За първи път от десетилетие насам привидно непобедимото движение на транссексуалните е в бягство. В Съединените щати администрацията на Тръмп изчиства джендър идеологията от държавните институции и издава поредица от изпълнителни заповеди, насочени срещу всичко – от операции за смяна на пола за непълнолетни до индоктринация на ЛГБТ в училищата. Медицинските институции в Европа – в Норвегия, Финландия, Обединеното кралство, Швеция и Франция – се противопоставят на „грижите за утвърждаване на пола“ за непълнолетни или ги забраняват изцяло. Популистите в Канада, Холандия и Германия уловиха настроението и все по-категорично осъждат аспектите на джендър идеологията. Лидерите в Унгария и Полша, разбира се, изпревариха тенденцията.
За да се гарантира, че скорошните победи и често нестабилните позиции на политиците, които се огъват пред общественото мнение, са постоянни, от съществено значение е да се разберат основните източници на силата на транссексуалното движение.
Един от тези източници, изненадващо, е постоянно пренебрегван не само от мейнстрийм журналистите – които продават измислицата, че трансджендър индустрията е сила на масите, а не говорител на естаблишмънта – но и пропускан от повечето противници на джендър идеологията: паричните средства на донорите. Дженифър Билек, разследващ журналист, който от години неуморно следи парите, се откроява като един от малкото репортери, които предоставят уникален контекст за възхода на джендър идеологията. Според мен всяко разбиране на това „движение“ е непълно без позоваване на нейната работа.
Голяма част от нейните разследвания са подробно описани в една бомбастична книга, публикувана през 2024 г., „Транссексуален трансджендър трансхуманен“: Десанти от 11-ия час. В този ключов момент в борбата срещу джендър идеологията Дженифър Билек подробно описва откритията си за The European Conservative:
През първите няколко седмици от управлението си Доналд Тръмп започна пълномащабна атака срещу ЛГБТ идеологията. Вашата журналистика разкри до каква степен транссексуалната индустрия е финансирана от невероятно богати донори, които са наляли огромни суми пари в тази индустрия. Кои са тези дарители и какво финансово влияние имат те?
В моите репортажи съм се фокусирала върху шепа милиардери, които финансират институционализирането на джендър идеологията.
Тим Гил, хомосексуалист, живеещ в Колорадо, и Джон Страйкър, хомосексуалист, живеещ в Мичиган, заемат видно място в работата ми. През 1994 г. Тим Джил, основател на Quark, Inc., корпорация за компютърен софтуер, продава компанията си и използва парите, за да създаде фондация „Джил“ – най-голямата ЛГБТИ+ неправителствена организация в Америка. Джил е приятел с Джон Страйкър, който основава втората по значимост ЛГБТИКВ+ НПО през 2020 г., напускайки поста си на член на управителния съвет на Greenleaf Trust, фирма за управление на богатство.
Заедно Страйкър и Джил са вложили над един милиард долара в правата на ЛГБТКИ+. Джон Страйкър основава фондация „Аркус“, след като епидемията от СПИН е потушена в Америка и след като гей браковете са легализирани.
Едновременно с това Джил и Страйкър се насочват към подкрепа на нова избирателна група: Транс фетишисти, които приемат женско облекло и маниери за еротична възбуда, и транссексуалните, които си присвояват женски полови характеристики с помощта на медицински технологии, като нови сексуални малцинства, нуждаещи се от защита на човешките права. Половата идентичност беше добавена към техния акроним LGB, като беше приет терминът „трансджендър“ за фетиш на възрастни мъже.
Семейство Прицкер е едно от най-богатите семейства в Америка и заема много важно място във финансирането и институционализирането на джендър идеологията. Дженифър (Джеймс) Прицкер, някога семеен мъж и награждаван член на въоръжените сили, сега твърди, че е жена. Той е поставил джендър идеологията на челно място в своето филантропско финансиране чрез своята фондация „Тавани“ – филантропска организация с грантове, насочени към джендъра и човешката сексуалност. Неговата фондация Tawani си партнира със Squadron Capital, корпорация за придобивания, с фокус върху медицински технологии, медицински изделия и ортопедични импланти.
