fbpx

Съюзниците на Злото

Какъв е българският национален интерес? На първо място той би бил да няма война на 200 километра по права линия от границата ни.

След като това е невъзможно, националният ни интерес е войната да не бъде спечелена от Злото. Ако сте от онези идиоти, които твърдят, че няма война или не е много ясно кой е прав и кой крив, нека го кажем на вашия език.

Интересът ни е, войната да бъде спечелена от „нашите кучи синове“, а не от другите.

С притъпени сетива от медии, поп-култура и масовизация на виждане на абсолютно всичко, повечето дори не осъзнават какво значи война.

Как протича ежедневието ви?

Вероятно сте се събудили от алармата, приготвили сте си кафе. Завели сте децата си на училище в трафика или сте псували, че автобусът е закъснял с пет минути. Отишли сте на работа, където сте имали дребен проблем с ШИБАНИЯ ПРИНТЕР. Дошла ви е по-високата сметка за тока. Прибрали сте се вкъщи, където за пореден път е трябвало да се карате със съседа отгоре да не размества мебелите в десет часа вечерта.

Може би сте използвали и метрото, където „гадовете“ са ви причинили леко неудобство, като са ви накарали да сложите маска.

Метрото в Киев няма такива проблеми. То се използва за бомбоубежище. От хора, които са имали същото това ежедневие като вас.

Но в момента няма как да заведат децата си на училище, защото такова няма.

Автобусът не закъснява, защото е заменен от бронетранспортьори и танкове по улиците.

Принтерът не се чупи, защото вече е ненужен. Нужни са храна, вода и боеприпаси.

Битовите шумове са заменени от вой на сирени за въздушна атака и не се знае къде ще паднат бомбите. Може и този път да се размине. Да, същите тези сирени, които никой от нас не е чувал, освен за техническа проверка.

A вие що биете негрите?

Основната опорка на хората (художествено преувеличение), които се опитват да оправдаят инвазията на Русия в суверенна държава е че „и американците правели така“. Наистина ли едно зло може да оправдае друго зло?

Повечето от тези, които споделят това виждане, не могат да намерят държавите, за които говорят на картата. Или ако могат става дума за несъществуващата вече Югославия.

Която никога не ни е била приятел. Нещо повече – нямаме по-голям враг на Балканите от Сърбия. Исторически, та дори и днес. Това че имате приятели сърби (като всички нас), или ходите на плескавици през уикенда, или слушате в оригинал или в кавър музиката им или дори това че уважавате национализма им, не променя геополитическите факти. Това, разбира се, не е оправдание, но в момента се решават въпроси тук и сега.

Сигурен съм, че ще има и такива, които биха приветствали радушно или оправдали дори нахлуване в България, с идиотския аргумент „ама те и американците така правеха в Сомалия“.

И малко за прочутото и обявено за „расизъм“ и „лицемерие“ приемане на украински бежанци сега.

Нека ви изложим малко факти – още от 2014 г. една Полша например приема стотици хиляди украински бежанци. Това, разбира се, е неудобна тема за либералните медии.

Не е лицемерие. Лицемерие би било обратното – да се правим, че не виждаме разликата.

Нека не пропускаме и че “бягащите от война” преди бяха млади, здрави и прави мъже, в разцвета на силите си. Които, по принцип, ако имаше война би трябвало да са на фронта, както са тези в Украйна.

Често от места, където въобще няма война.

Също не помня, кога беше последният украински терористичен акт в друга европейска държава.

Дори да не започваме с темата през колко държави (в които няма война и са културно и цивилизационно близки) се преминаваше, за да се стигне до Европа.

Да, ако се наложи, ще приемем всички украински бежанци, точно защото са наши братя и защото са европейци.

Международният ред

Огънят на войната може да свърши и нещо полезно. Да срути най-накрая инфантилната идея, че международния правов ред ви пази. „Международното право“ важи само за тези, които не могат да си позволят да го нарушават. Единственото, което ви пази са оръжията и заплахата от тяхното използване. Може да разправяте хипарските си глупости до утре, но те няма да помогнат на украинците, които в момента се сражават по улиците на собствените си градове.

Те всъщност са и нашата най-голяма надежда и причина за нашия позор. Докато всички очакваха Украйна да падне за ден-два, поне към момента на писане на този текст, Украйна все още удържа всичките си важни градове.

Славата и войната са Украйна, а за нас към момента остава само позорът. Срамът, че ги изоставихме сами. Че дори санкциите бяха наложени твърде късно. Че започнахме да изпращаме оръжие чак когато видяхме, че капитулацията няма да бъде бърза.

