Историческият урок от дълготрайната полза на Патриотизма като национална черта
„Съдбата обича смелите“ – тази древна латинска поговорка олицетворява постъпката, която увековечи преди 78 години финландският народ в аналите на световната военна история. Опълчвайки се на огромният Съветски съюз, те не просто спасиха страната си от съдбата на редица други окупирани по същото време от Москва и Берлин държави, но и дадоха ярък исторически пример за мъжество и национална чест, от който всяка нация може и трябва да се учи. В тази статия ще разгледаме историята на този конфликт и опитаме да извадим поуките от него, които модерните народи биха могли да приложат.
Август, 1939 година, двете тоталитарни империи на континента – Хитлерова Германия и Съветският съюз със Сталин на чело, сключват т.нар. „Молотов-Рибентроп пакт за ненападение“, с който де факто си разпределят бъдещото окупиране на Източна Европа, чрез тайна клауза и карта прикачена към документа. На следващият месец, септември 1939 г, двете страни нападат и окупират Полша, като си я поделят почти поравно. Поради редица причини тази агресия вкарва само Германия във война със западните съюзници на Полша и следователно принуждава Хитлер да насочи вниманието и войските си, на Запад. Сталин се възползва от това, за да продължи разширяването на СССР в Източна Европа посредством редица окупации, всяка от които следва простичък модел на първоначално дипломатическо предложение към дадената държава, последвано от възползване от нерешителността на въпросната за осъществяването на пълна анексация на по-късен етап.
По този начин, през септември и октомври 1939 г. Съветският съюз успешно заплашва и изнудва балтийските страни Литва, Латвия и Естония, включително посредством струпване на войски по границите им, да допуснат руски войски и бази на територията си, както и да подпишат съответно 10 и 15 годишни договори за „взаимопомощ и военно сътрудничество“. Това де-факто очертава последвалата през 1940 г. вече директна окупация и анексиране на тези държави в състава на СССР. Освен тях и Източна Полша, същата съдба ще последват и Бесарабия и Буковина – молдовски територии на Румъния, макар самата Румъния да избягва тази съдба поради близките си отношения и стратегическо позициониране с Райха.
Една държава, обаче, се опълчва на съветският колос и неговата привидно работеща стратегия за навлизане във всички граничещи му европейски територии. Финландия получава през Октомври 1939 г. своята версия на дипломатически предложения за „уреждане на границата“ и „военно сътрудничество“. Този път Москва настоява, най-вероятно окуражена от успехите си в Полша и Балтика, не просто за военни бази на финландска територия, а направо за предаване от финландците на ключовите територии между Ладожското езеро и Финландският залив – т.нар. „Карелски провлак“ плюс редица острови и по-малки територии, както и разрушаването на всички военни фортификации и укрепления по тази граница. В замяна СССР предлага двойно по-големи, но де факто не струващи нищо земи на север. Карелският провлак представлява тесен коридор от гъсто залесени и блатисти земи между езерото и залива, директно на север от Ленинград, и де факто единствената ефективна географска преграда пред СССР. Именно там, в този тесен коридор, Финландия може да се отбранява пред значително по-големия съсед. Това е и логиката зад съветските искания, чиято стратегия както в Полша, така и по-късно през 1940 г. в Балтика и Молдова, разчита на безпрепядстваното навлизане в територията с достатъчно големи военни сили и бързина, за да предотвратят възможността за организирана отбрана. В случая на Финландия това би било невъзможно без предварителното подсигуряване на прохода между Ладожското Езеро и Финландският Залив, тъй като той може да се превърне във финландски „Термопили“ и спре пръвоначална съветска офанзива.
