fbpx

НОВО

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Световната здравна пионка на Китай

Време за четене: 8 мин.

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът трябва да направи равносметка. Страхът от коронавируса не е извинение, за да не се потърси сметка от един или друг бюрократ, който със своето действие или бездействие допринесе до икономическата стагнация, която тепърва ще тресе редица държави по света.

От няколко години вече обстойно се занимавам с регионите на Близкия Изток и Африка, а анализът се базира на проучване, което направих за важен бюрократ с огромно влияние, а именно генералният директор на Световната Здравна Организация (СЗО) Тедрос Аданом Гебрейесус.

Кой е той и основателни ли са обвиненията на президента на САЩ Доналд Тръмп към Гебрейесус, че е лобирал в полза на Китай и е прикривал информация за COVID-19 пандемията още от началото на месец януари тази година? В анализът, който ще се опитам да направя, ще разгледам точно тези аспекти от биографията на директора на СЗО, които хвърлят подозрения върху неговата обективност и компетентност в справянето с коронавирус кризата обхванала целия свят.

Тедрос Гебрейесус е родом от Асмара (днешна Еритрея), но е етнически етиопец от семейство произхождащо от северноетиопския регион Тиграй. Бакалавърското си образование придобива в държавния университет в Асмара, а по-късно специализира във Великобритания.[1] В началото на кариерата си се присъединява към здравното министерство на Временния военно-административен съвет (DERG) на социалистическа Етиопия. Това е същата военна хунта, която през 1974 г. прави преврат срещу императора на Етиопия Хайле Селасие. След отделянето на Еритрея през 1991 г. Гебрейесус остава в Етиопия и се присъединява към управляващата политическа фракция в Етиопия, известна като „Освободителен фронт на народа на Тиграй“ (Tigray People’s Liberation Front). Организацията има силно лява ориентация и в тези години е тясно свързана с пара военната ултраляво-марксистка организация „Еритрейски народен освободителен фронт“ (Eritrean People’s Liberation Front). С навлизането си в политиката, той се запознава и с тогавашния президент на Етиопия – Мелес Зенави (още една фигура тясно свързана с китайски инвеститори).

В края на 2003 г. Гебрейесус е назначен за заместник-министър на здравеопазването от вече изпълняващия длъжността министър-председател Зенави. През 2005 г. Тедрос Гебрейесус е назначен за министър на здравеопазването на Етиопия и заема поста до 2012 г. Този период се смята за доста успешен в неговата политическа кариера. Той успява да прокара  редица политики, свързани с борбата с детската смъртност, туберкулозата, маларията и СПИН вируса. Докато е министър на здравеопазването името му е основно свързано с американски донори и неправителствени организации като фондация „Клинтън“ и фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. [2]

През 2012 г. настъпва обрат в кариерата на Гебрейесус и той е назначен за министър на външните работи в кабинета на наследника на Зенави – Хайлемариам Десален.

Оттук започва и „китайската следа“ в биографията му. Преди да я разкрия с няколко думи ще опиша дълбочината на китайско-етиопските дипломатически отношения.

През 2012 г. професорът по международни отношения в Хонгконгския университет Жан-Пиер Кабестан написва уникална статия, в която анализира корените на отношенията между двете държави и геополитическите стратегии и интереси на Китай в Африка.[3] От 1995 г. насам Китай и Етиопия постепенно изграждат тесни дипломатически отношения. И от двете страни установяването на  партньорство е мотивирано както от дипломатически, стратегически и  идеологически съображения, така и от икономически. За Пекин икономическото и търговско сътрудничество с Адис Абеба е средство, а не самоцел. За Етиопия обаче партньорството с Китай основно служи на вътрешнополитическите и икономическите цели на режима, който е на власт от 1991 г. (от управлението на министър-председателя Мелес Зенави в продължение на 20 години до смъртта му през август 2012 г. и продължава при неговия наследник Хайлемариам Десален до 2018 г.). То е една от специалните, но несиметрични връзки, които Пекин се стреми да установи със страни от Глобалният Юг (т. н. „развиващи се страни“), които са стратегически важни, но са икономически изостанали, а също илюстрира привличането, което „китайският модел” на развитие притежава в Африка. Защо точно Етиопия е най-важният партньор за Китай в Източна Африка? Страната не притежава кой знае какви минерални ресурси или полезни изкопаеми, освен в източната част, където има находища на нефт. Тя често попада и в обсега на конфликти със спящи клетки на дъщерната ислямска терористична организация на Ал-Кайда от съседна Сомалия – Ал-Шабаб. Природните катаклизми също често влияят, като дори и най-малката суша предизвиква агрикултурна криза и глад. Има нещо друго, което привлича Китай и то е стратегическото положение на Етиопия – естествен вход в Африка. Интересът от страна на Китай се засили особено след 2015 г., когато страната откри първата си военна база в съседната република Джибути. Установяването на контрол върху протока Баб ел-Мандеб  е от стратегическо значение за Китай заради бързата връзка през Червено море и Суецкия канал с Източното Средиземноморие и Европа, както и гарантирането (икономически, разбира се) на „тила“ на проекта за нов копринен път на Китай през Средна Азия и Близкия Изток. При честите смени на режимите в държави като Пакистан и Ирак от ключово значение е за Китай да има алтернативен и сигурен път към европейския пазар.

През 2018 г. правителството на Десален в Етиопия подаде оставка и управлението на страната пое Адий Ахмед. През 2019 г. той получи Нобелова награда за мир, заради постигнато примирие със съседна Еритрея. Този политически акт не промени отношенията между двете страни. Пак през 2018 г. Китай успя да завърши два мащабни проекта в Етиопия. Първият бе пускането в експлоатация на влак-стрела от Джибути до Адис Абеба, който към днешна дата е най-бързия влак в Африка, а вторият бе цялостно инфраструктурно преустройство на столицата Адис Абеба.

