Огнян Минчев
Трябва да си дадем сметка за дълбочината, на която е ерозирала българската демократична система, сведена практически до партизански между-личностни боричкания в услуга на интереси, които вече дори не са зад кулисите, а са на открито. Политиката е занятие по управлението на обществения интерес, а демократичната политика изисква това управление да бъде публично, за да няма големи рискове от подставяне на частни интереси като уж общо национални.
Искам да попитам – кога ще имаме ясни определени позиции на политическите партии – включително на РБ – за решаване на основните проблеми пред българското общество: модел на икономически растеж, енергийна независимост и сигурност, регионална политика и демографска криза, модел на реформа в здравеопазването и образованието? Ясни програмни позиции по всички тези проблеми се очакват и от ГЕРБ, и от РБ – и от всички, регистрирани за участие на изборите.
Защо тези позиции отсъстват? Да не би защото ако са налични да се види, че споровете и конфликтите са изцяло на безпринципна, лична основа?
С какви очи и с каква легитимност Радан Кънев, който води една коалиция на ръба на 4-те процента тръгва с политическа оферта кой НЕ МОЖЕ да бъде някакъв в управлението на страната? Кой е поръчал на Кънев да осуетява още преди изборите възможността за дясно-центристко управление?
РБ може да не иска да управлява с ГЕРБ – това е право на ръководството му. Но ако РБ е партия – партийна коалиция, а не клуб по интереси или фен-клуб на някого, то тази ПОЛИТИЧЕСКА структура дължи на потенциалните си избиратели отговор на въпроса по какъв начин смята да оползотвори мандата, който гражданите биха й дали с гласа си.
Възможностите към ден днешен са няколко:
Първо – РБ смята да спечели парламентарно мнозинство.
Второ, РБ смята да остане в категорична опозиция при всички обстоятелства – т.е., смята да похарчи гласовете, които е получил на вятъра.
Трето, смята да влезе в коалиция за управление с: а/ БСП, б/ ДПС, в/ ГЕРБ.
Отговорът на този въпрос не е дължим в пряка форма. Той е дължим в програмна позиция. Когато видим програмната позиция на РБ – ще решим дали той заслужава нашето доверие. Същото се отнася и за ГЕРБ и за всички останали. В случай, че РБ и ГЕРБ имат най-сходни програмни позиции, но продължават да враждуват по въпроси на лична несъвместимост, очевидно е, че не заслужават нашето доверие.
Извинявам се за изреждането на банални истини. Но безобразието на българската политическа сцена стигна дотам, че се налага припомнянето им. Изваждането на ДПС и на БСП от властта през предстоящия парламентарен мандат според мен като гражданин е политическа цел номер едно за демократичните политически сили. Ако РБ – или който и да е друг – има по-важни приоритети, с лекота ще прежаля и РБ и който и да е другият. Всъщност няма ли къде всички тези “лидери” да отидат спокойно да се карат един с друг без да замърсяват повече публичния дебат. Българските граждани имат право да слушат и да участват в дебат за политика – а не в махленски свади между хора, на които очевидно им липсва политическа отговорност.
Текстът е взет от facebook-страницата на автора.