В края на Октомври 1939 г, след преговори, Финландия отхвърля съветските предложения, а външният министър на СССР Вячислав Молотов окончателно публично обявява на 31 октомври съветските изисквания. На 26 ноември съветите инсценират пограничен инцидент с Финландия, при който сами бомбардират свой пограничен пункт край село Майнила с цел придобиване на Casus Belli, де факто копирайки от немците „Глайвицкият инцидент“, с който 3 месеца по-рано те оправдават нахлуването си в Полша. Молотов обвинява Финландия за инцидента в Майнила и изпраща официални изисквания за изтеглянето на финландските войски на 25 километра зад границата. След отказа им, дипломатическите отношения между двете страни биват официално прекратени на 28 ноември. Два дена по-късно, на 30 ноември 1939 г. 21 съветски дивизии, общо над 450,000 души (вкл. 2000 танка и 1000 самолета), прекрачват границата в Карелския провлак и нападат Финландия. Отделно, други 2 армии със съответно по 120,000 и 140,000 души нападат от север. Започва „Талвисота“ – „Зимната Война“, в която един малък народ показва на света какво е мъжество, достойнство и смелост пред лицето на пропастта.
След първоначална бомбардировка над Хелзинки, съветското настъпление стартира по цялата дължина на границата. Предприемат атака „в дълбочина“ на Север от Ладожското езеро, но се оказва, че финландците са създали сериозна буферна зона от близо 50км, в която всички села са били унищожени и минирани, подлагайки атакуващият противник на т.нар. „стратегия на изгорената земя“, при която той бива постоянно излаган на внезапни атаки докато преминава терен, на който са му отнети възможностите за подходяща логистика, позициониране и транспорт. Скоро огромните механизирани колони на руснаците задръстват тесните пътища, а муниции и подкрепления започват да не достигат до фронтовата линия. Постепенно това се превръща в обща стратегия за финландците, които умело използват терена, зимата, липсата на пътища и инфраструктура, за да изтощават и всячески притискат огромните руски колони и тромави дивизии.
Около 9 декември 8-ма Съветска Армия прави пробив на север от Ладожкото езеро и заплашва да заобиколи и удари в гръб линията Манерхайм в Карелския провлак. Това дава увереност на руснаците и ги подтиска да направят редица от грешки, които провалят цялата операция. С цел подкрепа на северният пробив, ген. Марцеков решава да предприеме мащабна атака директно срещу линията Манерхайм. Тя обаче бива категорично отблъсната от добре подготвените защитни линии на финландците, които вкарват руските части в предварително замислени огневи зони. Било то поради липса на комуникации с фронта или като демонстрация на върховно незачитане на човешкият живот – Марцеков продължава да изпраща нови и нови подкрепления в активирания капан. Без да постигнат какъвто и да било резултат, съветските сили понасят катастрофални загуби и в крайна сметка прекратяват атаките. Мащабите на случилата се касапница най-добре биват олицетворени от факта, че на места дори има докладвани случаи, при които финландски картечари не издържат психически и отказват да продължат да стрелят след като са покосили стотици противници.
И все пак това се повтаря отново през втората половина на декември, след като на 17 започва поредната атака на Марцеков срещу линията Манерхайм – завършила със същият резултат като първата. Дори вкарването в атака на чисто новите, тежки съветски КВ-1 танкове не помага, а двете групи от такива биват отрязани от поддържащите си части, откъснати и заобиколени от финска пехота – и подпалени с „коктейли молотов“ – кръстени от финландците иронично на името на съветският външен министър.
Идва ред на финландски контра-атаки. Първата, на 23 декември е предприета по линията Манерхайм, но не постига особени резултати и умело преустановена преди да понесе прекалени загуби – в контраст от съветските такива по-рано. За сметка на това успехи биват постигнати на север от Ладожкото езеро, където в условията на гъсто залесени райони финландските ски части, облечени в бели камуфлажи, успешно контрааатукват и тормозят съветските такива, унищожавайки цели баталиони. Именно там те прилагат известната си „моти“ стратегия, при която съветска дивизия бива „нарязвана на парчета“, всяко от които обкръжавано и изтощавано до пълното му предаване или смърт. По този начин водените от генерал Харглунд ски части прилагат общо 11 „моти“ обкръжения спрямо 168-ма съветска дивизия, откъсвайки ги от доставки и дори успявайки посредством имитиране на съветските сигнали да накарат авиацията им да спуска предназначените за своите обкръжени части доставки – вместо това върху финландските линии. Провалят се съветските опити за снабдяване през замръзналото Ладожко езеро и така към края на Януари на повечето от единадесетте „мотита“ се налага или да се предадат, или да опитат самоубийствени пробиви от обкръжението, обречени на очаквано трагични резултати. Към края на месеца общо 8 от 11 мотита са напълно ликвидирани.