Финансирал е WPATH (активистка организация, която популяризира хормоните и хирургията като „лечение“), Planned Parenthood (Планирано родителство), ACLU (Американски съюз за защита на правата на човека) и джендър клиники за деца. Джей Би Прицкер е братовчед на Джеймс и губернатор на Илинойс. Той е съосновател на Pritzker Group, частна инвестиционна компания, която инвестира в компании за цифрови технологии и медицина, включително Clinical Innovations, която има глобално присъствие. Джей Би Прицкер инициира учебни програми за началните класове в своя щат, които учат децата, че могат да „надхвърлят пола си“ с помощта на медицински технологии, и наскоро направи Илинойс щат убежище за деца, които твърдят, че са от друг пол.
Сестра му Пени Прицкер е член на Консултативния съвет за работни места и конкурентоспособност и на Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Обама. Тя беше национален съпредседател на „Обама за Америка 2012“ и национален финансов председател на президентската кампания на Обама през 2008 г. Да се каже, че тя е оказала влияние за избирането на президента Обама, би било подценяване. Обама превърна „транссексуалността“ в любима тема на администрацията си, като проведе среща в Белия дом (първата в историята), за да подчертае напредъка на т.нар. трансджендър хора.
Администрацията тихомълком приложи правомощията на изпълнителната власт, за да улесни хората, приели различна полова идентичност, да променят паспортите си, да получат кръстосано лечение в заведенията на администрацията на ветераните и да получат достъп до тоалетните в обществените училища и спортните програми въз основа на половата идентичност. Това са само някои от специфичните за „транссексуалните“ промени в политиката по време на президентството на Обама.
Заедно с останалата част от семейството те са финансирали с милиони долари много университети в Америка и поне един в Канада, видно, много от тях с джендър клиники. Всички тези спонсори финансират други ЛГБТИ+ организации, правни центрове, медии и други организации, които прокарват идеологията в културата.
Има и много други спонсори, но тъй като мрежата е огромна, аз се опитвам да накарам хората да се съсредоточат върху някои ключови филантропи и олигарси, за да разберат какво се случва. Фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос създаде правно ръководство за „транссексуални“ деца. Уорън и Питър Бъфет са дарили милиони на ЛГБТИ+, а Джоан и Ървин Джейкъбс, двама дългогодишни поддръжници на ACLU, чието състояние през 2017 г. се оценява на 1,23 млрд. долара, също имат сериозни инвестиции в ЛГБТИ+.
Джеф Безос и Марк Бениоф от Salesforce са финансирали с огромни суми клиники за защита на пола и имат инвестиции в сектора на технологичното възпроизводство. Дейвид Бонет, друг богат гей, вложи огромни средства в създаването на фондация „Бонет“, финансираща ЛГБТИ+ активизма, след като продаде компанията си за социални мрежи GeoCities на Yahoo. Съществуват и много международни адвокатски кантори, корпорации и фирми за управление на пари и технологии, които изпомпват милиони долари и по друг начин подкрепят индоктринирането на обществото с джендър идеология.
Тези спонсори често минават през анонимни финансиращи организации като фондация „Тайдс“, основана и управлявана от Дръмънд Пайк, друг гей, инвестирал в правата на ЛГБТИ+. Големи корпорации, филантропи и организации могат да изпращат огромни суми пари на фондация Tides, да посочат посоката, в която да отидат средствата, и те да стигнат до местоназначението си анонимно. Фондация „Тайдс“ създава правна защитна стена и данъчно убежище за фондациите и финансира политически кампании, често използвайки съмнителни от правна гледна точка тактики.
Сорос и Джил са двама големи спонсори от джендър индустрията, които генерират милиони долари за избирането на Обама, а Страйкър е един от петте най-големи спонсори на кампанията на Обама. По времето на Обама и президента Джордж У. Буш федералното правителство финансира и фондация „Тайдс“ с 82,7 млн. долара, която на свой ред дарява 47,2 млн. долара за ЛГБТИ+ въпроси през последните две десетилетия.
