По време на встъпването си във Вашингтон новият президент на САЩ Доналд Тръмп активизира поддръжниците си, като спомена за всички популистки политики, които му спечелиха изборите през ноември: защита на границите на Америка и спиране на масовата нелегална имиграция; унищожаване на лудостта за нулеви нетни емисии и „зелената сделка“; съпротива срещу транс активизма и „woke идеологията“; прекратяване на политическото използване на закона като оръжие; защита на свободата на словото срещу „културата на отмяна“.
Междувременно, отвъд Атлантическия океан в изключителния швейцарски ски курорт Давос, далеч от всякакви „боклуци“ или жалки граждани, водещи поддръжници на всичко, срещу което Тръмп говори, се затвориха на топло на годишния си елитен карнавал – Световния икономически форум (WEF).
Членовете на стария европейски политически естаблишмънт, събрани с мегабогатите и силните на Световния икономически форум, опитвайки се да се уверят взаимно, че техният уютен, затворен световен ред наистина няма да приключи, включваха председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и отиващия си германски канцлер Олаф Шолц от социалдемократите, заедно с вероятния му заместник, лидера на християндемократите Фридрих Мерц. Както и редица наздравици с британския лейбъристки канцлер Рейчъл Рийвс.
Президентът Тръмп може да се наложи да се скрие в ротондата на Капитолия във Вашингтон за церемонията по встъпването си в длъжност, за да избегне минусовите температури по улиците на окръг Колумбия. Но в един променящ се свят глобалистките елитаристи в снежния Давос бяха тези, които наистина изглеждаха навън в политическия студ.
Както писах на europeanconservative.com през ноември, победата на Тръмп над демократката от Вашингтон Камала Харис „бележи нова връхна точка в демократичния бунт срещу западните елити“. Забележителното му завръщане в Белия дом стана възможно благодарение на същия популистки подем, който обхвана Европа, довеждайки на власт национални консерватори от Италия и Холандия до Унгария и Австрия и разтърсвайки центъра на Европейския съюз.
Брюкселската олигархия и нейните медийни поддръжници реагираха, като нарекоха Тръмп фашист, заклеймиха всеки, който ги поставя под въпрос, „крайно десен“, а сега обвиняват тръмписта Илон Мъск за предполагаема корумпиране на европейската демокрация чрез разпространение на „дезинформация“ и „реч на омразата“ в X/Twitter.
Часове след встъпването в длъжност на президента Тръмп, на което присъстваха Мъск и други титани на големите технологии като Марк Зукърбърг от Meta, много леви, зелени и центристки членове на Европейския парламент се редяха на опашка на пленарната си сесия в Страсбург, за да осъдят Мъск и Meta за намеса в европейските избори и да поискат повече онлайн цензура.
Междувременно испанският премиер социалист Педро Санчес, каза на глас какво мислят другите европейски лидери, като призова ЕС да защити демокрацията срещу Мъск и Тръмп. (Въпреки че, както при злодея от Хари Потър, злия Лорд Волдемор, той не споменава името на новия президент.)
Говорейки от името на влиятелната Европейска комисия, Хена Виркунен увери евродепутатите, че Брюксел ще наложи още по-строги правила онлайн, за да защити европейците от неприятни думи, като контролира словото и премахва „дезинформацията“ денонощно.
Нека бъдем наясно какво се случва тук. В ЕС и извън него глобалисткият естаблишмънт не иска да защитава демокрацията от „крайната десница“ или това, което Санчес нарича „технокаста“. Тя иска да защити собствената си власт и системи срещу демосите – народа, който се осмели да преизбира бунтовнически президенти и министър-председатели и да изразява неконтролирани мнения в социалните медии.
Те не се страхуват само от Тръмп и Мъск. Те се страхуват от хора като теб и мен.
Тръмп не е създал популизма, а Мъск не е измислил свободата на словото. Има глобално масово движение на нормални хора, на които им омръзна да бъдат третирани с презрение и настояват гласът им да бъде чут и интересите им да бъдат представени.
Президентът на САЩ и неговият ексцентричен онлайн шампион със сигурност изиграха важна роля. Тръмп се оказа катализатор за този популистки бунт в САЩ, а Мъск помогна да се осигури възможност, която гарантира, че опасенията на много хора в САЩ, Европа и отвъд вече не могат да бъдат пренебрегвани.
Но, както винаги при ляво-либералните атаки срещу „дезинформацията“, е обида за електората да се предполага, че те са манипулирани от големите технологични компании или от високопоставени демагози.
Когато милиони германци излязат да гласуват за антимиграционната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) след няколко седмици, например, това няма да е, защото Мъск им е казал. Това ще се дължи на кризата в германското общество, създадена от политиката на отворени врати на политическия естаблишмънт.
Мъск със сигурност не е нацист, но може да размаха ръце на митинг. Нито пък е недвусмислен герой на демокрацията с исканията си крал Чарлз да суспендира избрания парламент на Обединеното кралство, за да се отърве от проваленото лейбъристко правителство на Киър Стармър.
Лидер като Тръмп и фигура като Мъск са едновременно продукти и посредници на популисткия бунт. Ще видим колко твърдо се придържат към своите обявени принципи на практика.
Но каквото и да се случи с Тръмп, Мъск или който и да е друг човек в крайна сметка, можем да бъдем сигурни, че масовият популистки бунт срещу старите елити в Давос няма да изчезне. Милионите, които се изправиха и казаха, „стига толкова“, няма да бъдат превърнати по някакъв начин обратно в послушни деца.
Бъдещето със сигурност не принадлежи на естаблишмънта, колкото и да се опитват да ни спрат да го казваме.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
