fbpx

НОВО

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само...

Макрон и ислямизмът (между ереста и безбожието)

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят...

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Тази мистериозна Зелена сделка

Време за четене: 6 мин.

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на екологичните европейски политики, с горчивина отбеляза: „Номинацията на г-н Емил Димитров за МОСВ е огромен риск за икономиката, енергетиката и природата на България, за здравето на българите… изолира българската енергетика и икономика от огромните възможности на Зелената сделка, Инвестиционния план и Фонда за справедлив преход“.

Тук моят неуравновесен разсъдък се почувства изправен на кръстопът. С какво да се захване – с Ревизоро (Язовиро) и с въпроса как се става министър, трябва ли да разбираш от материята, която министерстваш, или си преди всичко политическа фигура и ако е така какви са точно политиките на ВМРО в екологията и как смяташ да ги прокараш в едно министерство, финансово облагодетелствано почти колкото Министерство на земеделието; с него ли да се захвана или със Зелената сделка, която нашумя вчера и днес след пресконференция на Лайен в Европейския парламент.

Ще се захвана със Зелената сделка, та да видим на какво точно ще попречи Ревизоро (Язовиро), в чии колелета ще натика прът.

Доколкото успявам да проумея (предупредих ви вече, че моят разсъдък е неуравновесен), става дума за следното. Става дума за един трилион евро, които ще се акумулират на едно място, след което ще се раздадат обратно там, откъдето за изстискани, за да се вложат в дейности, общо взето полезни за климата на планетата. Това е все едно да имате пет лева за закуска, батко да ви ги вземе, после пак да ви ги върне при условие, че няма да си купите баничка или каквото там ви се яде, а нищо различно от сандвич с киноа и тофу. Това е една от претенциите на модерния тоталитаризъм – не да остави хората без пари, но да им каже за какво да ги харчат. По същия начин действат и публичните услуги – държавата ти прибира парите под формата на данъци и ги връща като обществени услуги, каквито тя реши. От своя страна държавата изпада в положението на своите ограбени граждани, когато на свой ред се изправи пред по-голям господар. Финансовата независимост на хората и на държавите си прилича по това, че и в двата случая лесно се превръща в свобода, която дразни тоталитарната шапка, плаши я.

Концентрирането на огромни парични ресурси и централизираното им разпределение по предварително определени предназначения е най-мощният и ефективен генератор на корупция. И то корупция на всички нива – от членовете на европейската комисия до последния писарушко в някое затънтено кметство, в което се харчат европейски пари. Финансиране от този вид в дългосрочен план е унищожително за икономиките, защото в краткосрочен лесно решава много въпроси и в крайна сметка ги отучва да бъдат икономики. България трепери какво ще стане, ако ѝ спрат еврофондовете, правителства падат под тази угроза. Ето, досегашната схема с оперативните програми свършва, какво ще я замести? Нима Фонда за справедлив преход на Зелената сделка? Ах, каква блага вест за бенефициентите и за всички хрантутници по веригата!

Няма да свърши добре тая работа. Ако един предприемач с чужди пари върши нещо, което не е избрал сам, колко време ще е предприемач? Колко време ще мине, преди да се превърне в равнодушен бенефициент, специализиран единствено в оформянето на сложна документация?