Джендър идеологията пусна корени в почти всички големи западни институции почти за една нощ – от политическите партии до медицинските институции, от академичните среди до образователната система. Как само парите – дори цифрите, на които се позовава вашата журналистика – успяха да постигнат това?
Не само парите в брой помогнаха за институционализирането на идеологията, но и скритото и стратегическо планиране, изграждането на организации, които да се заемат с разпространението на идеологията чрез медиите, като фондация GLAAD, най-голямата в света организация за медийна защита на ЛГБТИ+, и фондация GLSEN, изтъквана като платформа за борба с тормоза на ЛГБТИ+ в училищата, индоктринира училищните настоятелства, учениците и учителите към джендър идеологията.
Victory Institute е друга неправителствена организация, която намира потенциални политически кандидати, които се идентифицират като ЛГБТИ+, и ги обучава за позиции в политическата сфера, за да променят политиките, които подкрепят идеологията. И Рейчъл Ливайн, и Сара Макбрайд, двама мъже, които претендират за женственост, са подготвяни и вкарвани на властови позиции в правителството.
Съществуват безброй други неправителствени организации, които работят в синхрон, за да стимулират промени в политиката, заедно с корпоративното и институционалното придържане към джендър идеологията. Партньорството за глобално ЛГБТИ+ равенство беше стартирано от администрацията на Байдън през 2019 г. В сътрудничество със Световния икономически форум то свика група от компании, които работят зад кулисите, за да прокарат политиката за ЛГБТКИ+ в бизнес практиките. Изведнъж се появиха „трансджендър“ организации, които да прокарат разединението на тялото като друг начин да бъдеш човек и да го депатологизират в законодателството.
Out Leadership е звеното за създаване на бизнес мрежи на ЛГБТИ+, където тези от висшите ешелони на политическия апарат на ЛГБТИ+ се срещат с други представители на бизнес средите, за да кръстосат джендър идеологията на пазара. Out Leadership може да се похвали с маркетингов електорат на стойност 4,7 трилиона долара, който използва като бухалка, за да накара други предприятия да се съобразят с тази идеология.
И така, тази операция за разпространение на идеология, която се опитва да убеди човешкото население, че полът може да бъде преодолян, е силно организирана от много хора с власт. Истинската измама обаче е обвързването на тази идеология с правата на човека. Това беше съставката, която омагьоса по-голямата част от населението. Това, както и добавянето на деца към сместа. Прекръстването на транссексуализма, фетиш на възрастните мъже, на „транссексуален“ позволи да се създаде корпоративно конструирано транссексуално дете, за което никой не беше чувал преди 2000 г. В рамките на две десетилетия те бяха навсякъде и имаха нужда от нашата подкрепа.
През последните няколко години движението на транссексуалните най-накрая започна да се разглежда по-внимателно. Медикализирането на непълнолетни с полова дисфория, степента, в която „трансджендъризмът“ е социална зараза, индоктринирането на учениците и други аспекти получиха цялостно отразяване, макар и не в масовата преса. Но ролята на милиардерите, готови да похарчат огромни суми пари, която подробно описвате, до голяма степен беше пренебрегната. Защо смятате, че това е така?
Хората са ми казвали, че смятат разговора за парите за твърде сложен, че е трудно за другите да го разберат или да му повярват. Това е глупаво, когато се замислите. Всички разбират езика на парите, както се вижда от всички социални медии, с разкритията на отдела на президента Тръмп за DOGE. В този момент той вероятно е по-универсален от музиката. Мисля, че фокусирането върху огромните суми пари, които се влагат в това, е по-ужасяващо по своите последици, отколкото фокусирането върху един въпрос, и именно това обяснява съпротивата на много хора.
Когато разбереш мащаба на организацията и парите, вложени в тази програма, това може да те накара да изпаднеш в отчаяние в опитите си да я спреш. Вярвам, че не можем да спрем това, което не можем да разберем или отказваме да проучим по-задълбочено, но допускам, че това може да бъде обезсърчително. Мисля, че отказът да се включат пари в утвърдени кампании за съпротива забави нещата изключително много и ненужно.
