НОВО

Климатичният активизъм като религия

Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато  претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и...

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Истанбулската конвенция – нехудожествена измислица

Време за четене: 3 мин.

Преди години шведската телевизия SVT редактира Пипи Дългото чорапче. Нещо, което започва с отнемане на жаргона й, изревах тогава през Петте кьошета, може да завърши с цензурирането на чорапчето и луничките й.

Каква Пипи би била онази мейнстрийм фръцла, на която й вменят неутрален език? Или пък й изтрият белезите от лицето, получени от нетрадиционния развой на следобедния чай?

Ако утре луничките попаднат под цензура, кога да очакваме някой европейски бюрократ да опъне стълба до небето и да се опита да свали луната?

Тогава кризата на идентичност на Пипи Дългото чорапче бе все още далечен феномен.

Но българското правителство се готви да приеме т.нар. Истанбулска конвенция. В основата на документа, иначе представен благородно като разбиране за ненасилие върху жени (и деца), стои схващането, че полът трябва да бъде въпрос на социална идентификация.

Това би бил много грозен статус, ако касаеше бельото на хората. По-притеснителна би била психологическата деривация, която може да произтече от субективното тълкувание на половата идентичност.

Спокойно мога да живея в свят, в който има мъже, които се чувстват като жени (или обратното). Аз имам религиозно съзнание: знам какво пише в Библията за „кръста“, който всеки си носи. Щастлив съм, че тази тегоба ме е отминала.

Но имам проблем с налагането на тегобата като стандарт. Против съм субективната конструкция да се задава като норма.

Единственото по-глупаво нещо от опита на социалистите да враждуват срещу социални категории е опитът на либералите да предефинират биологични единици.

Дори и апатията ме напуска, когато видя, че някой бюрократ се опитва да отнеме религиозната свобода на даден свещеник, който не иска да венчае еднополова двойка. И ще враждувам срещу всяка държава, която даде право на еднополови двойки да осиновяват деца. Не защото децата ще бъдат обичани по-малко или повече. А тъй като това е експеримент, който можем да правим със себе си, но не и с единственото нещо, което обичаме повече от себе си – децата.

За Пипи Дългото чорапче знаем, че язди кон в компанията на маймуна на рамото си. За Божура на Йордан Йовков обаче имаме други впечатления. Например:

„После се обърна – Василчо стоеше зад нея. Тя видя очите му и разбра, че трябва да бяга. Но някаква сладка топлина се разля по цялата й снага, нозете й омаляха. Василчо я хвана за ръката. И тя се противеше, но пак вървеше след него, където той я водеше. Скриха се в гората. Тук-таме някои вейки с почервенели листи се разклащаха и показваха още пътя им…“

И после:

„Но понякога тия приказки, тая гавра, с която хората я преследваха, я озверяваше.
– Лош бил – говореше си тя сама на себе си със светнали като на вълчица очи, – пиян бил! Аз тъй го искам! Да пие. Да лудува. Аз тъй го искам! И нека ме бие, нека ме тъпче с краката си. О, Василчо, Василчо…“

Нека си спестим глупавата мисъл, че понеже Йовков е създал Божура и Василчо, е обичал да насилва/бие жени и деца. Или че Астрид Линдгрен е била хомофоб, защото е нарисувала с думи Пипи като расистко рижава.

Божура е циганка и се самоубива от любов по Василчо.

А Истанбулската конвенция, за разлика от колоритните герои на Йовков, е измислица, но не художествена

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!