Ето, това е финансовият механизъм на Зелената сделка и той е достатъчно нелицеприятен, още преди да сме се запитали за какво конкретно става дума. За какво всъщност? Идеята е следната. На база мнението на около 50% процента от учените (защото другите 50% са на точно обратното мнение) се стига до извода, че планетата е застрашена от дейността на човека. По-специално е застрашена от климатични промени, вследствие парниковите газове в атмосферата, един от които е СО2. Да оставим настрана, че СО2 е храна за растенията: колкото повече СО2 толкова по-зелена планета, толкова повече дъждовни гори и т.н.; колкото по-зелена планета, толкова повече храна за стотици застрашени и изчезващи видове – с намаляването на СО2 буквално ще извадим залъка от техните уста и ще ги обречем на гладна смърт. Тъпо разсъждение, нали? Точно толкова тъпо е и разсъждението, че отделянето на повече СО2 ще ни докара до апокалипсис. Да оставим настрана и това, че (ако не ме лъже паметта) над 90%, около 95%, от СОв атмосферата се отделя при дишането на живите същества, включително и на застрашените и изчезващи видове, включително и на човеците. Питаме ли се колко екологични проблеми – измислени или реални – ще се омекотят, ако хората не са толкова безобразно много? Но въпреки всичко това, някой някъде в обединена Европа решава, че планетата е в беда и трябва да бъде спасена. Това е фундаментът на всичко последващо.

Добре, как ще бъде спасена планетата?

Не като се вземат мерки против всички видове замърсявания, да речем с пластмаси, а като се поведе война срещу въглеродния отпечатък – да припомним, че въглеродният двуокис не е замърсител, а само евентуално допринася за евентуално леко повишаване на средните годишни температури. Което само по себе си е О.К. за много места по света, включително и за България. Какво ще стане у нас, ако климатът се затопли? Ще фалира „Топлофикация“.

Така или иначе Зелената сделка е факт. Аз поне (за вас не знам) не успях да разбера между кого и кого е сделката и какво е обект на размяна, защото всяка сделка е доброволна размяна на ценности между свободни страни, нъл тъй… Не успях да разбера също какъв ще е резултатът от сделката. Би трябвало да е такъв, че до еди-кога-си Европа да е „климатично неутрална“, тоест да не излъчва СО2 в неприлични размери. Но какво ако Европа е неутрална, а останалата част от света начело с Щатите, Индия и Китай не е? Всички знаем метафората за лъжичката катран в кацата с меда. Струва ми се, че мечтата за европейски климатичен неутралитет е обратното – лъжичка с мед в кацата с катрана. То е все едно да изпуснеш дихание от чист озон в стая, в която всички, с извинение, пърдят.

Но какво ще стане с Европа, ако хвърли нечуван ресурс, за да стане „климатично неутрална“? Какво ще стане с белия човек, ако самоубие икономиката си и откаже да ражда деца, за да не оставя „въглероден отпечатък“? Много просто: ще бъде сменен от друг човек с огромен, ама огромен въглероден отпечатък.

Аз не зная кои са точно политиките и проектите, които ще бъдат финансирани по Зелената сделка, но едно е ясно – ще се закриват въглищни електроцентрали.

Дали пък не става въпрос за глобална саморазправа с конкуренцията? Токът от въглища е най-евтин, а това сигурно дразни не на шега доста енергийни акули, произвеждащи по-скъп ток, да речем от атомни централи. Знае ли човек… За България е тревожно, защото дори и държавните Марици да минат на газ, това ще е свързано със сериозни икономически и социални сътресения. Всеки път, когато стане въпрос за екологични и климатични иновации, не забравяйте жълтите жилетки във Франция.

Питам се само едно. Ако си закрием или преустроим въглищните централи, какво ще правим с въглищата? Ще спрем да ги копаем? Но това е ужасно глупаво – да имаш природен ресурс и да не го използваш! Какво тогава, да ги изнасяме? Да ги продаваме на някого, който ще ги изгаря на някаква друга планета в някаква друга атмосфера? И като ги изгаря, ще произвежда вместо нас евтината енергия, така необходима за всичко, включително и за прекрасните електроавтомобили, които също имат въглероден отпечатък, често по-голям от този на новите бензинови коли и с чиито акумулатори ще се чудим какво да правим само след няколко години. Не знам. Или аз съм идиот, или живея в идиотска среда. Или дори да не е идиотска, иска да ни направи нас на идиоти, като ни разправя глупости. Кажете си, че всичко е за корупция и за нелоялна конкуренция, и ще ви разберем. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