Кога трябва да има решителна намеса? Докога атомния шантаж ще бъде причина? Докъде трябва да се стигне?

Само до падането на Киев?

До Лвов?

До Кишинев?

До Талин и Рига?

Може би до София?

А защо не до Берлин?

„Правете каквото искаме и няма да пострадате“

Това ли е философията на мекотелите, случайно случило се да бъдат лидери?

Войната е убила милиони хора, но мирът е унищожил цели цивилизации. Войната вероятно ще убие Украйна, но ще унищожи нас. Твърде дълго се радвахме на мир и вероятно сме загубили способността си да защитим границите на континента си. Това би могло да е смъртната ни присъда.

Като заговорихме за инвазия, героичната украинска съпротива върши нещо по-важно дори от удържането на собствената си държава. С всеки изминал миг разрушава мита за непобедимата руска армия.

И от гняв и позор идва най-страшното, което може да се случи на един тиран. Да пратиш стотици хиляди на смърт, да обречеш народа си на глад и мизерия, да се изолираш от всички, са рискове, които отдавна вече са преценени и приети.

Но да станеш обект на подигравки и да те заподозрат в слабост – няма нищо по-ужасяващо.

Тук е и опасният момент – въпросът е дали Путин ще избере totalkampf-a  с пълно унищожение или ще прояви поне малко разум и ще се стигне до някакъв мир?

Най-верни съюзници и съучастници на Путин

Първата група е наивниците, които смятаха, че гореспоменатите хартийки ще ги опазят.

Докато Злото се подготвяше за война, вие брояхте колко пола има.

Докато Злото трансформираше икономиката си във военновременна, вие подхранвахте зелените илюзии и се кланяхте на дете-идиотче и клонингите ѝ.

Докато Злото тренираше чеченския башибозук, вие искахте да приемете целият трети свят и тук.

Докато Злото ковеше оръжия, вие правехте армията еко. И се подигравахте на всички, които искаха да се спази поне минималното договорено изискване от 2% от БВП за отбрана.

Нека не забравяме че вие, също като Путин, преследвате постоянно някакви въображаеми „фашисти“ и „нацисти“ и оправдавате всичките си действия с тях.

Злото в Червената кула не можеше да се надява на по-верни съюзници от вас.

С изключение на едни. Втората група.

На всички онези, които дори да има враг влизащ в София, ще кажат „Да ама американците едно време…“

Сякаш едно зло може да оправдае друго. Сякаш това е универсално оправдание. Не е като да трябва да сме изненадани. От години оправдавате неизмеримо по-големите си зверства с „ястребинчетата“. Вашият жокер, вашата „карта за излизане от затвора“.

Всъщност вие дори не сте съвременни партизани, а обикновени клавиатурни изроди. Защото нямате „куража“ дори да ограбите една мандра.

Повечето от вас дори не са платени, а натурално ограничени. Това и причината страните, с които правите сравнения, да не можете да намерите на картата.

Хубавото поне е, че огънят на войната пречиства – и изчисти тези, които наистина ги е грижа за това да сме независимо и по-добро място за живот, от тези, които служат на чужди държави.

Не са много тези, които могат да се „похвалят“, че са били по-потърпевши от мен, заради лъжите на първата група некомсомолски сектанти.Въпреки това, неосъзнаването на факта че се води война на около 200 километра от България, е чудовищно. Нужно е само една ракета, предназначена за Лвов, да премине случайно полската граница, за да сме официално участници. И то при положение, че преди това колективният Запад, от който ние несъмнено сме част не реши, че освен позорът ще приеме войната. И да, искаме или не, това е нашата война. Защото след Украйна ще последва Молдова, а след това…кой знае?

Сега е моментът за единна българска позиция. После може да се върнем към дежурната програма за подреждане на общия ни дом. Неутралитетът и балансирането са национално предателство по време на война.

Не мога да повярвам, че е нужно да се обяснява това в такива ситуации. Сега е моментът на избор за втората група. Дали наистина са готови да застанат зад собствената си държава по време на война. Ако не – нека го напиша така, че да ме разберете:

Сволочь, уберите отсюда.


П.П. За да не се завършва в твърде песимисти краски, трябва да бъде отчетено и следното. Хиляди българи помагат на всички украинци, бягащи от войната, безвъзмездно. Нещо повече – с желание и искрена загриженост.

Вие сте тези, които ще измиете поне част от позора.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Николай Облаков
Създател на платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Колумнист и редактор в няколко български онлайн и печатни издания.