НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Георги Заяков: Отличникът на изборите в Германия са „Свободните демократи“

Време за четене: 6 мин.

– Г-н Заяков, какви са впечатленията Ви от изминалите парламентарни избори в Германия?

– Според мен се случи логичното, макар някои социолози и политолози вероятно да са останали изненадани. Преди няколко месеца, тенденциите бяха крайнодясната формация „Алтернатива за Германия“ да губи доверие на национално ниво. В края на февруари тя се беше срутила на 8% в социологическите проучвания и някои оптимистично настроени експерти се надяваха, че на изборите ще се озове под 5%-та бариера.

В крайна сметка, в неделя „Алтернатива за Германия“ успя да спечели 12,6% от вота. След обявяването на Мартин Шулц за водещ кандидат на социалдемократите, социолозите предвиждаха те да получат над 30%, но в крайна сметка Социалдемократическата партия удари историческо дъно и взе само 20,5%. Същото се случи и с победителите – водената от Ангела Меркел коалиция между Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз. Само на първото си явяване на избори пред 1949 г. година те имат по-слаб резултат от сегашния, а очакванията бяха да вземат поне 4 процентни пункта повече.

Всичко това може да се обясни с подхода на управляващите към бежанската криза. Те отвориха границите без да има широко обсъждане, без да се вземат под внимание опасностите за националната сигурност и най-вече без да са се допитали до суверена в лицето на немския народ. Тази политика на отворените граници съвпадна с нарастващо ниво на криминална активност от страна на хора, търсещи убежище в Германия. Освен това станахме свидетели и на няколко терористични атаки, които допълнително увеличиха напрежението.

Можеше да се очаква, че ще се случат две неща: 1) управляващите ще загубят гласове, 2) немският народ ще „одеснее“. И двете както видяхме се случиха. Относно второто споделям следното наблюдение – трите „десни“ формации – ХДС/ХСС, „Свободните демократи“ и „Алтернатива за Германия“ спечелиха 4 процентни пункта повече отколкото преди 4 години, при това при по-висока избирателна активност. И тук е моментът да отбележа, че „Свободните демократи“ са големият отличник на тези избори. След 4 години извън парламента, във време, в което мнозинството германци предпочитат сигурността пред свободата, тази либерална формация успя да се завърне в Бундестага с над 10% доверие. Разбира се, принос има и адекватната им позиция относно бъдещата бежанска политика, каквато обикновено не бихме очаквали от „либерални“ партии.

– Какво показват резултатите за т.нар. Широка коалиция между Християндемократическия съюз на Ангела Меркел и социалдемократите?

– Моето лично мнение е, че резултатите са истинска катастрофа за досегашните управляващи. Партиите от широката коалиция губят над 5 милиона гласа сравнение с изборите през 2013 г. Други милион и половина избиратели този път не отидоха за гъби, а подкрепиха национал-популистите от „Алтернатива за Германия“.

Гледайки цялостната картина може да кажем – немският избирател наказа статуквото, немският избирател каза ясно, че има ляво и има дясно. Центристкият консенсус, с който двете най-големи партии успяха да управляват заедно на два пъти, към момента става все по-нежелан и по-неефективен. И християндемократите, и социалдемократите се обезличиха от 2005 г. година насам.

Като истински хамелеон Ангела Меркел „крадеше“ леви политики от опозицията, за да получи повече центристки гласове. През 2011 г. беше по-зелена и от Зелените, когато реши, че Германия трябва да се откаже възможно най-бързо от атомните си електроцентрали и да премине към възобновяеми енергоисточници. Преди изборите от 2013 г. възприе и идеята на социалдемократите да се урегулират скачащите цени на жилищните наеми. В краткосрочен план това ѝ се отплати с победа близка до абсолютното мнозинство. В дългосрочен план отвори ниша за нова дясна формация, която да обере вотът на забравените и изоставени десни избиратели. Тяхната чаша преля покрай имигрантската политика и сега имаме една крайно-дясна формация като трета политическа сила в Бундестага.

