Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго – вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на забрана далеч не е отсъствие на свобода. Ако забраниш на Петърчо да си играе с Иванчо, Петърчо остава напълно свободен да си играе с Иванчо, просто трябва да прецени риска от последиците. Това, което е вършел Левски, е било забранено, но той е оставал напълно свободен да го върши. И затова е можел да го върши, иначе не би бил способен. Виж, ако заключат Петърчо в мазето, това вече е друга работа. Но пък дали Левски дори и в тъмницата, дори и на бесилото е бил по-малко свободен? По-малко свободен ли е бил Богочовекът на Кръста? Свободата, Санчо, била на върха на копието. Не, Свободата е в природата на човека; Свободата Е природата на човека.
Наскоро отбелязахме 30 години от деня 10 ноември през 1989. Някои казват, че на този ден не се е случило нищо особено. Други казват, че нищо особено не се е случило и след това. Всъщност, от този ден произлязоха три важни неща, всички свързани със Свободата, макар и всяко по свой специфичен начин.
Разпадането на социалистическия лагер
Той беше уродлива фантазия на базата на сатанинска религия – комунизма. Защо да е сатанинска? Защото като всеки друг лабораторен експеримент за изобретяване на нов световен ред, комунизмът замести Истината с лъжа, което се отрази пагубно на Свободата, защото само Истината е тази, която ще направи хората свободни (Иоан 8:32). Още от времето на гностиците “елитът” на човечеството, най-възгорделите се и самозабравили си негови представители вярват, че могат да инженерстват обществото, но в крайна сметка неизбежно раждат някой грозен антихрист.
Социалистическият лагер със своята несъстоятелна икономическа общност, със своя военен блок беше опит да се създаде паралелен свят. Контактите с истинския свят – добър или лош – бяха сведени почти до нула, за на де види социалистическият човек колко е далеч от истината, следователно и от свободата. С разпадането на социалистическия лагер свободата покълна отново и пред нас се изправи задачата да отгледаме крехкия стрък.
С разпадането на социалистическия лагер (съветския блок) си възвърнахме един вид свобода, която можем да наречем ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СВОБОДА. Това е свободата на общността, на народа, представящ се пред света като нация, да взима малко повече самостоятелни решения за съдбата си и да ги привежда в действие. Не е малко.
Възстановяването на частната собственост
То стана чрез процесите на реституция и приватизация, както, разбира се, и чрез съответните промени в законодателството. Каква е връзката между собствеността и свободата. Достатъчно е да погледнем един роб. Робът е човек, който няма собственост, а самият той е собственост. От най-древни времена гражданските права, каквото и да са разбирали под това, са произтичали от собствеността. Всяка пазарна размяна е размяна на някаква собственост, дори това да е собствената ти работна сила.
Собствеността възпитава отговорност. Собствеността дава възможност и поражда необходимост да се взимат решения и да се посрещат последиците от тях. Иначе казано, собствеността дава свобода. Свободният човек сам притежава средствата си за живот. Ако ги притежава някой друг и му ги отпуска по свое усмотрение, тогава свободата е под сериозен въпрос. Свободата, произтичаща от собствеността, можем да наречем ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА. Всеки човек трябва да притежава някакъв минимум собственост, за която да се грижи, за която да отговаря и която да му носи доход. Това ще му донесе и някакъв минимум икономическа свобода, благодарение на която той ще разчита на себе си, ще развива способностите и предприемчивостта си, а няма да чака на обществото и на неговите социални институти. В днешно време доброто образование и кариерата също са собственост, която дава икономическа свобода. По време на социализма лишаването на хората от частна собственост (тогава имаха само лична собственост, която не носи печалба) беше равнозначно на лишаване от свобода.
Свободата на словото
Нищо друго да не ни беше донесъл 10 ноември – и това стига! Макар че по време на комунистическия тоталитаризъм ние не бяхме лишени от свобода на словото, а по-скоро от свобода на споделянето. Словото може да не стигне до вестник или радио, но може да бъде изречено или записано. Или дори само помислено и вътрешно преживяно. Словото е особено нещо. То не е съвсем от този свят, нищо че в този свят се проявява. Словото ражда идеи, идеите започват да живеят, да се материализират; понякога идеите са страшни, защото в тях има истина, а в истината има свобода; понякога са страшни по други причини.
