fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Къде свършва “умереният ислям”?

Време за четене: 3 мин.

Огнян Минчев

Стратегията на западната демократична общност за подпомагане на демократичните движения в Близкия Изток претърпя неуспех.

Западната визия за промяна в този регион включваше няколко основни компонента. Първо, оттегляне на подкрепата за про-западните светски авторитарни режими от типа на този в Египет, подложени на натиск от многообразна по мотивите си популистка демократична вълна. Второ, натиск върху враждебните към Запада авторитарни режими от типа на режимите на Саддам в Ирак и на Асад в Сирия и замяната им с демократично избрани правителства.

Въпросът бе в това, какви правителства биха дошли на власт в резултат на демократични избори в тази част на ислямския свят? Западната визия, подчинена на предимно либералната интерпретация на международните процеси предполагаше замяна на светските авторитарни режими с режими на демократично избрани “умерени ислямисти”. За западните стратези обаче самото понятие “умерен ислямизъм” е твърде езотерично за да има практическо приложение.

Къде започва и къде свършва “умереният ислям”?

Единствено в Тунис този въпрос получи малко-по-практичен отговор и то само поради изключително силната светска – про-западна публична култура на тунизийското общество. В Египет “умерения ислямизъм” бързо еволюира до все по-откритата ислямистка диктатура на президента Морси, който набързо отмени независимата съдебна система, конституционните гаранции за светска държава и т.н. Пропадането на Египет в дебрите на средновековието бе предотвратено само от навременната намеса на армията – гарант на светския режим начело с генерал Сиси. Опитите да бъде заменен режимът на Асад в Сирия с демократично избрано правителство доведе до гражданска война, в която връх сред анти-режимната опозиция взеха ислямско-фундаменталистки движения на безмилостни криминални главорези. Подобен се очертава и резултатът в Ирак, където мекият и твърде корумпиран теократично-шиитски режим на Малики отстъпва пред експанзията на яростните главорези от ИДИЛ. Тази засега най-радикална и най-ретроградна ислямистка групировка заплашва да превърне целият регион в средновековен “халифат”, пред чиято репресивност бледнеят и най-големите престъпления на афганските талибани и на Ал Кайда (които се готвят за завръщане след изтеглянето на НАТО от Кабул)…

Днес не е време за криене на главата в пясъка като стратегия за измъкване на Запада от хаоса, за който западните либерални стратези допринесоха значително. Стратегията за подкрепа на “умерения ислямизъм” претърпя провал и подпомогна кървавата експанзия на на радикалното ислямистко средновековие в целия регион на Близкия и Средния Изток – от изпадналата в пълен хаос Либия на запад до Афганистан и Пакистан на изток. Успехът на кръвожадните ислямистки радикали ще резонира в целия ислямски свят – включително до контролираната от – засега – умерения ислямизъм Турция и до ислямските общности в Европа.

Спешно необходимо е изграждането на нова стратегия на цивилизования свят спрямо най-динамично разгръщащата се заплаха за равновесието между различните религии, култури и цивилизации в съвременния свят. Да се разчита на успеха на абстрактно дефинирания “умерен ислямизъм” е рецепта за пълно поражение пред натиска на кръвожадния радикален ислям.

Освен всичко друго, опитът показва, че ислямският радикализъм успешно се използва от легитимните представители на “умерения ислям” – особено в Западна Европа – за да извоюват нови привилегии и защитени пространства на ислямска експанзия в традиционно християнските и секуларизирани западни общества. Ако Западът, Европа, Америка не могат да предложат ефективна подкрепа на народите в Близкия Изток срещу кръвожадните ислямисти, то поне могат да проявят известно чувство за самосъхранение в изграждането на разумна стратегическа картина на предизвикателството на радикалния ислямизъм, с което се сблъсква цивилизования свят.

Към днешна дата понятието “умерен ислямизъм” по-скоро обърква реалната представа на западните стратези, отколкото да ги подпомага в изработването на адекватни решения.

Текстът е публикуван във facebook-страницата на автора.

Споделете чрез

Предишен

Следващ