На фона на тези размишления, намирам за правилно в дългосрочен план решението на Мартин Шулц социалдемократите да не влизат в нова широка коалиция, а да бъдат най-голямата опозиционна формация в Бундестага. В политически план Германия има нужда двете традиционно най-големи партии да се отдръпнат леко от центъра и да бъдат по-ясни алтернативи една на друга. Защото „екстремистите“ и от ляво, и от дясно дебнат зад гърба им и привличат всеки възможен глас.

– Широк медиен отзвук получиха протестите след вота по повод влизането на „Алтернатива за Германия“ като трета политическа сила в Бундестага. Можем ли да очакваме ескалиране на напрежението по тази ос?

– Опасявам се, че да. Макар и сравнително малобройни, немските крайнолеви са способни да предизвикват много шум и безредици. Само преди два месеца наблюдавахме погромите на „Антифа“ в Хамбург. В Берлин, където крайното левичарство процъфтява, палежите и повредата на чужда собственост от тяхна страна не са новина. Смятам, че ще бъдат упорити подобно на протестиращите срещу Доналд Тръмп в САЩ.

И тук е мястото на полицията да си свърши работата и да ограничи пораженията. За съжаление, в дългосрочен план, това едва ли ще е достатъчно. Подобно на други западни страни, университетите са се превърнали в бастион на крайно-лявото и неговите активисти неуморно тровят „полето на идеите“ сред по-младата част от населението и създават нови екстремисти. Определено има нужда от по-засилена активност на дясно-либерални и консервативни студентски групи, които да внесат баланс.

– Какво очаква Германия през следващите месеци и години с този формат на Бундестага?

– В краткосрочен план я очакват едни сравнително тежки коалиционни преговори. Не бива да ни изненадва, ако те продължат 2-3 месеца. Това е нормално по немските стандарти. Отделно, че този път коалицията ще бъде трипартийна. Такива коалиции се правят по-трудно, а и се разпадат по-лесно от двупартийните. Особено, когато има чувствителни разлики между идеологията на партиите. В случая съм оптимист, защото християндемократите и либералите имат много близки виждания и лесно ще достигнат до консенсус. Също така имат достатъчно гласове, за да не допуснат най-малкият и най-труден партьор в коалицията – Зелените, да им извива ръцете съществено. Силният резултат на „Алтернатива за Германия“ донякъде принуждава и трите формации да са значително по-сговорчиви, защото държат на репутацията си и усещат, че ако се провалят в съставянето на правителство и се стигне до нови избори, не само ще разочароват обществеността и популизмът ще се засили, но и рискуват при следващите преговори да са в още по-лоша позиция.

В дългосрочен план очаквам новата коалиция да бъде далеч по-пропазарна във фискалната и икономическата си политика. Моментът да се свалят данъци и да се опрости скалата на данък общ доход, например, е настъпил. Преди 4 години „Свободните демократи“ загубиха 10 процентни пункта и изпаднаха от Бундестага, защото при предното си управление с Меркел не си изпълниха обещанията за дерегулация и намаляване на данъци. Сега със сигурност са си научили урока и няма да повторят грешката си. Също така с огромна верояност може да твърдим, че имиграционната политика на Германия спрямо Северна Африка и Близкия изток ще се втвърди. От ХДС и ХСС ще се опитат да си върнат дясното пространство и ще срещнат подкрепа и от либералите по въпроса. Точно тук не очаквам да бъдат правени никакви отстъпки на проимиграционно настроените Зелени.

Самият Бундестаг определено ще спечели от наличието на силна опозиция в лицето на социал-демократите и национал-популистите. Това сякаш липсваше при последния мандат на Меркел и този път управлението ѝ ще има един значително по-гласовит коректив, което би трябвало да отрезви политиката ѝ. От една страна самото правителство винаги ще бъде в риск от разпадане поради идеологическите различия между левите и десните му съставни части, от друга наличието на „Алтернатива за Германия“ в Бундестага ще бъде гарант за неговата стабилност. Докато крайно-десните се радват на сравнително високо доверие, никой от управляващата коалиция няма да смее да тръгне към предсрочни избори.

Ако трябва да обобщя с няколко думи, очакванията ми са Германия да има значително по-консервативна политика в следващите 4 години. Икономиката ще продължава да расте, а държавата ще контролира границите си и престъпността в страната значително по-внимателно.

Оригинална публикация във Frognews.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!