Етиопия е отправна точка за Китай в Африка и служи като пример за имплементирането на китайския модел за инфраструктурно развитие.

Други страни в Африка, които трябва да последват примера на Етиопия според Китай са: на юг – Кения със своето бързо икономическо темпо на развитие, на запад – Судан със своите нефтени и минерални ресурси, а на север стои въпроса с разпределянето на водите на Нил за Судан и Египет. Ето тук е моментът в който ще се върнем отново към нашия главен герой  Тедрос Гебрейесус.

Като министър на външните работи през 2013 г. Гебрейесус влиза в спор с правителството на Египет относно проекта за отклоняването на притока на р. Нил – р.Сини Нил и построяването на огромна водноелектрическа централа, която да генерира и експортира енергия за съседните на Етиопия държави. По време на този спор изтичат записи на съветници на тогавашния египетски президент Мохамед Морси, в които се обсъжда възможността да се саботира етиопския проект. Има предложение да се нанесе таен военен удар, за да не се позволи на Етиопия да има пълен контрол върху водните ресурси на Нил, които са от жизненоважно значение за египетската икономика.[4] Проектът на Етиопия е държавен с привлечени експерти от Италия, Франция и Китай, което прави впечатление и на Държавния департамент във Вашингтон. Тогавашният държавен секретар на САЩ Джон Кери се опитва да включи американски инвеститори в проекта, но Гебрейесус отказва. След преврата в Египет през 2013 г. и протестите в Етиопия през 2016 г., ситуацията се променя. През 2016 г. Тедрос Гебрейесус подава оставка като външен министър, но преди това подписва търговско споразумение за големи инвестиции от страна на Китай в Етиопия.[5] След като е назначен за представител на Етиопия в Африканския съюз, през 2016 г. той подава кандидатурата си за Генерален директор на световната здравна организация. През 2017 г. е избран с мнозинство, но избухва скандал с избора му след като става ясно, че прави две ключови назначения без да се обявят публично и без конкурс. Първото е на д-р Тереза Касаева от Русия за ръководител на програмата на СЗО за борба с туберколозата, а второто е назначението за посланик на добра воля на СЗО на тогавашния президент на Зимбабве – Роберт Мугабе, който през 2016 г. е бил и председател на Африканския съюз. По същото време Тедрос Гебрейесус подава кандидатурата си за шеф на СЗО като квотен представител на съюза. Тези му действия показват, че етиопецът е готов да прави услуги на познати. В крайна сметка доказателства за конфликт на интереси не са събрани и Гебрейесус остава директор. Чашата на търпение  прелива през м. януари 2020 г., когато на среща между него и китайският лидер Си Дзинпин относно заплахата от COVID-19 се приема единодушно мнението, че кризата ще се лимитира в Китай и не е опасност за света.[6] Няма и две седмици след тази среща СЗО обявява коронавируса за заплаха от глобален характер. Последвалите действия са причина редица държави да се усъмнят в неутралитета на СЗО и нейния директор, който  през месец април с. г. бе допълнително обвинен от тайвански дипломати и министри, че открито е лобирал за Китай и че има много близки отношения с Пекин още през годините като министър в Етиопия.[7]

Лобизмът на Гебрейесус е само един пример от много други подобни. Той е директен продукт на империализма на Китай в определени региони на света, в случая – в Африка. Истината е, че досега се твърдеше убедително, че Китай не правят експорт на идеологии и че се задоволяват само с икономическа дипломация. Но случаят с Гебрейесус не е такъв. В много от своите изказвания той определя като своя основна цел създаването на безплатна универсална здравна система и дава за пример държави като Китай, Зимбабве и Куба.[8] Съдейки от авторитарната действителност на тези държави, би следвало да е станало вече ясно, че другарят Тедрос е просто поредния изгубен в утопии марксист, уронващ престижа на някоя международна организация. Истината е, че той просто е един пример за някой, който е лапнал въдицата с китайски юан за стръв от наследниците на Мао в Пекин.

Kоронавирусът през 2020 г. бележи повратна точка в геополитически план. От 2008 г. насам Китай активно развява дълговата си държавно спонсорирана дипломация с лек комунистическо-империалистичен мотив. Нови времена настъпват и с интерес ще се наблюдава обединението на Запада срещу заплахата от Изток. Лоши дни ще настъпят за поднебесната империя и всички нейни поклонници като Гебрейесус и много други.

Източници и използвана литература:


[1] Belete, Pawlos (19 December 2011). “Listening to Health”, Capital Ethiopia;

[2] Bradley, Elizabeth; Taylor, Lauren; Skonieczny, Michael; Curry, Leslie (Fall 2011). “Grand Strategy and Global Health: The Case of Ethiopia” ;

[3] Jean-Pierre Cabestan, « China and Ethiopia: Authoritarian affinities and economic cooperation », China Perspectives [Online], 2012, Source URL : https://journals.openedition.org/chinaperspectives/6041 ;

[4] “Caught on tape, Egyptian lawmakers plot nile dam sabotage”New York Amsterdam News. 6 June 2013;

[5] https://www.dailymail.co.uk/news/article-8199719/Dr-Tedros-Ghebreyesus-career-politician-running-China-centric-WHO.html ;

[6]  “Mission impossible? WHO director fights to prevent a pandemic without offending China”Science; ;

[7] https://nationalinterest.org/blog/buzz/china-helped-put-man-charge-world-health-organization—-it-paying-136002 ;

[8]  https://www.nytimes.com/2017/04/03/health/the-campaign-to-lead-the-world-health-organization.html ;

Споделете чрез

Предишен

Следващ