Разбира се, свободата на споделянето е важна почти като свободата на словото, защото словото трябва да среща друго слово, защото изреченото трябва да бъде чуто, а написаното – прочетено. Човек има две форми на съществуване – съборна в едната обща природа “човечество”, олицетворена от Христос, и личностна в микрокосмоса на душата си, олицетворена индивидуално за всекиго от Светия Дух. За първата форма на съществуване свободният обмен на словото (който наричаме СВОБОДА НА СЛОВОТО) е изключително важен. По време на тоталитаризма свободният обмен беше почти напълно ограничен. Журналистиката беше регулирана, а културата – строго цензурирана от специални институти към Държавна сигурност. Ето защо възстановяването на свободата на словото след 10 ноември беше може би най-важната крачка към свободата изобщо.
И всичко би било прекрасно, всичко би било много лесно, ако, току-що пръкнала се, Свободата не беше започнала да се изражда като всяко добро намерения в този прояден от греха свят.
Либерализмът, присвоил свободата за свое име, в момента върши най-голямото предателство спрямо нея, защото замества свободата със своеволие (наричано от някои “слободия”, макар да не е същото). Това са не само различни неща, но дори и противоположни. Своеволието е ерзац (Ersatz) свобода – нали помните: в Германия по време на Първата световна война маслото се заменя с маргарин, захарта – със захарин, кафето – с цикория и т.н. Ерзацът е по-лесен за добиване и по-евтин за производство, точно както е слободията по отношение на свободата.
Изредените по-горе придобивки след падането на Берлинската стена и незабравимата дата 10 ноември у нас, наистина носят всяка от тях своя вид свобода, но тези свободи са само частни случаи, конкретни проявления. Самата Свобода е нещо друго, нещо доста различно.
Свободата е условие за избор, а свободната воля е средството. Няма значение къде живееш и с какво се занимаваш. Свободата е дар и наказание, защото чрез нея се спасяваш, но и чрез нея загиваш.
Свикнали сме да изповядваме, че Свободата е благо, към което всеки се стреми, висша ценност за всеки човек. Истината е, че само малцина биха избрали Свободата пред сигурността. Да, наистина Свободата е път към рая, но тя е и път към ада. Парадоксалното е, че най-висшата форма на свобода е доброволният отказ от свобода, както най-силната изява на свободната воля е отказът от собствена воля. За да се откажеш от собствена воля се иска най-силна воля и най-много свобода. Осъзнавам, че казаното ще остане неразбираемо, ако не продължим нататък, ако не кажем какво е личност с две природи и с две воли, но нека спрем дотук. И нека да приемем за достатъчно да знаем, че сме крайно несъвършени, че знаем съвсем малко, а често и малкото, което знаем, е грешно – сутрин ни изглежда едно, вечер ни изглежда друго, а то не е мръднало и на йота. И нека не забравяме, че своеволието ни, което се ласкаем да наричаме “свобода” и “свободна воля”, е инструментът, чрез който, паднали веднъж в заблуда, взимаме пагубни за себе си решения.
Свободата е опасна ценност. Тя е ценност, единствено когато служи да изберем доброто, след като веднъж сме го разпознали, заслушани в шепота на съвестта. Свободата не е безнаказано да вършиш и да дрънкаш всичко, което ти дойде на ум, само за да си по-голям тарикат от другите. Свободата не е никой да не ти забранява нищо. Понякога свободата е да избереш забраненото и да пострадаш заради това. Понякога свободата е и в дребните неща, като това да наречеш негъра “негър” и циганина “циганин”, защото това е истината.
След като подредим представите си за Свободата, може би ще дойде ред да си припомним какво е Истина, Добро, Красота и Любов – ей така написани, с главни букви, за да знаем, че не си ги измисляме ние. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