Съществува и въпросът за желанието да бъдеш любезен или поне да покажеш, че си любезен към хората, които са индоктринирани с идеологията. Огромна грешка беше, че повярвахме в идеята, че има нещо последователно в термина „транссексуален“ или в идеологията, която го съпътства. Сега, две десетилетия по-късно, ние все още обсъждаме „транссексуалните“ хора, сякаш това е нещо реално.
Друга грешка, според мен, беше да се разглежда този въпрос като феминистки. Въпреки че съм прекарала голяма част от зрелия си живот в кампании за правата на жените, поставянето на въпроса в рамка на феминизма противопоставя хората, които са против джендър идеологията, но не са съгласни с феминисткия анализ. Нападението над здрави човешки репродуктивни системи и увреждането на хора е престъпление срещу човечеството, не само срещу жените.
В няколко западни държави бяха постигнати значителни победи срещу джендър идеологията: Например прегледът на Кас в Обединеното кралство и произтичащата от него забрана на блокиращите пубертета средства за непълнолетни, изпълнителните заповеди на администрацията на Тръмп и отхвърлянето на така наречените „джендър потвърждаващи грижи“ от няколко други европейски държави. Как, според вас, финансиращите транссексуалната индустрия ще се опитат да се справят с тези нови предизвикателства и какво пропускат в стратегиите си противниците на джендър идеологията?
От моя гледна точка няма нищо, за което движещите тази идеология да не са помислили по отношение на пречките, така че въпреки че съм развълнуванa от указите, които Тръмп подписа срещу тази идеология, съм изключително предпазливa да нарека това край на лудостта. Атаката срещу здравите репродуктивни системи на децата очевидно беше безумна и в крайна сметка трябваше да бъде оттеглена. Това, което обаче изобщо не беше оттеглено, са тези мрачни операции и експерименти върху здравите репродуктивни системи на хора над 18 години и идеята, че това е здравеопазване.
Безсмислието на „половата дисфория“ не е отменено, а идеята за „транссексуален“ човек е затвърдена повече от всякога. Концепцията за „транссексуален“ човек, нормализирана в културата, институциите ни – и което е по-опасно, на пазара – вече се оказа огромен успех и е много вероятно да е била целта през цялото време. Мъжете с този фетиш да деконструират женствеността за свое еротично удоволствие сега се разхождат по коридорите на властта, имитират женственост и говорят не само от името на жените, но и като жени. Създаден е много опасен прецедент с развитието на „разумните транссексуални“, които изглежда са във възход, ако следите този въпрос в социалните мрежи. „Разумните транссексуални“ на властови позиции са там, за да променят политиката.
Всичките сто международни правни кантори с най-високи доходи имат платформи за подкрепа на тази идеология от ЛГБТИ+ и вече се подготвят за битка срещу указите на Тръмп. Те са знаели, че това предстои.
Как политиците и активистите могат да се преборят с влиянието на тези донори, за да гарантират, че през следващите години ще бъдат постигнати дълготрайни и значими победи срещу транссексуалната индустрия?
Когато имаш идеология, която отрича реалността, наложена на обществото, във всички наши институции, правото и социалните пространства от най-могъщите и богати хора в света, с очевидна и подробна организация, това не е социална зараза. Това е социално инженерство. Ако продължаваме да настояваме, че това е социална зараза, я оставяме да плува в пространството, да нанася щети чрез осмоза и да се отдалечава от организираната власт, която я генерира. Политиците и активистите трябва да се противопоставят на властта и на причините, поради които това се случва.
Мисля, че с избора на Тръмп ни се предостави малка възможност, защото финансовата корупция на най-високите нива на правителството и обществото се разкрива. Това принуждава хората да спрат и да мислят в сферата на бизнеса, вместо да се борят помежду си за това кой какво е започнал от гледна точка на идеологията. За съжаление парите и бизнесът са универсалният език. Ако можем да видим какво се случва, имаме малък шанс да му се противопоставим. Ако не се възползваме от тази възможност да се противопоставим силно на тази идеология, направо ме побиват тръпки, като си помисля къде ще бъдем след десетилетие.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
