fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

Истанбулската конвенция – нехудожествена измислица

Време за четене: 3 мин.

Преди години шведската телевизия SVT редактира Пипи Дългото чорапче. Нещо, което започва с отнемане на жаргона й, изревах тогава през Петте кьошета, може да завърши с цензурирането на чорапчето и луничките й.

Каква Пипи би била онази мейнстрийм фръцла, на която й вменят неутрален език? Или пък й изтрият белезите от лицето, получени от нетрадиционния развой на следобедния чай?

Ако утре луничките попаднат под цензура, кога да очакваме някой европейски бюрократ да опъне стълба до небето и да се опита да свали луната?

Тогава кризата на идентичност на Пипи Дългото чорапче бе все още далечен феномен.

Но българското правителство се готви да приеме т.нар. Истанбулска конвенция. В основата на документа, иначе представен благородно като разбиране за ненасилие върху жени (и деца), стои схващането, че полът трябва да бъде въпрос на социална идентификация.

Това би бил много грозен статус, ако касаеше бельото на хората. По-притеснителна би била психологическата деривация, която може да произтече от субективното тълкувание на половата идентичност.

Спокойно мога да живея в свят, в който има мъже, които се чувстват като жени (или обратното). Аз имам религиозно съзнание: знам какво пише в Библията за „кръста“, който всеки си носи. Щастлив съм, че тази тегоба ме е отминала.

Но имам проблем с налагането на тегобата като стандарт. Против съм субективната конструкция да се задава като норма.

Единственото по-глупаво нещо от опита на социалистите да враждуват срещу социални категории е опитът на либералите да предефинират биологични единици.

Дори и апатията ме напуска, когато видя, че някой бюрократ се опитва да отнеме религиозната свобода на даден свещеник, който не иска да венчае еднополова двойка. И ще враждувам срещу всяка държава, която даде право на еднополови двойки да осиновяват деца. Не защото децата ще бъдат обичани по-малко или повече. А тъй като това е експеримент, който можем да правим със себе си, но не и с единственото нещо, което обичаме повече от себе си – децата.

За Пипи Дългото чорапче знаем, че язди кон в компанията на маймуна на рамото си. За Божура на Йордан Йовков обаче имаме други впечатления. Например:

„После се обърна – Василчо стоеше зад нея. Тя видя очите му и разбра, че трябва да бяга. Но някаква сладка топлина се разля по цялата й снага, нозете й омаляха. Василчо я хвана за ръката. И тя се противеше, но пак вървеше след него, където той я водеше. Скриха се в гората. Тук-таме някои вейки с почервенели листи се разклащаха и показваха още пътя им…“

И после:

„Но понякога тия приказки, тая гавра, с която хората я преследваха, я озверяваше.
– Лош бил – говореше си тя сама на себе си със светнали като на вълчица очи, – пиян бил! Аз тъй го искам! Да пие. Да лудува. Аз тъй го искам! И нека ме бие, нека ме тъпче с краката си. О, Василчо, Василчо…“

Нека си спестим глупавата мисъл, че понеже Йовков е създал Божура и Василчо, е обичал да насилва/бие жени и деца. Или че Астрид Линдгрен е била хомофоб, защото е нарисувала с думи Пипи като расистко рижава.

Божура е циганка и се самоубива от любов по Василчо.

А Истанбулската конвенция, за разлика от колоритните герои на Йовков, е измислица, но не художествена

Споделете чрез

Предишен

Следващ