си и то на принципа „ден да мине, самун да загине“. Вие сте престъпни политици, ние сме мъдри държавници. Вие политизирате всичко и извличате политически дивиденти, ние подхождаме държавнически в интерес на обществото.

Как изглежда всичко това у нас? При нас всичко е по-малко, всичко е по-дребно. Уж сме хилядолетна държава и от висотата на тези мащаби нашите политици трябва да мислят поне 50 години напред, а държавниците не по-малко от 500, а всъщност излиза, че политиците нямат кръгозор дори до края на мандата си и това може би е така, защото все по-рядко успяват да го завършат. Причината е, че нямаме чувство за историчност. Единици са тези, които са способни да видят и оценят процеси, надхвърлящи по продължителност собствения им живот. Колко хора започват нещо, което ще завършат внуците им? Колко хора си дават сметка, че цялата ни нова и най-нова история е последица от Кримските войни? Американците може да са на 200 години и ние много да ги презираме за това, но пък у тях и институциите, и традициите им са на 200 години, докато при нас през няколко години всичко започва отначало. Затова и нашите държавници приличат на политици, защото рядко могат да мислят повече от 10 години напред, а това е малко.

Що се отнася до партийните и националните интереси, то в България и това противопоставяне е ярко изострено. То е по-скоро противопоставянето между частния и обществения интерес, като под частен интерес можем да разбираме както партиен, така и корпоративен и личен интерес. И частният интерес у нас почти никога не съвпада с обществения. Затова човек, когато види да ремонтират улица, махва с ръка и казва: „Мани ги! Пак крадат, защото идва краят на мандата!“.

Всъщност, ако има някаква криза, то това е кризата на взаимното доверие. Никой на никого не вярва, когато стане дума за власт. Всички казват: „Крайно време е в политиката да влязат свестни, честни, умни и кадърни хора!“. Обаче ако случайно някой такъв човек реши да влезе в политиката, същите тези всички казват: „Ооо! Знаем те ние тебе, байнольо! И ти си дошел да краднеш и да лапаш!“. И на човека не знам досадно защо му стане, пък си вземе капата и отиде да върши нещо друго.

Всъщност Народният гений – този измислен малоумен персонаж – е очертал картината в крилати поговорки като „Ден година храни“, „След мен и потоп“, „Моето е мое, чуждото е общо“, „Балък лозе копа, юнак вино пие“ и т.н. Ние сме хитър народ, който гледа само да не настине и да не се мине. Ние сме крайни индивидуалисти, свикнали да се спасяват поединично. Затова нашите държавници са толкова дребни, че приличат на политици, а пък политиците на нищо не приличат.

Какво да се прави ли? Като начало няма да е излишно да се придържаме към един прост принцип: първо да се свърши работата и след това да се защитят всички останали интереси. Защото сега, увлечени в защитата на разнообразните частни интереси, все по-често забравяме да свършим работата. И освен това мисля, че е в интерес на всички Картаген да бъде разрушен.

Kuti Държавници и политици

За в-к “Труд
Илюстрации: Кариен Деру – “Политикът“; Иван Кутузов – “Замириса на море”

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!