Тодор Токин
Поне две листи ще бъдат с валидни преференции на изборите за Европейски парламент в България, заяви преди по-малко от месец в Брюксел евродепутатът Светослав Малинов. През 2009 г. той бе втори в листата на Синята коалиция. Днес пак е втори, но сред кандидатите на Реформаторския блок.
Малинов не уточни кои са партиите или коалициите, в които листи може да има пренареждане заради преференциалния вот. Само спомена, че най-вероятно това ще се случи при партии, в които има вътрешни противоборства. Според Малинов прагът от 5% за валиден преференциален вот бил много добър и Реформаторският блок гледа дружелюбно към него.
Като съберем дипломатическите увъртания на г-н Малинов, се получава следното:
В Реформаторския блок има вътрешни противоборства и поради това в него ще има пренареждане в листата с преференциалното гласуване, на което гледа дружелюбно не Реформаторския блок, а партията, на която Малинов е зам.председател – Демократи за силна България.
Социолози и политолози са единодушни, че точно избирателите на реформаторския блок най-активно ще се възползват от правото си на преференциален вот, тъй като се очаква да имат един мандат в ЕП и привържениците на всяка от партиите в блока ще се опитат да пренаредят листата в полза на своя кандидат.
Впрочем още на 15 юли 2013 г. , когато бе формация на по-малко от месец, Реформаторският блок настоя за преференциален вот без праг. Но и петте процента праг са им добре дошли.
Членовете и симпатизантите на ДСБ са най-хард сините в България. На тях и през ум не може да им мине да гласуват за поставената под номер 1 в евролистата на реформаторите Меглена Кунева. За тях казаното от доскорошния им лидер Иван Костов, че Кунева е червена кукувица и че той няма да гласува за нея е единадесетата Божа заповед и едва ли някой ще я наруши. Във Фейсбук е пълно с коментари като тези:
“Аз уважавам Светослав Малинов и предлагам чрез преференциалния вот той да замине за Брюксел съгласно волята на избирателите, а не на настроенията и схемите на Пръмова”.
“Преференциалният вот е единственото решение, което виждам и аз. Искам да гласувам за Светослав Малинов, но не за Пръмова“.
Такива са настроенията в ДСБ. Там още не са забравили, че НДСВ свали от власт Иван Костов през 2001 г., а Кунева и заместникът й Даниел Вълчев бяха сред елита на царското движение. Още една причина за преференциален вот.
Да, обаче!
Изборната бариера за един евродепутат е доста висока – 5.88%, което прави между 170 000 и 180 000 гласа. На миналогодишните избори ДСБ в коалиция с Български демократически форум взе 103 638 или 2,926%. Откъде ще дойдат останалите гласове е въпрос, на който предпочитат да не отговарят не само от ДСБ, но и останалите лидери-реформатори.
За Движение „България на гражданите“ е ясно – там ще си гласуват за своята си номер 1 Меглена Кунева. Но и те имат проблеми с гласове – през май м.г. получиха 115 190 или 3,252%. По са близо до истината, но не съвсем.
Третата партия в блока – СДС – е с най-проблемния електорат.
На 12 май м.г. в коалиция с още 5 партии Съюзът на демократичните сили взе мижавите 48 681 гласа. Симпатизантите на славната някога синя партия, дала на България двама президенти и двама премиери, очевидно са се стопили като ланшния сняг от онези 2 738 000, които гласуваха за Желю Желев през 1992 г. или почти двата милиона, които докараха на власт с абсолютно мнозинство ОДС през 1997 г.
Старите седесари не припознават сегашния си лидер Божидар Лукарски. За остатъчния седесариат има няколко варианта за гласуване. И тук изключваме Кунева. Малко вероятни са бюлетини в полза на Лукарски или за Светослав Малинов. По-вероятно е сини гласове да отидат за Синьо единство и номер 1 в неговата листа Надежда Нейнски, която все още има свои фенове. Има вариант сини гласове да отидат и към ГЕРБ, защото на седесарите им омръзна да губят всички избори от близо 3 петилетки насам.
И ДСБ, и ДБГ смятат, че Реформаторският блок е създаден специално за тях. Много е важно коя от двете партии ще убеди другите си двама партьори в Блока – БЗНС и формацията на Корман Исмаилов, че поне на тези избори няма големи шансове, да не кажем никакви, техните лидери да станат евродепутати и гласовете за тях трябва да отидат на едно място. Въпросът е – при № 1 или № 2?
Защото и петимата лидери на реформаторите са в листата и ако всяка партия гласува преференциално за председателя си, нали се сещате какво ще стане?
Всеки реформатор за свой крак ще виси.
От pozicia.eu