Проточилата се вече прекалено дълго и с атастрофални за СССР загуби война принуждава Сталин да замени генерал Марецков с генерал Тимошенко, както и да му даде свежи сили – общо над 10 дивизии и 2000 оръдия. Натискът на огромните противникови сили принуждава към средата на февруари финландците да отстъпят до втората си отбранителна линия, а до 27 Февруари – и до третата. Чак в началото на март, и след поредни катастрофални загуби от страна на съветите при опитите им да обходят втората отбранителна линия през Ладожкото езеро, фините са в крайна сметка отхвърлени и от обходената последна отбранителна линия. Положението им става безнадеждно, и въпреки това те демонстрират своят кураж и всеотдайно желание да защитят родината си като продължават отбраната, довериавайки се в обещанието на Франция мигновено да изпрати до 50,000 войници и 100 бомбардировача в тяхна подкрепа. Уви, това така и не се случва и притиснати от липсата вече както на стратегически позиции за отбрана, така и дори на боеприпаси, на 13 март 1940-та Финландия моли за примирие.
Равносметката от войната, продължила цели 3 месеца, 1 седмица и 5 дена са 70,000 убити, ранени и пленени финландци, 30 унищожени танка и 62 свалени финландски самолета. Срещу това – между 321,000 и 363,000 убити и ранени съветски войника, 3543 унищожени танка и други видове бронирани машини, и между 261 и 515 свалени самолета от всички видове. С инвазията си Сталин цели преди всичко да докаже на света могъществото на Червената армия и надмине немските успехи в Полша. Вместо това, огромните загуби, дългият конфликт и крайно некомпетентно представяне на войските му във Финландия служат само за това да убедят света, че СССР е „гигант на глинени крака“. Самият Хитлер ще каже по-късно, като предричане на инвазията му срещу Съветският съюз през 1941 г, че „ние трябва само да ритнем врата, и цялата прогинла постройка ще се срине от само себе си“.
Дали инвазията на Финландия е послужила да окуражи Хитлер относно нападението му над СССР е спорен въпрос. Но това, което е сигурно обаче, е че смелото решение на Финландия да се опълчи на съветският колос, както и доблестното им представяне в защитата на родината остава като вечен урок за всички народи, че изконните консервативни ценности на патриотизъм, мъжество и доблест са не само празни фрази или идеи от отминали времена, а с напълно реален и измерим позитивен ефект върху дълготрайното развитие на дадено общество. Защо? Ами защото именно представянето на Финландците в тази война, породено изцяло от гореизброените традиционни ценности, е което в крайна сметка предотвратява пълната анексация на Финландия по модела на Латвия, Литва и Естония. Да, те губят 11% от територията си, но изтощават до такава степен противника и забавят с толкова много настъпващите съветски армии, че Сталин се отказва от това да губи допълнително войски и време във Финландия и вместо това – провокиран именно от демонстрираната слабост на Червената армия там, решава да хвърли всички усилия на държавата в пълната реформа на войските и подготовката им за неизбежният конфликт с Райха.
Така Финландия, благодарение на своята патриотична отдаденост и доблестно, почти средновековно по своят романтизъм мъжество и чест, успява да се спаси от трагедията да беше останала в състава на СССР и следователно зад Желязна завеса. Патриотизмът на финландците води до напълно реални и материални резултати за бъдещите им поколения, които днес живеят в една от най-богатите, най-развити и най-успешни по света страни, вместо във фалирало, сринато и разграбено пост-социалистическо общество, каквото щяха да са ако бяха през 1939 г. народ от пацифисти и либерали, отхвърлящи „ретроградните идеи“ на патриотизма, милитаризма или националната гордост, както уви днес правят голяма част от политиците на континента.
