fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Свети Климент Охридски

Време за четене: 3 мин.

На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент Охридски. Роден е около 840 г. в югозападните части на България, а в „Кратко гръцко житие на Климент” се казва, че произхожда от „европейските мизи, наричани от мнозина българи”.

Почита се като един от Седмочислениците – създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Климент Охридски е един от най – видните български средновековни книжовници и ученик на равноапостолните св. св. Кирил и Методий. На младини е участвал в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий (859-861 г.), както и в мисията им във Великоморавия. Ученикът на славянските просветители Климент Охридски е ръкоположен за презвитер в Рим през 868 г. и пристига в България заедно с Наум и Ангеларий през 885 г. Тук той продължава своята книжовна дейност в Плиска, където е участвал в превода на богослужебни книги и заедно с друг ученик на Кирил и Методий –  Константин Преславски, е писал български химнографски творби. През 886г. княз Борис изпратил Климент за учител-проповедник в далечната българска област Кутмичевица, която обхващала днешна Южна Албания и Западна Македония. Там Климент преподавал в Главеница (вече не съществува), Девол (също не съществува) и Охрид.

След обявяването на славянския език за официален език на църквата и държавата при цар Симеон, Климент Охридски е ръкоположен за пръв епископ на „Долната земя“ – епархията, обхващаща значителна територия от днешна Македония, България, Гърция и Албания и е обявен за епископ Велички (на Великия). Теофилакт, авторът на пространното житие на Климент Охридски, което е и основният извор за живота и делата му, го нарекъл „пръв епископ на български език”. С помощта на цар Симеон той основал манастира „Св. Пантелеймон”, който станал център на книжовната дейност в Охрид. Така Симеон поставил начало на славянизацията на българската църковна йерархия – начинание, възможно само при наличността на ръководно българско духовенство. В продължение на своята дългогодишна дейност като учител в македонските покрайнини, Климент подготвил многобройно българско духовенство за областта. Пълното славянизиране на богослужението изисквало голям брой книжовни творби, поради което Климент съставил редица поучителни и похвални слова, както и пространните жития на св.св. Кирил и Методий. С разрешението на цар Симеон, в македонските покрайнини били поставени възпоменателни каменни надписи, които възвестявали за покръстването на българския народ.

С идването си в България, учениците на светите братя донасят книги, написани с глаголическата азбука, което затруднявало книжовната дейност. Това подтикнало Климент да състави по-достъпна азбука. В нашите исторически паметници е упоменато, че тридесет години след покръстването на българите в България била извършена голяма книжовна промяна, а именно –  нов превод на Светото Писание и на богослужебните книги, като са били заместени дотогавашните византийски книги и глаголическото писмо било заместено с кирилицата. В “Краткото житие” е посочено, че Климент “измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил”, поради което се смята, че именно Климент Охридски съставя и въвежда кирилицата.

Климент Охридски умира на 27 юли 916 г. и е погребан в притвора на манастирската църква „Св. Пантелеймон”. Заради делата, след смъртта си, е канонизиран.

Днес е и патронният празник на Софийският университет „Свети Климент Охридски“, който  е наречен на негово име при основаването си през 1888 г.

Още през 80-те години на миналия век се утвърждава традицията за така наречените „Климентови дни“, в които университетът организира различни прояви – концерти, литературни срещи, театрални постановки и много други. Празникът започва предишната вечер с всенощно бдение на студентите и преподавателите от Богословския факултет, а сутринта на 25, в академичния параклис “Св. Климент Охридски” в Богословския факултет се отслужва Света Божествена литургия. След службата литийно шествие се отправя към паметника на Свети Климент Охридски. Ректорът на университета, заедно с Академичният съвет и студенти, поднасят венец пред паметника, а след това, в аулата се провежда тържество. Същият ден се връчва и различни награди на изявени студенти.

Тържествата по случай деня на Свети Климент Охридски продължават в Богословския факултет, с традиционната Климентова вечер, включваща музикална програма, на която присъстват преподавателите и студентите от факултета.

Споделете чрез

Предишен

Следващ